Интервю на Калина Андролова със Станимир Петров, член на БСП, учредител и председaтел на ОПО „Родина“ в гр. Стара Загора, дългогодишен състезател и републикански шампион по самбо.
Пиар акцията на Корнелия до гроба на Стефан Данаилов предизвика емоции. Що за идея е това да разговаряш с електората от гробищата?
И аз не очаквах такава пиар акция при положение, че пред партията и държавата стоят редица нерешени проблеми. Една социалистическа партия е редно да се занимава с по-различни неща от пиари по гробищните паркове. Но след като Корнелия си е назначила за пиар погребален агент, така се случва.
Това шега ли е? Какъв погребален агент?
Васил Самарски, който се грижи за имиджа на Корнелия в телевизията на БСП, е собственик на погребална агенция, не знаете ли? Логично е да има афинитет към подобни изпълнения. Такъв е политическият хоризонт на тези хора.
Странни гоголевски персонажи се навъртат при вас.
Този човек имаше и телевизия, и радио в Казанлък, но и погребална агенция. Доскоро се говореше, че без него не можеш да погребеш никой в Казанлък. Някои хора успяха да изградят нещо като личен социализъм, та дори и през гробищните паркове. Прекомерната експлоатация на образа на Стефан Данаилов в БСП, особено от Корнелия, води вече до обратен на очаквания ефект.
Нинова каза в интервю за „120 минути“, че опозицията в БСП е движена от общ външен център и че ГЕРБ иска да вземе на управление БСП. Това е нейната опорна точка пред бабите и дядовците, които хабер нямат колко разграбена е касата. Вие от тази „опасна“ опозиция ли сте?
Член съм на БСП от 13 години и съм работил за всички избори досега. Довел съм много хора в партията. Това прави ли ме опозиционер, според вас? Считам, че размахването на заплахата от подобна мистична опозиция е само инструмент за защита на Нинова. В една нормална демократична структура винаги има хора с различно мнение. Ние вече се отрекохме от онези тоталитарни времена, когато нашите мисли бяха еднакви с мислите на вожда. Категорично не приемам да ме слагат в каквато и да е форма и схема, наречена вътрешна опозиция. Аз водя политически диалог с всеки. Не може лидерът на БСП да посочва с пръст цели групи в БСП и да им лепи етикети. Това е недопустимо поведение. Ние навремето изгонихме Георги Първанов, казахме, че можем без него. Сега казваме, че можем и без Сергей Станишев и се борим със „станишевизацията“, измислена всъщност от Нинова. Гоним и Михаил Миков, защото и без него можем. Накрая с кого ще останем в БСП? Това не е начин на правене на политика. Явно Корнелия може без всички. И без партията може.
Вие сте млад, умен и енергичен човек, има ли перспектива за вас в БСП?
Мои другари са ме предлагали за различни постове, но винаги ме е интересувало просто да помагам на партията. Не виждам себе си като активен политик. Като дете четях много литература, свързана с борбата на левите партии по света. Влязох в БСП точно с тази мотивация, да бъда полезен на това, в което вярвам.
Другите от вашата организация, в която има най-много млади хора, имат ли шанс за партийно израстване?
Нашата организация беше една от най-големите като цяло. Партията можеше да използва нашите момчета по време на избори, по време на кампании. Отделно покрай нашите членове гравитираха още много други външни хора. И дори са идвали на наши чисто партийни събрания.
Защо говорите в минало време?
За мое съжаление вече не само че не сме една от най-големите организации, но нещата изобщо в Стара Загора не вървят добре. Процесите на разпад и на разграждане на партийните организации са започнали отпреди 30 години. Но, ако приемем, че досега БСП се движеше надолу, то през последните няколко години партията е в състояние на свободно падане.
Да се върнем на въпроса, младите хора имат ли шанс?
Опитвали сме се през годините да предлагаме хора за членове на партийни съвети, на контролни комисии, за делегати на Национален съвет, дори за кмет на общината. И ако преди по един по-деликатен начин бяхме отстранявани на финалната права, то в последната една година, когато отивам на партийна конференция, сякаш не отивам при другари, а отивам при заклети врагове.
Защо? Откъде идва това усещане?
В тази партия много отдавна вече не се събират най-прогресивните умове, както е било в началото на 20 век. Това безвъзвратно е отминало. Тенденцията е да идват само послушни хора. Аз съм виждал как наши висши другари са казвали на Първанов: „Чест и почитания, другарю Първанов!“. На Станишев: „Чест и почитания, другарю Станишев!“. На Мишо Миков: „Чест и почитания, другарю Миков!“ И сега съответно същите тези хора се отричат от предишните си „почитания“, като отдават поредните си „чест и почитания“ на Корнелия Нинова. Всеки председател сяда на стола със своите нови „почитания“, които обаче са всъщност старите, набързо пренасочени „почитания“. Именно тези персони, които непрекъснато отдават почитания, не понасят хора като мен и останалите момчета от ОПО „Родина“, защото ние винаги ще търсим истината и ще задаваме въпроси. Това мога да го кажа съвсем отговорно, защото съм се изправял пред президента Първанов и съм го критикувал за неща, които не съм приемал за редни. Със Станишев не мога да си спомня колко разговори съм имал по въпроси, които са ме вълнували. А с Миков съм имал дори публичен спор. И с всички тези председатели на БСП аз и момчетата от нашата организация сме в отлични отношения. Това, че си позволявам да критикувам грешките на даден председател, не ме прави по-лош социалист от тези, които величаят всеки пореден председател и при ставане и лягане поднасят своите „чест и почитания“. Съвсем скоро, на 3 март, Корнелия беше в Стара Загора. Имах възможност да я попитам за някои грешки, които тя допусна през последните 4 години. И тя изненадващо се съгласи с всичко, което й казах.
Нищо не й коства да се съгласи. Съгласява се и влакът си върви.
Да, точно така. Влакът си върви, кучетата си лаят. Съгласява се и по-късно се вижда, че нищо не се случва. Бих посъветвал г-жа Нинова да не реагира остро срещу хората, които я критикуват. След време ще се окаже, че тези хора са единствените, които биха седнали на една маса с нея. Моментните й пиари и отдаващите непрекъснато „чест и почитания“ изведнъж ще изчезнат. Кой наистина те уважава се разбира ясно, едва когато загубиш властта.
Колко пъти Корнелия е идвала в Стара Загора?
Изключително малко пъти. Само по време на кампании, ако изключим последното й идване на 3 март. Аз си позволих да й кажа, че това е грешка. И бих дал един пример с Александър Лилов. През далечната 1992 г. в едно от чирпанските села се разпалва лют спор и партийната организация е на прага да се разцепи. Тогавашният председател на БСП Лилов научава, обажда се на селския партиен секретар и му казва: „Утре може ли да направите събрание, идвам при вас“. На следващия ден Лилов е при селяните, решават спора и организацията тръгва мирно и тихо напред.
На тези срещи какво се случва? Дискутирате ли проблеми?
Това са изцяло формални срещи с хора, които преди това са подготвени да зададат удобен въпрос, който г-жа Нинова да развие. Проблеми в никакъв случай не се решават, дори аз съм свидетел, че когато задам въпрос, който не е удобен, някои другари ме поглеждат с такъв поглед, че определено се чувствам……лекинко унищожен…… разочарован. Това поведение на мишкуване се подкрепя изцяло от ръководството. Аз си спомням едно интервю на Нинова, в което тя заявява, че за да успее един лидер, трябва да се обгради с умни и можещи хора. Попитах Нинова дали е успяла да направи това. Отговорът й беше, че донякъде е успяла. Но явно това не помага на БСП да изпълни трите думички от името си със съдържание – българска, социалистическа, партия. На висши партийни постове се пробутват хора с обидни прякори. Съгласен съм, че, за да бъдем силна партия и да не представляваме този башибозук, който сме в момента, ни трябва твърда ръка. Но това не означава да изхвърлиш половината партия, защото е на друго мнение. Аз съм спортист, нямам образованието на лидерите на БСП, дори нямам чисто житейския им опит, но имам контакт с обикновените хора. Пряк и непринуден контакт.
Какво мислят тези „обикновени“ хора?
Прави ми впечатление, че обикновеният човек дълбоко не вярва на БСП. И за това не е виновна безмилостната пропаганда, която върви вече 30 години за лошите комунисти, за ДС и пр. Виновен е именно този фалшив профил, който БСП има. Давам пример, през 2013 г. в едни огромни преспи аз и моите другари водихме възрастни хора да гласуват на референдума за АЕЦ „Белене“. След което БСП забрави за това. Нормално ли е такова нещо?! Има и друго, когато БСП е в опозиция, говори едно, когато получи властта прави съвсем друго. Сега г-жа Нинова говори за прогресивен данък, а именно БСП въведе плоския данък. Питам: БСП има ли устойчиви концепции, или те се различават съобразно лидера?
Има театър, пиар, къси видео и звукови пасове.
Аз съм член и на Областен съвет, и на Общински партиен съвет, и на Общинската конференция и виждам как се случва всичко. Няма никакво значение какво ще кажем на някоя от тези трибуни, които уж са дадени, за да може всеки партиен член да каже за какво е там, какво мисли. Винаги има едни, които са посочени за лоши, нещо като врага с партиен билет, и други, които каквато и глупост или нелепица да направят, колкото и неавторитетен обществен образ да имат, те винаги са на първа линия.
И ръководството ги предпочита. Аз дори си спомням един дългогодишен БСП активист от Стара Загора, за който студентките разказват легенди, че само срещу секс, пари или в краен случай срещу мусака и двайсет лева в торбичката дава изпитите. Може ли такива хора да са лицата на БСП по места?!
Хаххаа. Да, този човек е член на Партийния съвет, той даже е най-активният. Според мен обяснението защо тези хора дълги години са лица на първа линия в БСП е много прозаично. Тези хора са готови на абсолютно всичко срещу обслужване на техния личен интерес. Абсолютно на всичко! И точно затова казвам, че тази партия вече не събира хора, които искат да се борят за нещо, малко повече от личното.
Да, но когато такива хора представляват партията в обществото, когато те комуникират от името на партията, то как да очакваме нещо да се случи? Единият участвал в корупционни схеми, другият разменял изпити за мусаки или секс… За врага с партиен билет председателката много внимателно следи, пък за лицата с просташки манталитет или такива, които нанасят имиджови вреди на БСП, не следи.
Тук се сещам за фразата на Рузвелт: „Той е кучи син, ама наш кучи син“. Ръководството не се интересува кой по-надолу от тях какво прави. БСП представлява един разпадащ се гигант, разбирате ли. Те знаят, че имат в кърпа вързани някакви гласове и не полагат усилия, не са бдителни, не се вълнуват.
Не може лицата от партията ти да са посмешища в обществото. Как работи организационната машина на БСП?
Мисля, че в самото начало на избора на Нинова имаше някаква искрица надежда. Когато Корнелия за първи път дойде в Стара Загора по време на кампанията за президент, аз директно й казах, че съм подкрепял Миков, но въпреки това виждам в нея някаква искрица за бъдещето и дори й предложих една идея, която е много стара в нашата партийна организация. Това е идеята за провеждане на военно обучение сред младите членове на БСП. Става дума за разиграването на различни игри, които в Русия се наричат „патриотични игри“, в Германия „екшън игри“ и пр. Това е нещо много популярно сред младите хора по света. Да разиграват различни военно-тактически маневри с макети на оръжие. Спи се на палатка, прави се лагерен огън, водят се смислени разговори, пеят се патриотични песни, обсъждат се историческите спорове. Това е начин за ограмотяване и сплотяване на колективите. Разбира се, Нинова каза, че идеята й харесва. И както винаги нищо не се случи. Начините да привлечеш млади хора да участват активно в партийна дейност не са много. Трябва да използваш тяхното любопитство. Нашият опит като партийна организация показва, че кабинетното рецитиране на социалистически лозунги не ангажира хората. Това не е интересно вече дори за възрастния електорат на БСП.
Разговорът с гражданите трябва да е адаптиран към съвременните проблеми на света. Проблемите на човечеството преди 150 години не са еднакви с тези сега. Конфликтите са различни, прослойките са различни, желанията на хората са различни, материалният им статус е различен, технологиите са различни и т.н.
Тази епоха на този толкова грубо натрапван глобализъм отключва силно патриотични и самосъхраняващи чувства в различните народи по света. И в момента аз усещам това сред по-младите хора, сред момчетата. Показателно е, че има нужда от такъв разговор. Но Нинова не се интересува от това да възражда партията. На практика контактът на обикновения партиен член с председателката е нулев. Аз съм активен партиен член и няколко пъти съм опитвал да стигна до контакт с нея на „Позитано“ по различни партийни пътища. И никога не успях да стигна. Писали сме писма с различни предложения, никога не сме получавали дори най-елементарното – отказ. Да ни отговорят например, че предложението ни не е сериозно, защото еди-какво си. Просто няма никакъв отговор. Връзката между ръководството и обикновения партиец е счупена. Тази връзка не съществува.
Какъв е механизмът, по който изобщо се прибавят хора към партийните организации?
Няма такъв механизъм. БСП не прави нищо, за да добавя хора. Аз не знам в Стара Загора как се прибавят нови членове в партията. Може би понякога някоя баба решава да си запише внука, но това е рядкост. И е чисто формално членство, то съществува само на книга.
При БСП, както съм казвала и друг път, става дума за паразитиране върху готов електорален обем, който обаче се разпада във времето. И никой не прави нищо, за да прекъсне този разпад. Включително Нинова.
Да, така е. Членската маса определено се стопява. Аз съм свидетел как от конференция на конференция членовете намаляват. А средната им възраст се увеличава. Няма приток на нови, активни хора с идеи и енергия. Идват хора, които не само краката не ги държат, но и бастуните вече не ги държат. Това ли е активният диалог в БСП?! БСП няма позиция по нито един международен проблем. Ние още не знаем какво мисли БСП за преврата в Украйна, нито пък знаем какво е отношението на БСП към войната в Сирия, там има поне пет-шест различни виждания за разрешаване на конфликта. БСП е антифашистка партия, но няма никакви инициативи за т.нар. Безсмъртен полк или ако има, те са толкова изкуствени, че… Всичко това води до много лоши сигнали към електората. Отново възниква въпросът: БСП каква партия е, какви идеи защитаваме? Редовите членове като мен научават единствено като някакво далечно ехо за срещите на председателката Нинова само с един-единствен посланик в България. Други държави няма ли?! Явно срещите на г-жа Нинова на „Козяк“ изчерпват всички компетенции на БСП в областта на международната политика. Мислене, становища, позиции не са нужни.
При такъв кадрови дефицит откъде БСП ще извади хора за управлението, ако вземе властта? За коалиция не се споменава и дума.
Политическата обстановка показва, че нито една партия няма ресурс да управлява самостоятелно. Затова въпросът за коалиционната политика е изключително важен. Дори БСП да спечели властта, как и с кого ще управлява? Набързо ще направим коалиция по модела „Орешарски“, така ли? Знаем какво стана. БСП няма диалог с нито една партия вътре или извън парламента. Ние дори нямаме диалог с нашите бивши другари от АБВ. Президентът Първанов ми е казвал, че разговорите за съставянето на Тройната коалиция са започнали 4 години преди нейното фактическо съставяне. Ето такава визия за управление аз не виждам днес в БСП. Партията хубаво декларира, че иска да управлява, но с какъв екип ще управлява? Кой ще бъде външен министър, кой ще бъде икономически или социален министър? Хората, когато гласуват, искат да знаят за кого гласуват. Защото част от лицата по върховете на БСП вече имаха шанс да направят нещо за държавата и се провалиха с гръм и трясък, провалиха усилията и надеждите на много социалисти. Същите, които са около Нинова сега, отново са готови да заемат висши държавни постове. Кой работодател ще те търпи да правиш непрекъснато груби грешки и да бъдеш отново на работа?! Заявките на сегашния председател Нинова, че ще вземе можещи хора претърпяха пълно фиаско и дори наблюдаваме точно обратния процес, да се обгражда само с дефицитни хора. Умността е избутана назад и встрани. Това вече е партия, препълнена с лъвове с миши опашки. Така казваше един мой треньор.
Нинова обяви „треска“ за младежи в БСП. Вие усетихте ли този толкова рекламиран нейн женски подход или не?
Аз лично не съм усетил нищо подобно. Нашата организация е по-голяма от младежкото обединение на БСП в Стара Загора. На хартия те са 19, а в действителност са 2 души. Ние сме канили Нинова на среща няколко пъти. Когато на 3 март я попитах защо не идва при нас, тя казва, че не е разбрала за поканите. Аз искам да попитам г-жа Нинова: „А защо тогава тази информация не е стигнала до нея?“. Това не е сериозно отношение. Искаш да управляваш най-голямата и най-сложната партия в България, но затова се изискват много качества. Тази партия не може да се управлява на принципа на случайността.
Да, това е омагьосаният кръг на лъжата, която всъщност прикрива незаинтересованост. Унизително е за членовете.
Аз съм научил едно много важно нещо от човек, когото много уважавам. И то е, че в политиката трябва да съществува само действие събиране. Действие изваждане не трябва да има. Политиката, затова е висша игра, защото се изисква свръхусилие да поставиш една голяма, мащабна обща цел над личното си его и личните емоции, желания, интереси. Това прави политиката изключително сложна дейност. Политиката изисква хората по върховете да притежават многобройни качества.
Трябва да си добър комуникатор и дипломат, да можеш да общуваш. Как хората ще те последват, ако ти не можеш да общуваш с тях? За ръководните организационни кадри по места на БСП е известно, че едни не ги държат краката, други главата. И това не е метафора, а истина. Давам пример с Хасково. Срещу тях обаче стои много добре смазаната машина на ГЕРБ.
Бих допълнил, че не само ГЕРБ имат такава добра машина. Но и доста по-малки партии като ДПС, като ВМРО. Една партия като ВМРО, която е много по-малка от БСП и в Стара Загора има толкова малко влияние, успява да събира своите членове, да им създава интересни занимания, да общуват в непринудена обстановка и пр.
Обикновеният член на една партия иска да се чувства защитен в партията, тя е като семейство, общност, в която среща съмишленици. В БСП напоследък хората не само че не са защитени, но са подложени или на пренебрежние, или на вътрешна гонка от страна на ръководството. Една партия не се състои само от ръководство и бюро с подмазвачи…
Да, това ние го усещаме. Никога за нищо не ни търсят. Най-много да се обадят, че водопроводът в сградата на БСП има проблем. Просто партията няма дейност, разбирате ли, нищо не се случва в партийния живот, освен формалните действия по време на избори. Но партията не може да е партия само по време на избори. Тя трябва да има непрекъснат живот и дейност. В нашата организация има хора с опит в местната власт, в градоустройството, във фирми, които обслужват хранително-вкусовата промишленост и пр. И те обикалят ежедневно огромен брой предприятия в района, където има хиляди работници. Никой не им обръща внимание, не ги стимулира партийно, не ги търси за нищо. Напротив, нещо друго ми прави впечатление. Че колкото повече гафове и грешки прави един партиен член, толкова повече расте нагоре в йерархията. Тотален парадокс. Колкото си по-компрометиран, толкова по-нагоре растеш в партията.
Вие вярвате ли, че Нинова ще изведе БСП от задънената улица?
Аз не подкрепях и не одобрявах избора на Корнелия. Защото си личеше отвсякъде, че изборът й е въпрос на задкулисна договорка. Но въпреки това в първите месеци след избора на Нинова партията имаше подем, хората й повярваха и тя имаше шанс да изведе партията от задънената улица. Това е много сложен процес, но тя можеше поне да стопира процесите на разпад, деструктивните процеси в партията. И с борбения дух, който тя безспорно притежава, да задържи партийната структура в едно активно и работещо състояние. Да заприлича на партия, разбирате ли. А не, едната група прави едно, другата – съвсем друго. За съжаление, Нинова не успя да направи това. Илюзиите за Нинова поне при мен рухнаха напълно. Помните ли как готвената коалиция за президентските избори с АБВ изведнъж пропадна?! Защо? Че хората от АБВ са същите като нас. Да не говорим, че ние трябва да се опитваме да привличаме хора отвсякъде, широка периферия. А не да си гоним нашите хора. Нинова разформирова и старата коалиция, която Миков изгради. Победата на Румен Радев легна именно върху широката подкрепа от целия ляв спектър. Радев не бива да забравя, че БСП го направи президент. Всички ние виждаме огромните разминавания между ръководствата по места и централното ръководство. Давам за пример пернишкия кмет. Нинова отива в Перник, пернишкият кмет го няма до нея. Когато премиерът отива, пернишкият кмет е до него. Ние, социалистите от провинцията, как да тълкуваме тези разминавания?
Нинова трябва да прибира хората, а не да ги разцепва. А тя има ясно изразен „талант“ да разцепва хората.
Да, за съжаление моментната ситуация на партията по места доказва това. Нинова настройва едни групи срещу други, използва неприятни методи.
Предстои пряко избиране на председател, вие ще излезете ли да гласувате?
Не. Няма да изляза да гласувам. Заявявам го съвсем откровено. Смятам, че тази манипулация може да мине и без моето участие. Като тук ще цитирам думите на монаха Велизарий от книгата „Предречено от Пагане“. Когато той не изпълнява волята на василевса да напише историята за българите такава, каквато отговаря на византийската държавна идеология, той разбира се не получава високо държавно звание и висок пост, а заплаща с каторга в Мала Азия. Книгата завършва така: „Направих избор да не помогна с ума и с ръката си на световното зло. От което то не ще стане нито по-слабо, нито ще намалее. Но просто няма да му дам своето съучастие.“
Не ви ли се обадиха да ви агитират да гласувате?
Обади ми се някакво момче, което започна да ме агитира. И аз му казах, че като слушам какво ми говори, разбирам, че той политически не е осведомен, че е неграмотен по темата БСП. Питах го дали е член на БСП, замълча. И както ме агитираше да гласувам, след като му обясних каква е моята мотивация да не гласувам, той каза: „Уф, да, прав си, ама нали знаеш, карат ме да се обаждам.“ Значи, ако с такива войници ще ходим да воюваме… Пак казвам, това не е сериозно. Аз съм сигурен, че и в най-убедените привърженици на Корнелия има зрънце съмнение. И то не е посято от някаква митична вътрешна опозиция. Коя е тази вътрешна опозиция? Нима Станишев и Миков страшно много искат да заемат поста председател отново? Или пък другото оправдание, ГЕРБ разстройвал електората на БСП! Нима през 90-те беше по-лесно за БСП?! Просто посланията, които идват от централата на БСП, са толкова разнопосочни, толкова враждуващи фракции има, че… Бих искал да цитирам думите на древногръцкия философ Кратил, който бил толкова отчаян от празнословието, че отказал да говори, спрял да общува с думи и използвал само жестове. Положението при нас вече е станало такова. Разнобоят е пълен. Атакуваме ГЕРБ, че били авторитарна партия, но аз имам същото усещане за БСП. И то много отдавна.
ГЕРБ все пак е лидерска партия, докато в БСП би трябвало демократичният принцип да е водещ.
Знаете ли, аз бях горд, че съм член на БСП и си държах на видно място партийната книжка. Мястото, на което работя, при всички избори съм го окичвал с червени плакати. И тези мои приятели, които бяха там, когато аз станах член на БСП, с които сме работили заедно, с които толкова много политически срещи сме направили… те повечето вече не са в партията. Дори като им кажа нещо за БСП, те викат: „Моля ти се, не ме занимавай!“. Защо ли? Защото се вижда, че курсът, който партията води, не отговаря на очакванията на редовия член. Има пълно разминаване и Нинова не можа да стопира този процес.
Е, Нинова е част от този лъжовен профил. Електоратът мисли едно, ръководството върши друго.
Факт е, че с Мишо Миков можеше да се спори и общува свободно. Ние можехме свободно да изказваме нашата гледна точка по всякакви въпроси. Страхът в очите на хората, които слушат, докато някой инакомислещ говори, го нямаше. Сега просто се забелязва страх и паника у всички, че Нинова ще се разправи с тях, ако не са на нейна страна. Няма хора, желаещи да се борят за каквото и да е в партията. Всичко е смазано. Аз го виждам. Последната конференция на БСП, която беше на 7 март и трябваше да утвърди партиен ръководител в Стара Загора, беше нещо потресаващо. Хора, които никога не са ставали да кажат една дума на трибуната, бяха избрани на първите места в Партийния съвет. Скопена работа.
Да, Миков е добронамерен и по-симпатичен от Нинова. Тя обаче е по-решителна от него. От друга страна, решителност без ум е истинско разрушение.
През последната една година се усеща, че дори и хора от местната партийна структура, с които сме много близки, вече са настроени срещу нас. В момента в БСП се насажда страх, има много напрежение, всеки срещу всеки. Има пълен отказ от диалог. Дори не питат защо някой мисли така. Обявяват го за персона нон грата.
Добре, ама вече половината партия са персони нон грата.
За съжаление не всеки издържа. БСП се превръща в партията на „чест и почитающите“ празноглавци. Носът им замита пода пред Нинова, тъй като им е много дълбок поклона.
Не мога да си обясня, защо хората, които харесват Нинова и искат тя да остане председател, не се занимават с това да описват предимствата й, а се занимават да обясняват какви „прасета“ са тези, които я критикуват? Ами разяснете на всички защо според вас Нинова е толкова велик лидер!
Защото е по-лесно. Или нямат аргументи.
По-лесно е да извадиш нож на умряло куче, тоест на хора, които са отстрани. Отколкото да кажеш: „Трябва да направим това, след мен!“. По време на войните за национално обединение една от основните характеристики, която отличава българската армия не само от османската, но и от армиите на останалите балкански държави, а и от много западни по-модерни армии, това е, че офицерът не казва „Напред!“, а казва „След мен!“. И излиза първи от окопа с извадена сабя или пушка. Трудно е да кажеш „След мен!“ и да поведеш хора след себе си. Нинова не може да поведе никой. Когато съм критикувал Сергей Станишев и Мишо Миков, до тях мирно стояха хора, които тогава не гъкваха. А след това същите хора се хвалеха, че са работили за тяхното сваляне. Който иска да бъде офицер, да бъде водач, трябва да може да носи отговорност. Няма нужда някой да ни казва от телевизора, че Сергей и Мишо били еди-какви си. Ясно е, че са допускали и грешки.
Обаче техните грешки не се превръщат в качества на Нинова, нали разбирате?!
Аз съм човек, който е довел немалък брой хора в тази партия. Доста хора съм агитирал да гласуват. В момента обаче хората дори около мен вече нямат мотивация. Ние трудно намираме дори застъпници. Не знам дали не е добре БСП да се смали толкова много, че най-после на ръководството да му се наложи да започне да мисли и да работи наистина за създаването на електорат. Защото БСП е свикнала да получава гласове наготово. А електоратът по правило се създава всеки ден. С хората трябва да се общува всеки божи ден. По различни начини. Аз и моите другари искаме да разберем какво Нинова ще направи, а не какви са грешките на миналите председатели.
Гледате ли телевизията на БСП? Питам, защото аз не съм срещнала нито един представител на БСП, който да ми каже, че гледа тази телевизия.
Не, не я гледам. Безинтересно ми е, казвам си го съвсем чистосърдечно.
Интервюто и публикувано със съгласието на https://infacto.bg/
.
