Маестра Константина Петкова в Пчеларово
В неделя бе последният концерт за този сезон в къщата ѝ в село Пчеларево. Там, на 20 км от Добрич и на 60 км от Дуранкулак, маестра Константина Петкова е направила своето място за изкуство. „Винаги искам да се обновяват нещата и в изкуството, и в музиката. Да има нови идеи. С голямо уважение към всичко останало, което е класиката, което е предкласиката, към която съм особено привързана, но новите неща много ме вълнуват“, казва тя в телефонно интервю за Свободна Европа.
На 25 октомври на сцената в преустроения обор, в който навремето дядо ѝ е организирал представления, излязоха Магдалена Петрович – виолончело, Надежда Цанова – пиано и Петър Македонски – тромпет. Но през този сезон там вече са били и Васил Петров, Стефан Вълдобрев, Нидал Алгафари, Мирослава Кацарова, Теодосий Спасов, Васко Кръпката и много други.
С Теодосий Спасов в Пчеларово
Тя е на 82 години. Пчеларово е родното ѝ място, но животът я отвежда от русенската опера през Палермо и академията „Санта Чечилия“ в Рим, Париж и Ню Йорк. Навсякъде се занимава с това, което я вълнува най-много – изкуството. Приятелка е с големите режисьори Федерико Фелини и Микеланджело Антониони, както и с покойния художник от български произход Христо Явашев – Кристо.
Мястото за култура, което в момента развива, се оформя като такова преди няколко години, когато Вели Чаушев прави „разкошен рецитал на Валери Петров в двора“. След това постепенно го развива до настоящия му вид.
В голямата градина, отрупана с цветове, маестра Петкова представя изложби, книги, концерти и всичко с безплатен вход. „До преди две седмици всичко се изнасяше навън. Внесохме пейките в обора, защото става хладно вечер, но спазваме изискванията за маски, за дезинфекциране на ръце, разстояние“, разказва тя.
Три години, преди да се пенсионира окончателно, съпругът ѝ загива в автомобилна катастрофа и тя решава да се върне на село при своите родители. „Тежеше ми много неговото отсъствие в този Ню Йорк, в който живеехме заедно“, споделя тя. Така след дългите отсъствия Пчеларово се превръща отново в неин постоянен дом, където открива и школа за млади оперни певци.
Сега ѝ предстои да се завърне в апартамента си в Добрич. След по-малко от месец, на 19 ноември, ще навърши 83 години. Пожелава си винаги да е сред приятели. Плановете ѝ са да продължи традицията да се събира с близките си в жилището. Разказва, че изтеглят филми, които не могат да видят в кино салоните. „Събираме се приятели – около 10, 12, 15 души. Гледаме филма, коментираме, обсъждаме епохата, автора, оператора. Всеки има задача да се подготви за този филм и това си пожелавам: „Дано да можем при тези строги мерки на сядане на разстояние да можем все пак да го реализираме“, казва тя. Маестра Петкова споделя, че има дълъг хол и ще изхвърли част от мебелите, за да може да разположи столове и възглавници, за да не прекратява традицията, „защото е една великолепна зимна преживелица“.
На пролет пространството в село Пчеларово отново ще отвори врати. „Чакам винаги градината да ни предизвика“, казва тя и допълва „сега в обилни цветове, много е богата. В Добруджа е малко студено, трябва да изчакаме и температурата на почвата, да засеем цветята и когато цъфне, тогава“.
„Това е радиото, което баща ми слушаше тайно“, казва маестрата като за довиждане.
Нели ДЕЛЧЕВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
