Запасняци, за да има кой да отдава „чест“ на началниците
Рангел Михайлов
Наборната военна служба вече е минало. От 2008 година насам младежите ни не са викани задължително да служат в родната казарма. Няма ги и извращенията на наборната войска. Връщането на наборната армия, за което се бори министърът на отбраната Красимир Каракачанов, засега удря на камък. Няма парламентарно мнозинство, което да гласува нужните промени в Конституцията и закона.
Друга идея обаче се върти в момента в главите на военните – как да започнат
да викат запасни в мирно време
Не ни разбирайте обаче погрешно! Съвсем не става дума за днешните резервисти, които съгласно Закона за резерва на въоръжените сили на Република България имат сключен договор за служба в доброволния резерв, състоящ се от 3000 души, и за което получават заплащане. Сега вече става дума за запасни. Това са хора, водещи се на военен отчет, които са включени в мобилизационния резерв за военно време.
След края на наборната служба през 2008 година запасни повече не се привикват на задължителна военна подготовка в мирно време. И затова военните окръжия сега не изпращат повиквателни за запас. Те викат периодично само доброволно сключилите договор платени резервисти.
Скоро обаче положението може да се промени, като в мирно време, а не само при война, ще могат да бъдат викани принудително и запасни.
Пощальоните отново ще разнасят повиквателни в мирно време
и ще издирват мъжете. И ще се глобяват и наказнат хора, ако не изпълнят заповедта да си оставят работата и семействата и в мирно време да хукнат с пълно бойно снаряжение да тичат по баири и поляни по заповед на командирите. Не, това не е шега! Това може да бъде решено от Стратегическия преглед на отбраната, който трябва да приключи съвсем скоро, ако не му мине котка път.
За това желание на някои висши фактори в Министерството на отбраната има вече сериозна изтекла улика, на която обаче никой досега не обръща никакво внимание. Прочетете речта на Началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов по случай откриването на учебната година във Военна академия „Раковски“ на 1 септември тази година. Виж https://mod.bg/bg/doc/NO/speeches/20200901_Lekcia_Eftimov.pdf
Четете и внимавайте!
Лекцията е на тема „ТЕНДЕНЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КОНТЕКСТА НА ПРЕГЛЕДА НА ОТБРАНАТА“.
Написана е на щабен военен език и широката общественост едва ли ще разбере всичко. Без „преводач“ трудно ще се справят и иначе начетени хора.
Вижте какво пише на пета страница:
„Идентифицираното снижаване на продължителността на застрашителния период изисква намаляване на сроковете за готовност, което извежда необходимостта от прилагане на смесен подход при комплектоването на част от формированията, т.е. нарастване на мирновременните структури с необходимото количество допълнителни структури и личен състав от запаса.“
Внимание в последното изречение! Става дума за „нарастване на мирновременните структури с необходимото количество допълнителни структури и личен състав от запаса“. На това военните явно казват „смесен подход при комплектоването на част от формированията“. Смесен значи, че освен професионалните доброволни резервисти, на периодична подготовка ще се привикват задължително и запасни, при това в мирно време. Да, в мирно време, а не при обявена война или военно положение. И не резервисти от доброволния резерв, а запасни. Това значи хора, притежаващи военна подготовка, включително и отслужили преди години наборна военна служба.
Ако това е вярно, значи, че сега
Министерството на отбраната без много шум готви връщане на запаса
Позабравена реликва от миналото, която явно все още възбужда умовете на нашите военни стратези.
Като не става с наборната служба, явно са решили да попълват недостига на хора с връщането на тази изоставена от години практика. Вместо да потърсят други възможни решения за справяне с високия некомплект от военни, те са готови да върнат и армията, и обществото назад в миналото. По точно
в мокрите сънища на изпитващите носталгия по времената на комунизма
Да се опитваш да попълниш няколко хиляди недостигащи военни с такива принудителни мерки говори, че първо си се провалил като стратег. Това значи, че Стратегическият преглед не е в състояние да предложи други възможни решения да запълни недостига на войници, а такива безспорно има. Просто защото сега явно в Министерството на отбраната не могат да измислят нещо друго. Или не искат. Вместо да гледат да изведат армията напред към бъдещето, тези, които правят Стратегическия преглед ще ни върнат в миналото. Ако е така, значи Прегледът е провал. Ни повече, ни по-малко.
Съмнително е, че стратезите във военното ведомство ще получат високо боеспособни войници от привиканите по задължение запасни. Това е химера. Бройката по кухите роти и батальони може и да се напълни със запасни някак си, криво ляво. Качеството обаче ще е плачевно. Трагично, по-точно казано. Представете си как хора, които си имат служебни и семейни задължения, включително са потънали в кредити, или се чудят как да държат бизнеса си на повърхността, с желание ще тръгнат към задължителния запас за няколко седмици или повече. И така да изгубят за това време заплатите си по фирмите, в които работят. Просто ей така, за ползу роду! И за розовите сънища на соцносталгиците. Ето това ще ни върне в „славнато“ минало на „тримата от запаса“. Щеше да е смешно, ако не беше абсурдно!
Всичко това със сигурност ще увеличи не боеспособността и боеготовността на армията, а корупционния натиск по места във военните окръжия. Хората ще търсят начини да се отърват от запаса. Никой нормален човек с желание няма да си остави бизнес и заплата, за да го пратят да обикаля с шмайзер на рамо по баирите и да запива вечер с бойни другари по чашка.
Шегата настрана! Сега нека вложим малко повече анализ. Ако това се приеме, значи, че Стратегическият преглед на отбраната не може да даде адекватно на реалностите предложение за числеността на въоръжените сили. Тоест полетът на мечтите отива далеч над постижимото.
Това е чисто палиативна мярка – да бъде запълнена някак си бройката с хора, независимо от качеството и мотивацията им.
Истината е, че явно не могат
да се намерят пари за достатъчно атрактивни заплати,
с които да бъде преодолян големият недостиг на военнослужещи. Освен това, демографските реалности показват траен и значителен спад на населението в България, особено по регионите, където са разположени поделенията.
Следователно, предложението за запълване на недостига със запасни именно в мирно време (а не при война!), е признание за това, че планираната от Стратегическия преглед на отбраната обща численост на въоръжените сили няма да може да бъде достигната само като се разчита на професионални войници.
Въпросът обаче е друг. Адекватна и реалистична ли е тази обща численост, която Стратегическият преглед предлага? Отчетени ли са демографските и финансовите възможности на държавата? Не мечтаят ли военните за прекалено голяма армия, която и демографски, и икономически не отговаря на реалностите?
Трезвият прочит, основан на горчивия опит показва, че най-вероятно Стратегическият преглед на отбраната не е взел предвид реалните ресурсни възможности на държавата. А вместо това, за кой ли път, се предлагат кухи решения, родени от нечии розови сънища.
Ако бъдем реалисти и познавайки действителната картина в отбраната, най-вероятно отново генералите се чудят как да запазят непокътнати определени структури. Което значи сигурни генералски места, гарантирани високи служби и не на последно място – разполагане с ресурси, най-вече с пари за харчене. В противен случай би трябвало да има съкращения. Но този път, за разлика от предишни реформи в армията, не става дума за войници, сержанти и младши офицери, които и без това сега не достигат, а за ръководен състав. Това е проблемът. По-точно, може да се окаже, че
има началници, но за тях не се намират хора, които да командват
Следователно, такива трабва да им бъдат набавени. Още от сега, при това. Има ли предвидена генералска длъжност, войници трябва да се намерят отнякъде. А това няма как да стане при ниски заплати на професионалните войници. И затова – искат да викат запас! Хора им трябват. Вождове има, но кандидати за индианци трудно се намират.
Ето защо явно сега висшата военностратегическа мисъл е родила идеята да направят някакъв хибрид между съвременна натовска армия и армията, каквато познаваме от времената на Варшавския договор. Носталгични камбани все още бият в нечии глави. Ехото на Москва отеква в дълбините на промитото им подсъзнание. Това може да бъде продукт само на хора, чиято младост е преминала в съветски военни школи. И най-вероятно на нечии индивидуалистични амбиции за власт и боравене с повече ресурси.
Така силна и боеспособна армия на натовска държава не се гради. Може би това е целта?
И все пак, каквато и да излезе от Стратегическия преглед на отбраната, депутатите са тези, които решават. Което обаче не пречи на хората на министъра на отбраната да мечтаят. Апетитът идва с яденето. След запаса ще дойде ред и на наборната армия.
Дали?
Публикувано със съгласието на Faktor.bg
