Кремъл се мъчи да смекчи думите на Лавров за късане на Русия с ЕС

Часове след като по света бяха разпространени думите на руския външен министър, че страната е готова да скъса отношенията си с ЕС, от Кремъл и от външното министерство в Москва започнаха да обясняват, че това не е така, а е точно обратното.

Русия може да прекрати отношенията си с ЕС, ако Брюксел наложи санкции, създаващи рискове за чувствителни за страната икономически отрасли. Това предупреди руският външен министър Сергей Лавров в интервю за Соловьёв LIVE във видеоплатформата YouTube.

ЕС е крупен търговски и инвестиционен партньор на Русия и ако бизнесът е взаимноизгоден – ще го продължим, коментира той. Но ако има икономически санкции, включително и за най-чувствителните отрасли, е възможно преустановяване на отношенията, става ясно още от думите на външния министър. „Да, не искаме да се изолираме от света, но трябва да бъдем готови за това. Искаш ли мир, готви се за война“, коментира руският външен министър.

Министерството на външните работи на Русия разпространи на сайта си само 37 секунди откъс от дългия разговор на Сергей Лавров с телевизионния водещ Владимир Соловьов. В него дипломатът казва, че ако ЕС продължава със санкциите, страната е готова за разрив в отношенията и завърши с „ако искаш мир, готви се за война“.

В края на видеото се появяваше надпис, че цялото предаване за YouTube канала „Соловьов Live“ ще бъде пуснато в 12 часа местно време.

„Научихме се покрай санкциите да сме самодостатъчни. Не искаме самоизолация“, каза Лавров почти на 45-та минута след разговор защо не вървят Минските споразумения за Украйна. Тук започва и частта за бъдещето на отношенията с ЕС, като министърът припомня първо, че това е най-големият търговски партньор на Русия, най-много инвестиции в Русия влизат от ЕС. Тогава следва пасажът, предизвикал интереса на медиите.

Малко след това президентският говорител Дмитрий Песков обвини медиите, че цитирали думите на Лавров извън контекста и поставили сензационни заглавия. „Това е голяма грешка на средствата за масова информация, това е грешка, която именно променя смисъла. А смисълът е, че не искаме това, искаме да развиваме отношенията с Европейския съюз, но ако Евросъюзът тръгне по този път, то тогава ще сме готови“, разясни говорителят, цитиран от „Интерфакс“.

Той продължи да обвинява журналистите, че създали впечатление, че „едва ли не Русия сама ще инициира скъсване на отношенията с Евросъюза“.

На въпрос – а изобщо възможен ли е подобен сценарий Песков отвърна: „Разбира се, ако се сблъскаме с крайно деструктивна линия, нанасяща ущърб на нашата инфраструктура, на нашите интереси, то, разбира се, Русия трябва навреме да е готова за такива неприятелски стъпки.“

Пояснението му продължи, че Русия трябва да е готова за рестрикции, ограничения и други неприятелски прояви, допълва „Интерфакс“.

„Длъжни сме да бъдем самодостатъчни, трябва да осигурим безопасността в най-чувствителните стратегически области и да сме готови да заменим с национална инфраструктура всичко, от което може да ни лишат. Но това е в случай, че безумието вземе връх и се случат подобни неприятелски прояви.“

Въпросите към Песков продължиха с това дали той лично има усещане за нещо подобно. „Знаете, че когато с вас слушаме разни дискусии – например в Европейския парламент или още някъде, каквито имаше миналата седмица – там има гласове, които вероятно може да се слушат само с ужас, но има и трезви гласове. Затова е трудно да се каже коя гледна точка ще вземе връх.“

В разясненията се включи и външното министерство, но с доста по-категоричното „Готови сме за разрив, ако той стане по инициатива на ЕС“.

„От наша страна настойчиво призоваваме хората в ЕС към равноправно и взаимно уважително сътрудничество, за което говори и Сергей Лавров“, цитира позицията агенция „Интерфакс“.

Андрей Засе, говорителка на германското външно министерство, описа като „странни и непонятни“ думите на Лавров. „Мога само да потвърдя това“, добави правителственият говорител Щефен Зиберт. „Можем да се позовем на речта на министъра на външните работи Хайко Маас в Бундестага, където той ясно изложи представите ни за Русия, но и ясно заяви, че сме заинтересувани от сътрудничество с Русия. Затова днешното изказване на министър Лавров е наистина странно“, добави Засе.

Интервюто с Лавров, който е вече 17-а година на поста, е дълго почти един час и още в началото той казва, че позицията на Жозеп Борел, както и на предшественичките му Федерика Могерини и Катрин Аштън, е такава, че възможност да водят преговори „не съществува“.

Той (Борел) прочете позицията за Навални – че бил политзатворник и като страна по редица международни документи за правата на човека Русия трябва да го освободи – и аз започнах да излагам контрааргументи и го предупредих, че тогава на пресконференцията ще кажа за каталунците, които осъдиха заради организиране на референдум, разказва Лавров.

Той се върна още веднъж към темата за тези присъди в Испания, но в разговора не стана дума, че опитът за обявяване на независимост от каталунските сепаратисти бе в нарушение на испанските закони, както и че в самата Русия изрично е забранено отделянето на територия след провеждане на референдум за независимост.

Въпреки гръмкото име на тази позиция – върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност – тя е с много ограничени рамки и той не може да маневрира, продължи да обяснява руският дипломат. Лавров изброи и теми на общ интерес – борба с климатичните промени и сътрудничеството в науката и техниката (но и там имало проблем заради ЕС, който искал в споразумението по този въпрос да се впише, че Крим не е руски).

Лавров нарече тримата изгонени дипломати от страни от ЕС „провокатори“. На кадрите, които бяха разпространени и по руски телевизии, се вижда, че те само присъстват встрани от протестите и снимат с телефоните си, но не участват в тях.

Твърденията, че сме поели курс на отделяне от Европа, са някаква история с криви огледала, коментира още министърът. „Всичките ни проблеми с ЕС започнаха отдавна, те изпробваха търпението ни и добрата ни воля. Когато през 2004 г. приеха балтийските и други държави от Източна Европа, ние ги попитахме: Уверени ли сте, че те са подготвени за членство във вашия прогресивен съюз?“ А те ни отвърнаха: „Да, да, да… Останали са им някакви фобии заради историческото им минало в рамките на СССР, но ви уверяваме, че като станат членове на ЕС и НАТО, те ще се успокоят и ще изчезнат причините за тези фобии. Нищо подобно не се случи, точно обратното – станаха най-ярките русофоби и дърпат Евросъюза към русофобски позиции.“
Според него официалната позиция на ЕС, формирана чрез консенсус, „се определя от русофобско малцинство“.