Житейският път на всеки човек е белязан с множество възходи и падения. Човешката природа е така устроена, че при свои успехи изпадаме в известно главозамайване, без да отчитаме, че това вероятно е нещо временно.
От друга страна, като че ли по-често се впечатляваме от своите неблагополучия и сме склонни да упрекваме нерадостната си съдба. Народът, обаче много сполучливо е измислил много поговорки за това, от които най известната е “Всяко зло за добро”. А една древна мъдрост, която научих преди десетина години от старозагорския свещеник Йордан Карагеоргиев е “Че, когато Господ ти затваря вратичка, се кани да ти отвори порта”. Тези мъдрости могат да бъдат илюстрирани с житейската съдба на редица юристи, свързани със Старозагорска област.
По-долу ще предам само няколко от тях:
Интересна е съдбата на Никола Пенчев Георгиев – един от най-видните български юристи през първата половина на 20-ти век. В началото на века той е работил като мирови съдия в Ст. Загора. След това е член-съдия на Старозагорския окръжен съд, негов подпредседател. По-късно става председател на Софийски апелативен съд, началник отделение при Министерството на правосъдието, съдия в Държавния съд срещу министрите от правителството на Радославов, заместник – главен прокурор при Върховния касационен съд (ВКС), съдия във ВКС, главен прокурор при Върховен административен съд (ВАС), а от 16.05.1938 г. до 22.08.1946 г. е председател на ВАС. След смъртта на цар Борис ІІІ се обсъжда кой да влезе в регентството на малолетния цар Симеон ІІ.
Сред по-широкия кръг номинирани е и Никола Георгиев. Според свидетелства на съвременници, на тази кандидатура се е противопоставил германския посланик Бекерле. Причина за това е обстоятелството, че до него са достигнали слухове, че председателят на ВАС е симпатизант на антихитлеристката коалиция. Вероятно неодобряването Георгиев да застане начело на държавата като регент е причинило разочарование на него и близките му, но малко повече от година след това събитие се разбира, че считаното за зло е всъщност добро за видния юрист. Ако бе избран за регент той щеше да попадне под ударите на Наредбата-закон за създаване на народния съд, да бъде осъден на смърт и екзекутиран на 01.02.1945 г. Вместо това, той продължава да работи на заеманата длъжност още близо две години, а след това и като адвокат в София до естествената си смърт в края на 50-те години.
Петко Костов Петков е родом от Нова Загора, но след завършване на юридическото си образование през 1918-1919 г. стажува в Старозагорския окръжен съд, а през 1923 г. е назначен за заместник – окръжен прокурор в Стара Загора. Изключително ерудирана личност, с широки познания, той е един от най-популярните хора в родния си град пред 20-те и 30-те години на миналия век. Има изключителни заслуги за културния и индустриален просперитет по това време на Нова Загора. През 1938 г. му предлагат да кандидатства за народен представител в ХХІV-то Обикновено народно събрание от правителствената квота. След дълги колебания склонява, избран е като депутат и е един от секретарите на този състав на парламента. За следващите парламентарни избори отново му предлагат да се кандидатира за народен представител. Въпреки дългите увещания, Петков отказва да се кандидатира. На негово място е избран друг новозагорец – адвокатът д-р Рафаилов. По-късно, само за това, че е бил народен представител в ХХV-то ОНС д-р Рафаилов е осъден на смърт от състав на Народния съд и е екзекутиран през 1945 г. А Петков продължава да работи и живее до средата на 70-те години.
В обратна посока протича съдбата на други двама видни юристи свързани със Ст. Загора.
Тъжната съдба на старозагорския адвокат Иван Вазов
Подобна е и съдбата на друг министър от онова време свързан със Ст. Загора – Константин Партов. Той е този, който влага много усилия за довършване на Старозагорската съдебна палата и я открива с прочувствена реч на 02.11.1943 г. Също е доктор на юридическите науки и е работил дълги години като прокурор. В своя дневник небезизвестният професор Богдан Филов (министър-председател на две правителства, а по-късно регент на малолетния цар Симеон II) описва големите задкулисни борби за заемане на министерските постове в неговите два кабинета. В пълна противоположност с царящата партизанщина е поведението на д-р К. Партов, на когото сам Филов предлага да стане министър във второто си правителство, сформирано през април 1942 г. На 11.04, с.г, Филов пише в своя дневник: „само Партов не може да се реши, като казва, че той бил досега само чиновник, свикнал да изпълнява дадени нареждания, но не и да взима нициативата и да поема отговорност, бил много скромен и никога не е очаквал подобен пост, макар и да познавал добре съдебното ведомство, нямал никакъв опит в обществото и други подобни. Направи ми впечатление действително на честен и искрен човек.“ След допълнителни разговори Партов е убеден и дава своето съгласие пред Филов да бъде включен в правителството му. През септември 1943 г. новият министър-председател Д. Божилов също го включва в правителството си до 01.06.1944 г. По зла ирония на съдбата, този скромен човек и отличен професионалист, който дълго време не приема да стане министър, също след 09.09.1944 г. е осъден на смърт и разстрелян на 01.02.1945 г.
Предполагам, че горните случаи са достатъчни на всеки да си направи извод, доколко да се радва при свои житейски успехи или да скърби при сполетели го неблагополучия.
Из книгата на дългогодишния магистрат Стефан Саранеделчев “Зад превръзката Темида закачливо ни намига”.
ЗАРАТА ви запознава със Стефан Саранеделчев, а някои от интересните истории, разказани в книгите му, четете ТУК
