Събирането в босненския Вишеград приличаше на провокация: една дузина мъже се събраха през втората седмица на март 2021 г. в родния град на известния писател Иво Андрич, за да почетат паметта на руските „доброволци“, сражавали се на страната на сръбските чети по времето на войната в Босна от 1992 до 1995 година. Полагането на венци беше организирано от една руско-сръбска организация.
С оглед на многобройните престъпления, извършени от сърбите в Босна, оцелелите от войната местни хора възприеха този акт като нова гавра с паметта на босненските жертви – цели 26 години след края на войната. Вместо да се почитат руските доброволци, да се разследва тяхното участие във военни престъпления, настояха от една женска организация, обединяваща жертви на войната.
Но този епизод не е единственият опит за вмешателство на Балканите с руски почерк: Москва целенасочено се опитва да разширява влиянието си там. Тя залага на хибридни методи, като използва нестабилните общества в региона на Западните Балкани, за да печели терен и да поддържа местни играчи, които целенасочено подкопават демократичните процеси.
Една стара мечта
В най-нестабилната страна от региона, Босна и Херцеговина, Русия активно поддържа сърбите и хърватите, които с всички сили се опитват да взривят мирния ред. Сръбският представител в колективното босненско председателство Милорад Додик редовно заплашва с отцепване на босненските сърби. Преди няколко дни Додик направи ново предложение: за „мирно разпускане“ на Босна, в което наблюдателите разчетоха почерка на словенския премиер Янез Янша, обявил се преди това за прекрояване на Балканите на етнически принцип. А е известно, че Янша също поддържа добри отношения с Русия. Оттогава не спират критиките срещу тази идея, която може да подпали нови конфликти в региона.
Без никакво съмнение дискусията за прокарване на нови граници на Балканите налива вода в мелницата на онези сили, които с подкрепата на Белград и Москва искат да осъществят една стара своя мечта: обединяването на всички сърби в обща държава. Именно тези идеологии за етнически чисти територии доведоха до кървавите войни в бивша Югославия от 1991 до 1995 година.
Москва има пръст в това, че старите идеологии сега изживяват такъв ренесанс, защото именно тя подкрепя екстремисти като Додик. Докато ЕС от години вече се проваля да даде ясна перспектива за членство на страните от региона, Москва изобщо не крие, че целта й е деструктивна.
Грешките на ЕС
При това Русия се възползва от стратегическите грешки на ЕС, който от години залага на абсурдната политика на предпазливост и въздържане спрямо корумпираните елити в страните от Западните Балкани. По този начин Брюксел насърчи създаването на „стабилокрации“, ръководени от авторитарни политици, а устойчивите демократични реформи си останаха само пожелание.
С малки изключения, страните от Западните Балкани днес са по-скоро Елдорадо за радикални елементи, отколкото за трайни връзки със Запада. Резултатът от това е, че много демократично настроени играчи вече не виждат в Брюксел свой стратегически партньор. Общественици и правозащитници твърдят, че се чувстват изоставени от ЕС в битката срещу криминалните кланове, което още повече уврежда имиджа на Брюксел, а пандемията само допълнително задълбочава това усещане.
„Спутник V“ като спасител в пандемията
Не на последно място и лошата ваксинационна политика на ЕС дава на Русия възможност да блесне като силен играч. Авторитарният сръбски президент Александър Вучич използва добрите си контакти с Русия, не само за да ваксинира собственото население, но и да предлага тази услуга на тъй наречените ваксинационни туристи от съседни на Сърбия страни. А това придава на руската ваксина „Спутник V“ геостратегическо значение. Но също и Китай Вучич представя демонстративно като верен партньор в нужда, пускайки стрелички към Брюксел.
И докато Москва изпраща войски по границата с Украйна, на Западните Балкани тя използва подмолни тактики. Така например черногорското правителство неотдавна предложи промяна в закона за гражданството, така че постоянно пребиваващите в страната чужденци да могат по-бързо да получават черногорски паспорт. Сред тях има много сърби и руснаци. Това ще доведе до масивни промени в структурата на населението и на политическата ориентация на страната, предупреждава по този повод анализаторът Златко Вуйович.
Така с един замах ще бъде елиминирано прозападно настроеното черногорско мнозинство, а антизападните и проруските сили в страната съвсем „легално“ ще бъдат заздравени, допълва той. След масови протести срещу това изборно инженерство правителството в Подгорица беше принудено временно да замрази плановете си.
Руските провали
Още през 2016 година Москва се опита да постави всички пред свършени факти: с помощта на специален отряд от командоси дългогодишният президент на страната и горещ застъпник за членството ѝ в НАТО Мило Джуканович трябваше да бъде отстранен от властта. Заговорът с участието на сръбските и руските тайни служби обаче беше разкрит, а Черна гора беше приета за пълноправен член на НАТО – въпреки активната намеса на Москва.
Също и в съседна Северна Македония Русия се показа като деструктивна сила: не е тайна, че ВМРО-ДПМНЕ, партията на избягалия в Унгария бивш премиер на страната Никола Груевски, е близка с Кремъл. А това, че през март 2020 г. и Северна Македония беше приета в НАТО, е само още едно поражение за руските амбиции на Балканите.
Неслучайно проруските сили оттогава се опитват с всички средства да отслабват позициите на премиера-социалдемократ Зоран Заев. Инвестиции в медиите се използват целенасочено за разпространяване на проруска и национално шовинистична пропаганда. В пандемията от коронавирус се пускат в обръщение фалшиви новини, които целят да бъде подкопано доверието към правителството на Заев.
А общественици, които се застъпват за демократични реформи, стават обект на заплахи. „Тези среди имат интерес да подкопават интеграцията на страната в ЕС“, казва по този повод Абире Дерала от неправителствената организация Civil. Атаките срещу него напоследък са от ново измерение: неговата организация е подложена на масирани кибератаки, за които експертите са категорични, че идват директно от Русия.
Б.Р. Коментарът в Дойче веле е на политоложката и журналистка Марион Краске , която от 2015 до 2021 е ръководила представителството на германската фондация „Хайнрих Бьол“ в Сараево.
Публикувано със съгласието на Faktor.bg
