Народното събрание отмени ограничението в Изборния кодекс, което забраняваше откриването на повече от 35 избирателни секции в държави извън Европейския съюз.
Новото положение ще позволява в държави като Великобритания, САЩ, Канада и Турция да се разкриват повече пунктове за гласуване. С тях ще бъдат премахнати дългите опашки и чакането с часове, на което бяха подлагани българите зад граница, които искат да гласуват на национални избори.
Срещу идеята се обявиха ГЕРБ и БСП. Въпреки че двете парламентарни групи бяха против отпадане на ограничението, техните гласове бяха 107, а осем народни представители от ГЕРБ се въздържаха. В подкрепа на новото положение гласуваха „Има такъв народ“, ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“. Те събраха 117 гласа „за“. Така само с два гласа текстът, който отмени ограничението, беше приет.
Според новоприетите разпоредби в чужбина секции ще се образуват в посолствата и консулствата, както и на места, където са подадени поне 40 заявления за гласуване, както и където в последните пет години е имало поне една секция със сто избиратели.
По този начин бяха облекчени и изискванията за разкриване на нови секции. Досега това ставаше с минимум 60 заявления.
След гласуването в пленарната зала се чуха викове „Браво!“. Веднага след изборите на 4 април „Демократична България“, „Изправи се! Мутри, вън!“ и „Има такъв народ“ обявиха, че сред основните им приоритети ще бъде облекчаването на гласуването на българите зад граница.
Ограничението за гласуване в страните извън Европейския съюз беше наложено с гласовете на ГЕРБ и „Патриотичния форнт“ в мандата на 43-то Народно събрание. Идеята беше предложена от Валери Симеонов (НФСБ), а впоследствие възприета и от партията на Бойко Борисов. Тогава коалиционен партньор на ГЕРБ беше Реформаторският блок, но депутатите от коалицията бяха против.
На парламентарните избори на 4 април гласуването зад граница достигна рекордни стойности. Опашките, на които се редяха гласопдоавателите в някои държави, отнемаха цял ден.
Президентът с повече правомощия при създаване на ЦИК
Наред с това Народното събрание прие създаването на по-малка Централна избирателна комисия (ЦИК). Депутатите промениха и начина й на назначаване. Това вече ще се случва с с процедура при президента Румен Радев. Решението беше прието с гласовете на „Има такъв народ“, БСП, ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“. Против бяха само представителите на ГЕРБ.
Според приетите текстове съставът на комисията ще бъде намален от сегашните 20 членове на 15. Те ще бъдат предлагани от парламентарно-представените партии и коалиции и ще се назначават с указ на президента. В процедурата са предвидени публични консултации между държавния глава и партиите.
До момента ЦИК се назначаваше от парламента. Председателят на Народното събрание Ива Митева от ИТН още при разглеждането на предложението на първо четене в правната комисия призна, че сега тя се мести при президента, защото вероятно скоро няма да има Народно събрание, а идеята е да се смени съставът на комисията.
С промените отпадна възможността партии с евродепутати да имат представители в ЦИК. Така ВМРО ще остане без член в комисията. Според цитираното в пленарна зала очаквано разпределение на новата ЦИК 4-ма от членовете й ще са излъчени по предложение на ГЕРБ, по трима от ИТН и БСП, по двама от „Демократична България“ и ДПС и един от „Изправи се! Мутри, вън!“.
Видеонаблюдение
Мнозинството в парламента прие и възможността, за която редица партии настояваха преди изборите на 4 април – видезаснемане на броенето на гласовете.
Според приетите разпоредби след приключването на гласуването във всяка една секция преброяването на бюлетините, както и попълването на протоколите от страна на Секционните избиратели комисии (СИК) ще бъде записвано.
Очаква се по-късно през деня депутатите да приемат и текстове, които позволяват на наблюдатели или партийни застъпници също да заснемат броенето на гласовете и попълването на протоколите.
Разгледането на Изборния кодекс продължава.
