Наричат Стара Загора „градът на липите, поетите и правите улици“. Градът с осемте имена, белязали епохите, които е надживял – Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник и Стара Загора.
Сравняват го с птицата Феникс, защото като нея възкръсва от пепелта, след като ордите на Сюлейман паша го опожаряват до основи през кървавото лято на 1877 г., избивайки над 14 000 старозагорци. Само година по-късно в изравнената със земята Стара Загора пристига известният австро-унгарски архитект Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, с която градът се гордее и до днес. С такава планировка в света са едни от най-големите и модерни градове – Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и други.
На 5 октомври 1878 г. символично е положен и първият камък за възстановяването на града. Датата е обявена за празник на града. „5 октомври” се казва и централният градски парк на Стара Загора. В него и до днес се пази положеният преди толкова години „основен камък”. Всяка година на 5 октомври старозагорци го обсипват с цветя.
Парк „5 октомври”, наричан още Градската градина, е разположен на няколко нива. Декоративни дървета от различни видове хвърлят сянка над пешеходните алеи, зелените площи са изпъстрени с плетеници от цветя. Атмосферата се допълва от периодичните изпълнения на градския духов оркестър, пъстрите детски площадки и сградата на Драматичен театър „Гео Милев” в горния му край, който старозагорци наричат с любов Стария театър.
