Четирима наркодилъри са арестувани като организирана престъпна група. Двама от тях имат предишни присъди. Прокуратурата и МВР се хвалят с работата си. Накрая един от четиримата получава много по-малка присъда и е глобен с много по-малко от предвиденото по закон.
Как е възможно това ли? Чрез споразумение с прокуратурата, което се одобрява от съда. Половината от наказателните дела в Специализирания наказателен съд през 2020 г. са приключили по този начин.
На този фон политици и магистрати продължават спора дали да бъдат закрити специализираните съдилища и прокуратури. Така наречените протестни партии и БСП искат да бъде сложен край на специализираното правосъдие, докато ГЕРБ, ДПС, прокуратурата и мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) го защитават.
В следващите редове ви разказваме една история, която започва с шумна спецакция и пресконференция с много камери, а приключва тихо със споразумение.
Една „отлична работа“
10 декември 2019 г. Ръководствата на Специализираната прокуратура и Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) в МВР свикват пресконференция, за да се поздравят с „отлична работа“ при разбиването на банда за разпространение на наркотици в Елин Пелин. Задържани са четирима членове на групата, четири вида дрога за над 20 000 лв. и над четвърт милион фалшиви евро.
Девет месеца по-късно един от обвиняемите сключва споразумение с разследващите, което Специализираният наказателен съд одобрява. Определено му е наказание, над два пъти по-малко от минималното предвидено в закона за това престъпление. Наложена му е и глоба, два пъти по-малка от минималната, регламентирана в Наказателния кодекс (НК) за тези случаи.
За разлика от акцията по задържането на заподозрените, този развой на делото не е публично огласен от спецпрокуратурата. Одобреното от спецсъда споразумение обаче се открива при търсене в електронната деловодна система, поддържана от ВСС.
Двете конкурентни банди
В началото на декември 2019 г. антимафиотите разбиват друга наркогрупа, действала в Елин Пелин и региона. Арестувани са четирима души и са открити 1,8 кг марихуана и 1,2 кг амфетамини в различни разфасовки. Акцията е направена непосредствено след „зареждане“ с наркотици и преди те да бъдат разпределени между дилъри.
Успоредно с това ГДБОП разработва конкурентна банда, чийто член месеци по-късно ще сключи въпросното споразумение. По време на пресконференцията на 10 декември 2019 г. тогавашният ръководител на спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров подчертава „отличната работа“ на ГДБОП, където е взето решение да се предприемат действия срещу конкурентите през няколко дни, а не едновременно.
По думите на обвинителя това е станало след „анализ на поведението на втората група, че същите, образно казано, ще се успокоят от факта, че техните конкуренти са задържани и неутрализирани и ще продължат своята дейност, като тази тактика даде необходимия резултат“.
На 7 декември същата година са задържани другите четирима души в „момент на зареждане“. В гараж в столичния кв. „Триъгълника“ са намерени различни разфасовки марихуана на обща стойност около 450 лв., амфетамини – за близо 12 240 лв., кокаин – за над 6250 лв. и 172 таблетки екстази – за над 1620 лв. В същия гараж антимафиотите намират 232 500 фалшиви евро на банкноти по 100, а на друг адрес – още 32 300 фалшиви евро, отново на банкноти по 100.
Какво става в спецсъда
Четиримата арестувани са обвинени за участие в организирана престъпна група и разпространение на наркотици. Положението на двама от тях е по-тежко, тъй като имат стари присъди, които по думите на тогавашния зам.-директор на ГДБОП и настоящ и.д. главен секретар на МВР Стоян Темелакиев са „за престъпления, свързани с наркотици, за грабежи“.
Именно единият от двамата обвиняеми с криминално минало сключва споразумение, одобрено от спецсъда на 4 август 2020 г. В него той е посочен само с инициалите С.М.В., тъй като личните данни в съдебните актове се заличават преди публикуване.
Той признава всички обвинения – че е участвал в наркогрупата и с нейно решение е „държал“ на двата открити от ГДБОП адреса цялото количество наркотици и фалшиви евро, иззети от разследващите при акцията.
В споразумението му със спецпрокуратурата изрично е посочено, че е извършил тези престъпления „в условията на опасен рецидив“. Причината е, че има няколко стари присъди, последната от които е двегодишна и е влязла в сила през април 2017 г.
Когато пред магистратите бъде изправен рецидивист по обвинение, че е разпространявал наркотици като част от организирана престъпна група, Наказателният кодекс предвижда от 5 до 15 години затвор и глоба от 20 до 100 000 лв.
Въпреки това спецсъдът му налага наказание от 1 година и 8 месеца и глоба от 10 000 лв. От тази присъда се приспадат около 8 месеца, прекарани от обвиняемия в следствения арест. Така към момента на одобряване на споразумението му той трябва да излежи още само година.
„Чакаме другите“
Не ясно дали работилите по случая разследващи са били удовлетворени от този резултат. Факт е обаче, че бившият ръководител на спецпрокуратурата Димитър Франтишек Петров подчертава на пресконференцията преди година и половина, че подобни реализации ефективно затрудняват организираната престъпност.
„Добрата работа на службите дава своя резултат като не дава възможност за заемане на тази пазарна ниша и за структуриране на по-големи групи, които да налагат своето влияние в определени части на страната“, казва висшият обвинител.
Тогава един от присъстващите на пресконференцията журналисти се обръща към зам.-директора на ГДБОП Стоян Темелакиев с въпроса дали наркопазарът в Елин Пелин вече е ликвидиран.
Отговорът е придружен с усмивка: „За момента е спокойно, чакаме другите.“
Масови споразумения
Одобрените от Специализирания наказателен съд споразумения през 2020 г. представляват близо 50% от всички приключени през годината наказателни дела от общ характер. Председателката на спецсъда Мариета Райкова отчете във вторник, че решените по този начин казуси са общо 77, постановените присъди след разглеждане на процеси по общия ред – 45, а прекратените заради процесуални нарушения дела – 42.
От думите ѝ обаче стана ясно, че големият дял споразумения всъщност заслужава поощрение, „защото това е една законова процесуална форма на приключване на делата, която пести време – стига наказанието, което се определя, да не е проява на прекалено снизхождение“.
На въпрос от Свободна Европа дали одобреното от спецсъда споразумение по случая с наркогрупата от Елин Пелин може да бъде определено като „прекалено снизхождение“, тя отговори, че може да коментира едва, след като се запознае с номера на делото.
„Това мога да кажа само като погледна самото дело – каква е съдимостта на това лице, какви са характеристичните му данни, какво съдействие е оказало по това разследване. Но по този повод ние имаме и споразумения със седемгодишна ефективна присъда, така че всеки един случай е индивидуален“, добави съдия Райкова.
„След като всички страни в процеса са дали своето съгласие той да приключи така, включително и държавното обвинение, което по дефиниция охранява държавния обществен интерес, ролята на съда е единствено да прецени – отговаря ли на закона и противоречи ли на морала. И ако няма такива пречки, той го одобрява“, коментира във вторник и председателят на Апелативния специализиран съд Георги Ушев.
Няколко часа по-късно Свободна Европа изпрати до съдия Райкова и писмено запитване, в което бяха посочени номерът на конкретното дело, както и датата, на която е одобрено споразумението. До редакционното приключване на текста отговор не беше получен.
„Много съмнително“
Свободна Европа потърси за коментар по развоя на това дело и наказателен адвокат с дългогодишна практика, включително в спецсъда. Той не е цитиран поименно, тъй като не е бил ангажиран по казуса. Според него определянето на подобно наказание при тези обвинения и съдебно минало на осъдения е „много съмнително“, тъй като е значително под минимума, предвиден в НК.
В момента в съдебната система тече дебат за съществуването на специализираното правосъдие в България. Той беше провокиран от одобрения на първо четене в правната комисия на 45-тото Народно събрание законопроект за закриване на специализираните съдилища и прокуратури.
Основният довод на вносителите му от „Демократична България“ е, че за 10-годишния им период на съществуване „публичното възприятие е преобладаващо негативно, като се възприемат не като независими органи, а като инструмент на „извънредното правосъдие“, което изпълнява политически мотивирани поръчки“.
Идеята за закриването на спецправосъдието беше подкрепена от „Има такъв народ“, БСП, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“, но е отхвърляна от ГЕРБ и ДПС. Най-често повтаряният довод срещу това предложение е, че много дела ще трябва да започнат отначало в други съдилища, а това може да е в услуга на организираната престъпност.
Доводите на бившата управляваща партия и ДПС се споделят от ръководството на прокуратурата и спецсъдилищата. Мнозинството в Пленума на ВСС пък едновременно подкрепи остра декларация срещу евентуалното закриване на спецправосъдието и взе решение то да бъде подложено на анализ.
