21 август – 103 години от началото на епичните боеве при Шипка

ГЕРОИЧНИ ПРИМЕРИ ОТ ЕДНА ПАМЕТНА БИТКА

Неизменният ход на времето отброи 103 години от величавата Шипченска епопея. Не помръква славата на шипченските герои, не повяхва обаянието и стойността на безсмъртния им подвиг, не угасва възторгът и националната гордост, които Шипка буди във всяко българско сърце. Хайдушкият повей на стария Балкан и днес нашепва за една епопея – дивна и легендарна, за една дружба между два братски славянски народа, родена във вековете и споена завинаги с огън и кръв на това свято място.
21 август 1877 година. Пламват епичните шипченски боеве. Като вълни на разбунтувано море, с лудо и отчаяно постоянство една след друга следват яростните атаки на османлиите. С нечувана храброст и мъжество, застанали като гранитна скала, при недостиг на боеприпаси, вода и храна, под палещите слънчеви лъчи, шепата бранители геройски отблъсват свирепите орди. В тези дни защитниците на Шипка записват с кръвта си в славната летопис на войната примери за героизъм и дързост, на слава и безумна храброст.

…Натоварена кола с патрони бавно се движела към позициите. Внезапно избухнал противников снаряд и подпалил колата. Всеки момент патроните можели да експлодират, а те били така необходими там, горе на върха. В този момент опълченците Генчо Трепов и Никола Георгиев заедно с един руски войник се втурнали към горящата кола. Наоколо свистели куршуми, пламъците н
Изгаряли ръцете им, но те нито за миг не помислили за себе си. Един след друг бързо свалили всички патронни сандъци. Герои, истински герои!…
…Група турски стрелци се задържали пред опълченски окоп и започнали да го обстрелват с ръчни гранати и силен пушечен огън. В този труден момент опълченецът Леон Крудов грабнал една паднала в окопа още неексплодирала турска граната и с вик: „Ако ще се мре, да мрем славно, братя!” и с все сила я хвърлил срещу неприятеля. Подвига и смелостта на Крудов последвали около тридесет опълченци, които с „Ура!” и „На нож!” отблъснали неприятеля.
…Жегата в тези дни била ужасна и нечувана. Сякаш разжарилото се слънце се било съюзило с неприятеля. Окопите в скалите, нагорещени от палещите лъчи, се превърнали в същински пещи. Устните се пукали от жажда: малкият запас от вода бил отдавна пресушен. От какво страдали повече бойците: от неприятелските куршуми или от жаждата? Врагът пазел изворите през деня с непрекъснат огън, а вечер със специални стрелци. Но независимо от това намирали се смелчаци, които грабвали до десетина манерки и тръгвали срещу куршумите. Много от тях не се връщали при другарите си. А каква радост настъпвала, когато някой герой успявал да донесе няколко глътки живителна вода.
Опълченецът Тодор Каратодоров тръгнал сам за вода. Неочаквано в гората се натъкнал на вражески патрул от трима души. За миг храбрецът се хвърлил към тях като стрела, повалил с приклада единия, после втория. За третия времето не стигнало, той успял да се хвърли върху него с нож в ръка. Борбата била на живот и смърт. Надделял опълченецът. Обезоръжил своя враг и заедно с водата го подкарал към позицията.
Юнкерът Андрей Блъсков организирал група от 12 доброволци-водоносци. По пътя трима от героичните доброволци били сразени, при извора били ранени още няколко бойци. Въпреки силния огън манерките били напълнени. На връщане обаче пътят на групата бил пресечен от противникова група. Вместо да се стъписа Андрей Блъсков се хвърлил с „ура” срещу изумените турци, които побягнали в гората.
…На много места патроните свършили. Със свръхчовешки усилия и възвишен патриотичен порив, с голи ръце опълченци и руси откъртвали от скалите камъни и ги стоварвали върху гъстите табори. Срещу смаяния враг полетели дървета, счупени оръжия и дори тела на убити. Предугаждайки близката победа, турците продължавали ужасния си натиск. Още малко, още едно тяхно усилие и на Шипка щяла да настъпи катастрофа. В този върховен и критичен момент 205 стрелци от 16-и стрелкови батальон от първите подкрепления на ген. Радецки, качени по двама на кон, долетели на позицията и се хвърлили в щикова контраатака. Победно „ура” отекнало над планината, смразило Сюлеймановите орди и те започнали отстъпление. Шипченският проход бил спасен.
Мъжеството на защитниците беше резултата на високото съзнание за дълг, с което те бяха проникнати. Българските опълченци се биеха за свободата на своето поробено отечество, а руските воини проливаха кръвта си за своя славянски брат – българския народ.
Величава Шипченска епопея, твоят победен ек отеква и днес в сърцата на признателните потомци!
Данчо ДАНЧЕВ