Улица, облепена с лика на нобелов лауреат – звучи като акция, в която няма нищо нередно. Не и за жителите на Сребреница.
Главната улица на планинското градче в Босна и Херцеговина, ул. “Маршал Тито”, може от понеделник да бъде кръстена на Петер Хандке – писателят, оспорил геноцида в Сребреница от 1995 г.
Предложението се появи в края на месец май като част от поредица инициативи на Гражданската асоциация „Източна алтернатива“ на Република Сръбска (РС) и предизвика оживен спор между граждани и активисти.
Голям писател или лъжец?
Президентът на „Източна алтернатива“, Войн Павлович, каза пред босненската редакция на Радио Свободна Европа, че според него е „абсурдно днес Сребреница да има улица на името на Тито, а нобелов лауреат да не може да има своя улица“.
Фадила Ефендич, чийто син и съпруг са били убити по време на геноцида, не е съгласна: „Човек, който разпространява лъжи, който прославя неистини?! Това е провокация, изпитване на пулса на пострадалите, как [те] ще реагират на такава провокация“.
Впрочем, писателят е жив.
В желанието да се кръсти улица на именно на него много хора виждат нещо доста по-сериозно от почитане на един творец.
Историята накратко
Геноцидът в Сребреница е най-мащабният в Европа след края на Втората световна война. Тогава босненските сърби убиват над 8000 мъже и момчета мюсюлмани.
Това се случва по времето на югославските войни през 90-те, когато в Белград управлява Слободан Милошевич. Той подпомага босненските сърби с пари, оръжие и муниции. По-късно е съден за геноцид и престъпления срещу човечеството в Хага, но умира преди делото да приключи.
Други дела на Трибунала за бивша Югославия доказват по съдебен път, че в Сребреница се е случил именно геноцид – първият в Европа след Холокоста.
След войната етническият състав на жителите на Сребреница е коренно променен и в града вече живеят предимно сърби.
Къде е Хандке в тази история
Един от основните виновници на югославските войни, Слободан Милошевич, умира през 2006 г. Тогава Петер Хандке отива на погребението, отдава почит пред гроба му и държи реч във възхвала на бившия президент. За оцелелите в Сребреница това е знак, че писателят не приема страданието, което те са преживели.
Но не и първият знак. През 1996 г. Петер Хандке публикува пътепис, наречен „Зимно пътешествие по Дунав, Сава, Морава и Дрина или Справедливост за Сърбия“. В него оспорва събитията в Сребреница от 1995 г.
Спорните позиции на Хандке обаче проличават най-вече извън творчеството му.
Писател “технократ”
Хандке всъщност се радва на отлична репутация в литературните среди допреди войната в Югославия. Според критици той лесно борави с различни жанрове и създава сложни, интроспективни персонажи, които нямат много общо с едностранчивия имидж, който писателят има сред своите противници.
В рецензия на Ню Йорк таймс от 1974 г. авторът Джон Рокуел го определя като писател “технократ”, способен да привлича едновременно читатели, които подхождат политически към изкуството, и такива, които са по-загрижени за “чистото изкуство”.
Днес Хандке като че ли е загубил голяма част от политически настроената си публика.
Изборът на Хандке
По-нататък историята е позната. През 2019 г. около Хандке се завъртат обществените дискусии за това дали идеологията на един писател трябва да бъде отделяна от творчеството му, или той като публична личност носи отговорност за позициите си.
Самият Хандке реагира остро на критиките. В интервю за Гардиън той се зарича, че „никога повече“ няма да говори с журналисти, след като те не се интересуват от творбите му, а единствено от политическите му възгледи.
Изборът на Шведската академия
“След 50 години (…) Петер Хандке, точно както Бекет, ще бъде сред най-очевидните избори, които Шведската академия някога е правила, в това съм сигурен”, казва за шведския вестник SvD Хенрик Петерсен, член на нобеловия комитет за литература през 2019 г.
Но докато Шведската академия съди по заслугите на писателя, сръбските активисти използват избора ѝ за политически цели. С това, че нобелов лауреат по литература е на „тяхна страна“ те илюстрират твърдението, че световният интелектуален елит споделя сръбската версия за югославските войни. В тази версия сърбите са жертви, а престъпленията, извършени от сръбските сили, са просто измислица.
