– 145 години от смъртта на (20 май 1876 ст.ст.) Христо Ботев (Христо Ботьов Петков), български поет, публицист и журналист, идеолог и ръководител на националноосвободителното движение /1848-1876/.
Бил е учител (1866) в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя баща в родния Калофер. От края на 1867 г. е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общност. Издава в. „Дума на българските емигранти“ (1871), заедно с писателя Любен Каравелов списва в. „Свобода“ /от февруари 1873 г. в. „Независимост“/ (1872), издава в. „Будилник“ (1 май-1 юни 1873), в „Знаме“ (8 декември 1874-14 септември 1875) – печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От м. август 1874 г. е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876). Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход „Радецки“ и на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След тежки боеве с редовната турска армия, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан. Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“ (1875). Автор е и на политическа публицистика – „Народът. Вчера, днес и утре“, „Решен ли е черковният въпрос?“, на фейлетоните „O, tempora!O, mores!“, „Това ви чака“, „Послание от небето“, „Политическа зима“ и др.
По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
– 95 години от рождението на Мерилин Монро (ист. име. Норма Джийн Мортенсън), американска актриса /1926-1962/.
Участвала е във филмите „Асфалтовата джунгла“ (1950), „Всичко за Ева“ (1950), „Джентълмените предпочитат блондинки“ (1953), „Ниагара“ (1953), „Автобусната спирка“ (1956), „Някои го предпочитат горещо“ (1959), „Непригодните“ (1961), „Нещо трябва да се случи“ (1962) и др. Носителка на наградата „Златен глобус“ (1954, 1960, 1962). Удостоена е със звезда на холивудската Алея на славата (1960).
– 85 години от смъртта на Христина Морфова, българска оперна певица сопрано и вокален педагог /1889-1936/.
Пяла е в Българската оперна дружба (1912-1915). Редовна артистка в Пражката национална опера в Чехия (1917-1931). Преподавала е пеене в Държавната музикална академия (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“). През есента на 1936 г. в нейна памет е създаден женският хор „Христина Морфова“.
– 80 години от рождението /1941/ на Ивайло Трифонов, български инженер, политик и дипломат.
Работи в областта на радиофизиката и електрониката. Един от основателите на Обществения комитет за екологична защита на град Русе (1988). Началник на канцеларията на председателя (президента) на Република България Желю Желев (1 август 1990-17 октомври 1994; януари 1995-4 юни 1996). Заместник министър-председател (17 октомври 1994-25 януари 1995). Извънреден и пълномощен посланик на България в Съюзна република Югославия (11 юни 1997-17 май 2001).
– 75 години от смъртта на ген. Йон Антонеску, румънски политик /1882-1946/.
От 4 септември 1940 г. до 23 август 1944 г. ръководи авторитарно правителство, което провежда политика на сътрудничество с хитлеристка Германия по време на Втората световна война (1939-1945). След окупацията на страната от съветските войски през 1944 г. той е осъден на смърт на 17 май 1946 г. Екзекутиран е на 1 юни 1946 г.
– 50 години от смъртта на проф. Никола Кожухаров, български художник, сценограф и преподавател /1892-1971/.
Преподавател по рисуване в Художествената академия (1924-1962) и във Висшия педагогически институт във Велико Търново (1962-1967). Рисува декори за Народния театър „Иван Вазов“ (1924). Работил е и в областта на стенописа. Заедно с художника Димитър Гюдженов извършват цялостно изографисване на катедралния храм „Св. Димитър“ в Стара Загора (1959-1960) и на стените на храма „Свети Николай Чудотворец“ във Варна (1961). Изографисва и храма „Св. Йоан Рилски“ в Търговище (1962). Автор е и на проекти за паметници, сред които е паметникът във Видин, издигнат в памет на офицерите и войниците от Трети Бдински пехотен полк, загинали по време на войните за национално обединение. По негов проект е изработен и паметникът на Гюро Михайлов в Пловдив, открит на 29 ноември 1938 г. Носител на златен медал от Международното изложение в Париж, Франция (1937).
– 15 години от смъртта на Росио Хурадо (Мария дел Росио Тринидад Моедано Хурадо), испанска певица и актриса /1944-2006/.
Източник: http://www.bta.bg/
