Журналистиката е задължението да светнеш лампа в тъмния килер. Това казва преди години един руски държавник на Андрей Шарий – журналист и директор на руската служба на Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFERL).
Само че скоро може да няма кой да светне тази лампа, казва Шарий в статия, която публикуваме по-долу. В нея журналистът описва общуването си с руските власти около закона за „чуждестранните агенти“. Той задължава медиите, обявени за „агенти“, да се самопосочват за такива в началото на всеки журналистически материал.
Една от медиите, определена от властите като „чуждестранен агент“, затвори в четвъртък. Това е бизнес сайтът VTimes.
Руската редакция на RFERL, която също е в списъка, не се самообозначава като „чуждестранен агент“ и е подложена на санкции. Засега това са глоби.
Сметките на медията в Русия са запорирани, а съдия-изпълнители описаха имуществото в редакцията.
Статията на Андрей Шарий описва целия административен процес от установяване на нарушението през януари 2021 до съдебното оспорване на наложените глоби през май.
На 12 януари ме викнаха в [руския медиен регулатор] Роскомнадзор на ул. „Школная“ в Москва. Трябваше да присъствам при създаването на протоколи, установяващи нарушение на заповедта за начина, по който следва да се маркират журналистическите материали в една медия „чуждестранен агент“.
Нарушенията в работата на 9 сайта от медийната корпорация RFERL са били открити от Генералния директор на Федералната информационна агенция (ФАН) Евгений Зубарев. Не го е домързяло и да пише оплаквания докъдето трябва.
Общият ни дълг ще стигне 200 млн. рубли (2,252 млн. евро)
От 12 януари до 11 май Роскомнадзор е съставил 520 протокола, а [районният съд] се труди вече 4 месеца, като налага нови и нови глоби по тези документи. В крайна сметка общият ни дълг ще стигне 200 млн. рубли (2,252 млн. евро), но ако Евгений Зубарев или друг доброволец вземе, че положи усърдие, тази сума може да се увеличи многократно – практически до безкрай.
Нещата стигнаха далеч: Роскомнадзор заплашва да блокира сайтовете на Радио Свобода, стотици наши обжалвания вече са отхвърлени, няма съмнение, че ще бъдат отхвърлени и всички следващи.
RFERL подаде жалба в Европейския съд по правата на човека, но кога ли ще я разгледат? По първите десетки глоби вече изтече срокът за плащане и ето че в Московското бюро на Радио Свобода на два пъти влязоха съдия-изпълнители; ето че са блокирани банковите му сметки; ето че Федералната служба по труда и заетостта (уж разтревожена от „информации в пресата“) се заинтересува дали не са натрупани дългове по изплащане на заплатите; а на мен, като на ръководител, представляващ в Русия интересите на медийната корпорация, все по-ясно ми се очертава да отговарям лично по едно, а току-виж и по две наказателни обвинения.
В Роскомнадзор работят приятни млади жени, които спазват руската чиновническа традиция и се представят с име и презиме.
Из коридора вече е плъзнала миризмата на борш от микровълновата в кухнята
Екатерина Сергеевна току-що е започнала кариерата си по издирване на нарушения в медиите и съставя бодро протоколите. Бърза да успее до обяд, в кабинета ѝ току надникне някоя приятелка, из коридора вече е плъзнала миризмата на борш от микровълновата в кухнята.
Ася Юнировна е началничката на Екатерина Сергеевна, държи се делово, но напълно дружелюбно, даже тъкмо ме е нарекла „колега“. Аз, общо взето, не виждам нищо общо в нашите професии – аз съм журналист, а Ася Юнировна е политически цензор, но благоразумно си мълча.
И двете жени полагат усърдие, макар и да не личи, че това им доставя удоволствие – те си вършат канцеларската работа, те изпълняват спуснато отгоре указание и те не са тези, с които да го обсъждам.
Не съм сигурен, че Ася Юнировна и Екатерина Сергеевна са чували за Хана Аренд и за нейната теза за баналността на злото, но дори и да са чували, със сигурност не мислят, че тази политическа концепция се отнася до тях, инак не биха се трудоустроили там, където им е службата. Казано им е кой е „чуждестранен агент“, така че нататък всичко е ясно.
Седнал съм на ниското диванче до прозореца и гледам да убия времето. Мисля си, че в руската юридическа практика май печели позитивистката теория. Това е когато парламентът послушно следва всяка воля на вожда и приема закони, които са в интерес на политическата целесъобразност – така, както я разбира властта, а не както повеляват духът на справедливостта и нормите на правото.
Най-отвратителният пример за подобно изнасилване на правото са Нюрнбергските расови закони от 1935 г., създали основата за „окончателното решение“ на еврейския въпрос. Както е известно, милиони невинни след това са разстреляни или изпратени в газовите камери – според закона, горещо подкрепен от парламента.
Заповедта принуждава редакцията да се прави на шут, като си нахлупи шапка със звънчета и си татуира клеймото „враг на народа“
Камарите апелационни жалби, които юристите на Радио Свобода в последните седмици изпращат до [съдилищата], разбира се, не съдържат никакви пътешествия из историята. В тях подробно се разясняват причините, поради които заповедта на Роскомнадзор, принуждаваща редакцията да се прави на шут, като си нахлупи шапка със звънчета и като си татуира клеймото „враг на народа“, е юридически нищожна и трябва да се отмени.
В жалбите пише, че заповедта на Роскомнадзор противоречи на руската конституция, на правото на свободно разпространение на информацията и на свободния достъп до информация. Тя противоречи на медийния закон, нарушава правилата за честна конкуренция на медийния пазар, натрапва негативно отношение към Радио Свобода.
Ще добавя и нещо професионално: заповедта е намеса в журналистическата работа и пречи на разпространението на нашите материали. Кажете ми, кой ще се задържи в YouTube, докато се извърти 15-секундният надпис за „чуждестранния агент“, за да изгледа най-после видеото?
Вижте профилите на [обявените за „агенти“ сайтове на] „Медуза“ и на VTimes* в Туитър и в Телеграм – може само да се съчувства на колегите, които изпълняват тази заповед.
Може ли да ни се съчувства на нас, на Радио Свобода? Нашето Московско бюро беше открито след провала на пуча от 1991 г. – на ръба на ареста. Оттогава минаха точно три десетилетия. Историята на руския либерализъм изглежда е извървяла пътя си до затваряне на кръга.
Историята на руския либерализъм изглежда е извървяла пътя си до затваряне на кръга
Нашите сайтове, чиято популярност в последните две години се удвои (да не би това да е и причината за гоненията?) се намират на ръба на това да бъдат блокирани. Нашите журналисти от Русия са под заплахата да се озоват в списъка на „чуждестранните агенти“ в качеството им на физически лица, трима от тях вече бяха пуснати по тази пързалка.
Бяхме принудени да пренасочим някои видеопроекти към Прага, където се намира седалището на RFERL, и към Киев, където преди няколко години корпорацията създаде една технически образцова редакция.
Журналистиката не е престъпление. Тя е право и задължение да си гледаш работата: честно да информираш за това, което се случва в страната и света. Както ми каза достатъчно отдавна един виден държавник: това е задължението „да светнеш лампа в тъмния килер“. Но нека добавя, че това е и свободата да не зависиш от никое правителство. В това отношение журналистите не бива да имат национална принадлежност.
Затова, Екатерина Сергеевна, Ася Юнировна, Мария Владимировна и Дмитрий Сергеевич, ние не сме никакви „чуждестранни агенти“: забраната за намеса на американски и каквито и да било други политици в редакционната работа е основата на независимото съществуване на Радио Свобода и тази забрана не е нарушавана през целия ми дълъг стаж в руската служба.
Правили сме грешки, пускали сме неудачни текстове, вършили сме глупости, понякога не сме имали късмет с мениджмънта или с обстоятелствата. През всичко сме минали, както е във всяка работа. Но в същината си радиото неизменно е отговаряло на името си. Докато Държавната Дума и Роскомнадзор, с помощта на съда и на Евгений Зубарев безцеремонно се опитват да се намесят в нашата редакционна работа.
Ако някой се нуждае от съболезнования, това е Русия
Въпросът за съчувствието към Радио Свобода всъщност е неправилен. Ако някой се нуждае от съболезнования, това е Русия, която се озова в отчаяна ситуация в последното десетилетие заради поведението на Кремъл на международната арена.
Струва си да сме съпричастни към безправието, в което, по волята на Путиновата власт, се озоваха руските граждани, наплашени от полицейските палки, зомбирани от кремълските телевизии, лишени от правото на политически избор, на свобода на словото, на волята и на събранията.
Може и така да стане, че скоро в „тъмния килер“ съвсем да няма кой да светне лампата. Радио Свобода може и да понесе загуби, но ще устои, нямаме намерение да си тръгваме от Москва, колкото и настойчиво да ни тикат с ритници натам, така че, предполагам, ще намерим път до нашата аудитория.
Радио Свобода ще продължи да съществува докато онова, което правим, е важно и интересно за нашите зрители и слушатели. Така че, ако искате да помогнете, останете с нас – отвъд всички бариери и въпреки всички неправедни заповеди.
* Сайтът за бизнес информация VTimes затвори на 3 юни – след редакционното завършване на статията.
