Нещо не е наред с медиите
„Каните ме на кафе ли? Добре, ако искате да излезем, ама много лично става. По принцип съм необвързан, особено ако вие сте от телевизия Алфа – това ще е страхотен секс. Много ще ми е кеф.“
Това заяви в отговор на журналист лидерът на втората по брой гласове партия на парламентарния вот от 4 април т.г. Станислав Трифонов на пресконференция през 2017 година. Повод за изявлението тогава беше скандал със свалено от ефир негово предаване.
Четири години по-късно същият този Станислав Трифонов бе избран за народен представител, като разби на пух и прах дори най-смелите прогнози на социологическите агенции. А всички медии се надпреварват да отразяват изявите на шоумена, който редовно показва ненавист и високомерие към журналистите, пише dnews
Всъщност уводният цитат на този текст е само част от отговора на г-н Трифонов на въпрос, зададен от Алена Соколчева от телевизия „Алфа“. „Моля ви, малко по-сериозно“ – опита да излезе от ситуацията дамата тогава, през 2017 г., на което получи още по-арогантен отговор: „Моля ви се, аз съм ви поканил, вие сте дошла. Ще се държа както си искам.“
Нещо като: вкарахте ме в парламента, ще се държа както си искам. И за няколко десетки дни г-н Трифонов изобщо не се появи в Народното събрание. За сметка на това обаче в историята на българския парламентаризъм останаха хора от „Има такъв народ“ като г-жа Мика Зайкова и г-жа Ива Митева. Заради които впрочем из социалните мрежи се появиха шеги, че заседанията на парламента вече са по-гледани и чакани от комедийни предавания в българския ефир. В центъра на вниманието се появи и т.нар. от фолклора в интернет „Тошко африкански“.
А цялото „парламентарно шоу“ получи ефирно време във всички, отречени от привърженика на свободата г-н Трифонов, телевизии и радия.
Защо привърженик на свободата, ще попитате. И аз ще ви припомня единственото му интервю пред медиите след избора му за народен представител. „Честта” за разговор с изключителната, видите ли, свободна личност на г-н Трифонов имаше само Петър Волгин, в ефира на държавното радио. Там доскоро известният като шоумен политик заяви, че„вече има друг начин на изразяване. „Смятам, че начинът на изразяване е интернет, защото там си свободен… Вестниците са собственост, телевизиите са собственост, защо трябва да присъствам там“, попита той.
Въпреки че сякаш няма държава с демократична форма на управление, в която медиите да не са собственост… А помните и знаете, нали, в кои държави те са държавна собственост… ? Очевидно обаче г-н Трифонов не беше сигурен и защо трябва да присъства в парламента като народен представител, където беше изпратен от „суверена“, както самият той се изразява, с други думи от 565 014 души, дали своя вот за „Има такъв народ“.
И същият този г-н Трифонов коментира вчера, 9 юни, на профила си във Фейсбук, че „нещо не е наред с медиите“, че те „продължават да се държат неадекватно на фона на новата реалност“.
Не стана ясно обаче коя именно нова реалност има предвид г-н Трифонов. Дали онази, в която министърът на културата изявява желание да уволни директора на Националната телевизия – грубо нарушение на законите и демократичните принципи в една европейска страна. Или онази, в която професор с дългогодишен опит и признание от цялата лекарска гилдия внезапно се оказва пенсиониран, без много, много обяснения.
Всъщност като че ли наистина има нещо, което не е наред с медиите. И грешката към този момент сякаш е, че те продължават да дават трибуна на просташки изказвания и на пошли прояви. А тази трибуна дават, за да удовлетворят желанието на българския гражданин да получи това, от което той има нужда, това, което той потребява.
Защото на медиите са им нужни читатели. Читатели, които да привличат рекламодатели. Рекламодатели, от които медията да се издържа. Да се издържа, за да е свободна. За да не е на „държавната софра“, както впрочем се изрази в сряда служебният здравен министър. Всъщност отгоре погледнато е много простичко.
За сметка на всичко това обаче медиите трябва да платят скъпата цена – да отразяват пошлост и грозота, а журналисти от своя страна – да преглъщат всички обиди и нападки, отправени лично към тях. Защото, уви, случаят с дамата от телевизия „Алфа“ не бе прецедент. Арогантно отношение многократно бе показано от г-н Трифонов и към журналисти от „Капитал“ и т.н., и т.н.
Същите онези журналисти, които пишат, четат, възпроизвеждат пошлост и грозота всеки ден; пошлост и грозота, които българският гражданин търси, които той потребява – чете, слуша, гледа. Същият този български гражданин, който дава своя глас за г-н Станислав Трифонов. Именно негото внимание, на този български гражданин, се бори да задържи всяка медия, предлагайки му повече от това, което той иска – предлагайки му повече от сексистките, дебелашки шеги и хумор на г-н Трифонов, предлагайки му повече чалга, повече силикон, повече разголени снимки.
Защото след онова бруталното отношение към един български журналист, през онази не толкова далечна 2017 г., г-н Трифонов трябваше да бъде отхвърлен от обществото… и от медийната среда. Не трябваше да може да влезе по никакъв повод и начин в никоя емисия, в никой вестникарски ред. Той обаче отново влезе в ефир. С цял свой собствен телевизионен канал. Благодарение може би на онова, което той нарича(ше) „нема такава държава“.
Но напротив. Същата тази държава и същият този народ, същите тези медии го издигнаха до невиждани висоти днес. И продължават да го издигат.
И, ако някога, през онзи далечен XVIII век например, хората са имали нужда от журналистика, която да удовлетворява тяхната нужда от информация, забавление, знание, то днес тази нужда е все още жива. Ценностите на обществото обаче вече са други.
Джефри Арчър в бележка към своята книга „“ припомня: „През май 1789 година Луи XVI свиква във Версай пълно събрание на Генералните щати, за да определи кои съсловия ще представляват властта. Първото съсловие било представено от триста благородници. Второто съсловие — от триста духовници. Третото съсловие — от шестстотин представители на простолюдието. Няколко години по-късно, вече след Френската революция, Едмънд Бърк вдигнал поглед към галерията на пресата в Камарата на общините и казал: „Ето там седи четвъртата власт и тя е по-важна от останалите.“
Къде обаче са днес тези триста благородници? Или тези триста духовници? Не са ли 240 представителите на простолюдието?
Е, в такъв случай и четвъртата власт е време да властва във време на шоу.
