ГЕРБ има остър проблем. Защото колко дълго един разумен човек може да се ослушва и да се прави на неразбрал кой е „настоящият политически лидер“, участвал в корупционни или нелегитимни отношения с Божков, Пеевски и т.н.?
Коментар от Даниел Смилов, публикуван в Дойче Веле
Няма как избирателите и говорителите на ГЕРБ да не са забелязали, че партията има остър, сериозен и дългосрочен проблем: тя е персоналистка партия, създадена от и за своя лидер Бойко Борисов, чиято персона обаче през последната година до голяма степен се дискредитира.
Кулминацията (засега) на тази дискредитация дойде със санкциите на САЩ, които ѝ придадоха международен характер. Но в домашен план тази дискредитация се беше случила още миналата година с множеството скандали с участието на Борисов и последвалите протести срещу него. Утехата, че името на Борисов не бе сред санкционираните от Америка, не може да залъгва интелигентни хора: в мотивите към санкциите има достатъчно, за да стане ясно, кой “настоящ политически лидер” е визиран. А и САЩ очевидно не искат да създадат за свой партньор огромен международен дипломатически скандал: представете си какво щеше да стане, ако дългогодишен български премиер беше попаднал в списъка със санкционираните.
Драмата тепърва започва
Тази драма обаче не е свършила, а тепърва започва. От декември миналата година ЕС се сдоби с механизъм за спиране на еврофондове при “системни” проблеми с върховенството на закона. За съжаление ситуацията със санкционираните лица и с липсата на адекватни действия от страна на нашите прокуратура и служби е точно такъв “системен” проблем. Ако България не покаже, че е в състояние бързо да се раздели сама с корупционния си модел, тя с голяма вероятност ще стане и обект на финансови наказания от страна на Брюксел. За налагането им е необходимо решение на ЕК и квалифицирано мнозинство в Съвета: дори с помощ на други калпазани като Полша и Унгария пак може да не се разминем със спиране на средства.
А и вижте комичната ситуация, в която се оказва Борисов спрямо САЩ: вярно, беше приет в посолството им, но от американска страна не бе заявено, че в текста на санкциите не става дума за него. Тоест, във всеки един момент може да дойде уточнение по въпроса (било със или без нови санкции), поради което “настоящият политически лидер” на ГЕРБ остава във висящо положение. Ясно е, че това не бива да е положението на човек, който би могъл да управлява България занапред.
Тези причини са достатъчни, за да обосноват извода, че политическите съдби на ГЕРБ и Борисов трябва да се разминат. Ако в ГЕРБ имат планове за институционализиране на партията след Борисов, тези планове трябва вече да се задействат. Вариантите са следните:
Вариант първи: Борисов и след Борисов
Основният план, по който работят в ГЕРБ, е Борисов да остане на по-задна линия, но да продължи да дърпа конците в партията. Вдъхновение за този модел е Ахмед Доган, който ръководи ДПС от сараите. Даниел Митов (или може би Томислав Дончев?) ще изпълнява ролята на Местан/Карадайъ. Привлекателното за ГЕРБ в този план е, че на практика всичко си остава същото – само (за определен период) Борисов се скрива от лошите думи хорски, докато бурята поотмине.
Този план има обаче сериозни дефекти. Основният е, че той рискува да жертва партията ГЕРБ, за да запази лидера ѝ. По този модел ГЕРБ ще останат “токсични” за останалите партии, които няма да искат да имат нищо общо с тях. Единствените, които може да се присламчат, са “патриотите”, но именно защото хората започнаха да ги разпознават като “патерица” на ГЕРБ, техните електорални шансове не са високи.
Нещо повече: докато ДПС имат константен електорат като представители на българските турци, ГЕРБ трябва да имат план как да спрат изборната си ерозия, която вече е видима. Ако се превърнат в инструмент за опазването на Борисов, обществената им подкрепа само ще спада. Ако останалите партии отказват да работят с тях, те постепенно ще се превърнат в маргинална партия по модела на СДС след 2001. Тогава словосъчетанието ГЕРБ-СДС ще добие и друг смисъл.
Накратко: при този план ГЕРБ запазва персоналисткия си характер, но рискува да загуби статуса си на фактор в българската политика.
Вариант втори: ГЕРБ без Борисов
Това е малко вероятен вариант, тъй като абсолютно всички в ГЕРБ засега поставят личната си лоялност над политическия морал и дори над политическата целесъобразност. Но е теоретично възможно след изборите ГЕРБ да преминат към смяна на лидера, при която някои лица решават да се еманципират. Въпросът е, че не е ясно кои ще са тези лица: повечето от говорителите на ГЕРБ са се превърнали в персонални адвокати на Борисов и трудно ще се разграничат от тази си роля.
Този вариант не е атрактивен за ГЕРБ, защото много прилича на случилото се с НДСВ: раздялата с лидера беше всъщност и край на партията. И все пак: ГЕРБ се различават от НДСВ – имат много местни структури. Ако тези местни структури – най-успешните кметове – застанат зад идеята за преосноваване на партията без Борисов, биха имали и политически, и икономически ресурс да опитат. Още повече, че Борисов направи грешката да стовари вината за сегашната ситуация върху главите на Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, което, меко казано, не бе особено почтено.
Друг ресурс за опит за запазване на партията без Борисов е ЕНП и претенцията на ГЕРБ, че са идеологическа партия на център-дясното. Ако наистина са такива, би трябвало да оцелеят и без Борисов. Но май малко хора в ГЕРБ вярват в това.
Вариант трети: ГЕРБ се разцепва
Поради тази причина има вариант парламентарната група на ГЕРБ да се разцепи след изборите на 11 юли. Голяма част от депутатите сигурно ще останат да изпълняват програмата “Борисов и след Борисов” и ще си запазят мястото в персоналистката му свита. По-малка част може да “въстанат” срещу патриарха на клана и да тръгнат да търсят нови пътища. Дали ще основат нова партия, дали ще се присъединят към други партии – това са технически и логистични детайли.
Един аргумент в полза на такъв ход би била ситуация, в която на ИТН, ДБ и ИСМВ (партиите на протеста) не им достигат гласове за съставяне на правителство. С оправдание, че предотвратяват влизането на БСП във властта, части от ГЕРБ може да извършат немислимото – да се изправят срещу лидера си.
От сегашна гледна точка подобно развитие сигурно изглежда странно. Но колко дълго един разумен и приличен човек може да се ослушва и да се прави на неразбрал кой е “настоящият политически лидер”, участвал в корупционни или нелегитимни отношения с Божков, Пеевски и т.н.?
