Над десетилетие корпулентният политик и бизнесмен използва прокуратурата, за да се измъква от корупционни скандали, които биха потопили всеки друг
Съдбата понякога си прави жестоки шеги. Може например да постави сивия кардинал на българското задкулисие в „черния списък“ на САЩ за корупция и да накара назначените от него пионки да се чудят как да оневинят кукловода си за пореден път. Разследван многократно от прокуратурата, този корпулентен политик на ДПС винаги се измъква сух от редица корупционни скандали. Сега обаче това изглежда почти невъзможно, защото атаката идва от чужбина и инициаторите й трудно могат да бъдат определени като недоволни олигарси, срещу които има образувани дела. И всички погледи са насочени към човека, който със зъби и нокти брани поста си – главния прокурор Иван Гешев. Въпросът е готов ли е той да направи остър завой и да се обърне срещу доскорошния си покровител. В името на собственото си оцеляване, пише Мартин Георгиев във вестник Сега.
Първият сблъсък на Пеевски с правосъдието е още докато е лидер на младежкото НДСВ. Тогава избухва скандал с опита на спортния министър в правителството на Симеон Сакскобургготски Васил Иванов – Лучано да извърши скрита приватизация на столичната спортна зала „Универсиада“. Той издава заповед държавната фирма от забранителния списък за приватизация „Олимпика“ ЕАД да учреди смесеното дружество заедно с частен инвеститор, в което да апортира два свои имота – зала „Универсиада“ и хотел „Тото шанс“.
Без търг или конкурс партньор на държавното дружество става фирмата „Проектстрой БГ“, свързана с Пеевски, който е син на тогавашната шефка на Спортния тотализатор Ирена Кръстева. По съвпадение избраната фирма е регистрирана на същия адрес както организацията на младежкото НДСВ, в което Пеевски е ръководен кадър. Тогава прокуратурата образува проверка, но до обвинения така и не се стигна.
Само няколко години по-късно, през които младият политик става и следовател – „по изключение“, без необходимия юридически стаж, Пеевски отново има вземане-даване с държавното обвинение. През 2007 г. в качеството си на зам.-министър на бедствията и авариите той е обвинен в изнудване от изпълнителния директор на „Булгартабак холдинг“.
Христо Лачев. Прокурор Иванка Трифонова обяснява, че е имало искания близки до Пеевски фирми да получат поръчки за строителство и ремонти, както и рекламни договори от „Булгартабак„. Очевидец, чието име Трифонова отказа да съобщи, е потвърдил думите на Лачев. Въпреки тези гръмки разкрития до дело в съда така и не се стигна. По-късно от прокуратурата обясниха, че разследването е прекратено, след като и единственият независим свидетел е отказал да потвърди натиска. Пеевски дори беше върнат за зам.-министър от квотата на ДПС.
Постепенно „успелият млад мъж“, както той се самоопредели, успя да придобие куп медии, а майка му Ирена Кръстева стана мажоритарен собственик в ИПК „Родина“. Това повдигна въпроса откъде семейството разполага със средства за такива мащабни бизнес инвестиции. През 2009 г. по инициатива на депутата Митко Димитров (Атака), прокуратурата и ДАНС проверяват медийните сделки на Ирена Кръстева, майка на скандалния депутат Делян Пеевски. Бившата шефка на тотото изкупи през 2007-2008 г. вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“ и участва в сделката за ТВ7. Заключението от проверката е докладвано на заседание на Комисията по корупция в Народното събрание на 21 май 2009 г. Разследващите констатираха нещо, което по-късно ще бъде отречено от сегашния главен прокурор Иван Гешев – че медийната империя на Пеевски е финансирана с кредити от КТБ. През февруари 2014 г. прокуратурата се активизира по сигнал на „Протестна мрежа“ и нареди на НАП да извърши нова данъчна ревизия на Пеевски. И тя обаче приключи без резултат.
Изборът на Сотир Цацаров за главен прокурор през 2012 г. не застраши по никакъв начин положението на бившия депутат от ДПС. Напротив, разпънатият чадър над Пеевски продължаваше да го пази от бури, които по всички правила трябваше да го отнесат. Това се видя при удара срещу шефа на закритата вече комисия за противодействие на конфликта на интереси Филип Златанов, който впоследствие получи условна присъда за търговия с влияние. Едно от веществените доказателства, с които се похвали прокуратурата тогава, беше тефтерче, в което Златанов описвал схемата и инициалите: „ИФ→ЦЦ→ББ“. Беше скрито обаче, че там фигурира и „ДП“. Впоследствие някой тайно редактира тези две букви на „10“, след което оригиналът на тефтерчето мистериозно изчезна. От МВР се оправдаха, че документът е бил откраднат от колата на експерт, след като той е слязъл от нея заради спукана гума.
По време на мандата на Цацаров беше реализирана и една от най-мащабните схеми от началото на прехода, в която главно действащо лице е Пеевски – фалитът на Корпоративна търговска банка. КТБ е в основата на шеметния възход на бизнес империята на Пеевски. Преди да бъде обявена в несъстоятелност, нейният мажоритарен собственик Цветан Василев и Пеевски бяха близки партньори. Раздялата им обаче беше драматична и скъпа за българския данъкоплатец. Пеевски обаче никога не е разследван за ролята си в сриването на банката. Напротив – неговото име даже не се споменава в обвинителния акт, макар че в материалите има достатъчно данни за отпуснатите кредити за стотици милиони. „В обвинителния акт по КТБ го няма Пеевски, но ги няма и Путин и Обама.
По време на разследването не са установени неща, свързани с господин Пеевски. Няма данни, че той е получавал пари от КТБ„, нагло обяви пред журналисти Гешев, когато представяше обвинението за фалита на банката.
Благоразположението на държавното обвинение към Пеевски продължи и с прикриването на скандала „Яневагейт“ през 2015 г. Става дума за публикувани записи на разговори между бившия шеф на СГС Владимира Янева, съдия Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки, които обсъждат задкулисни връзки за влияние в съдебната система на Цацаров, тогавашния премиер Бойко Борисов и Пеевски. По тези разкрития обаче разследването беше прекратено от прокурор Димитър Франтишек Петров, който после стана ръководител на спецпрокуратурата, а наскоро е командирован във Върховната касационна прокуратура.
„Г-н Делян Славчев Пеевски или е един от най-проверяваните и най-чистите хора в страната, или има много добри адвокати и счетоводители“. С това изказване пък бившият председател на Антикорупционната комисия Пламен Георгиев обобщи двете проверки на КПКОНПИ по сигнали срещу Пеевски през 2018 г. За тези проверки били изискани всички прокурорски постановления – 5 на брой, по линия на бившия депутат, както и информация за всички данъчни проверки и ревизии, които са му правени – общо 6. „Това лице плаща огромни данъци. Този човек е един от най-големите данъкоплатци в държавата“, заключи Георгиев. Впоследствие, след избухването на скандала с незаконните постройки на терасата на тризонета му, той, вместо да бъде уволнен, беше пратен консул във Валенсия от правителството на Борисов.
За това, че прокуратурата не се свени да се поставя в услуга на Пеевски, говори и друг сюжет. Тя например усърдно разследва измислицата, че наемни убийци му готвят покушение по поръчка на Цветан Василев. Дори бяха задържани трима души, които впоследствие бяха освободени от съда заради липса на доказателства. Заради този случай срещу Пеевски беше подаден сигнал за набеждаване, но прокуратурата без обяснения отказа да образува дело. Сега набедените съдят държавата за нанесени щети.
Прокуратурата обещава да прегледа отново всички тези проверки срещу Делян Пеевски. Ще бъде много интересно какъв ще е резултатът от този ритуален отговор на санкциите по закона „Магнитски“. От една страна, ще е много странно, ако тя продължи да не вижда никакви нередности около просперитета на Пеевски. От друга, ще трябва да отговаря на много неудобни въпроси, ако внезапно прогледне за шеметното забогатяване на бившия депутат от ДПС. Като се има предвид огромното влияние на Пеевски в съдебната система, най-вероятно главният прокурор ще избере изпитаната тактика на снишаване и мотаене. Само че този път вятърът на промяната може и да не подмине върховете на държавното обвинение. И тогава със сигурност Пеевски ще престане да бъде галеното дете на прокуратурата.
