Това е богат гроб на войн от началото на новата ера. Вижда се къде е погребан човекът, скелета на неговото ловджийско куче, на конете му, както и колесницата, положена в гроба му.
За археолога Веселин Игнатов всяко камъче в „Източната могила“ край село Караново, Сливенска област, разказва история. Когато за пръв път от години успява да надникне под покритието от полупрозрачни панели, той веднага започва да разказва за този археологически паметник и защо той е ценен.
Колесницата е главен герой в тази история. За специалистите тя е изключително важна, защото са запазени следи от дървените части и дървените елементи на колата, наред с металните части.
„И това дава невероятната, прекрасната възможност за една вярна реконструкция на древното, на античното колело и на самата антична кола,“ казва Игнатов.
В дъното са натрупани стари легени, в които, изглежда, се е събирала дъждовната вода.
Сега върху тази толкова ценна колесница има захвърлен брезент. В покрива на временното покритие над скелетите на конете има дупка, през която вали дъжд. В дъното са натрупани стари легени, в които, изглежда, се е събирала дъждовната вода. По краищата на заграденото пространство е пораснала трева.
Опитният археолог веднага забелязва по земята фасове. Единственият начин те да са попаднали там е ако външни хора са влизали. А това съвсем доскоро е било възможно, защото в стените на покритието е имало толкова големи дупки, че през тях е можел да влезе човек. Камери има, но те отдавна не работят и не може да се види кой е влизал. Охрана доскоро не е имало.
В това състояние заварихме надгробната „Източна могила“ край село Караново в края на май – няколко месеца след поредното иманярско посегателство в района и малко преди началото на дългоочакваната подмяна на повреденото временно покритие… с друго временно покритие.
За последните 10 години този гроб на близо две хилядолетия от археологическа сензация се е превърнал в забравено място, което се руши от дъжда, студа, жегата и иманярите. Как е възможно това? Отговорът е в следващите редове.
Много откраднати колесници
„Източната могила“ край Караново не е изоставена на произвола на метеорологичните условия и иманярите отскоро. Интересът към нейната съдба обаче отново нарасна тази пролет. В края на март в полицията са получени сигнали за посегателства на иманяри в района на могилата. На мястото са отишли полицаи и експерт от Министерството на културата.
Освен тях при могилата е изпратен и археологът Веселин Игнатов. Той е ръководител на разкопките на „Източната могила“ от откриването на ценните обекти там до 2014 г., когато е освободен. Сега той работи в музея в Сливен, но е считан от колегите си за най-добрия познавач на „Източната могила“.
„Когато дойдох, установих, че на 50 метра източно от могилата иманяри са направили изкопи“, разказва археологът докато ни показва единственото място в близката нива, което не е покрито със зеленина – последните следи от вече заровения изкоп.
„Влязох в нивата, обиколих около иманярския изкоп и открих няколко елемента, които установих, че са от колесници. И по този начин установих, че са унищожени части от такива коли, за съжаление, от иманярите.“
По случая е започнала проверка на полицията и прокуратурата. В огледите на място е участвал и представител на Министерството на културата.
„Ние вторично бяхме уведомени за това, присъстваше и инспектор“, каза пред Свободна Европа Александър Трайков, ръководител на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерството на културата.
„Но тъй като ние не сме разследващ орган няма как да предприемем действия. Така изчакваме МВР да свърши своята работа.“
Това посегателство на иманяри в района се е случило след като охраната и видеонаблюдението в могилата са спрени, което се е случило в началото на 2021 г. според археолозите.
„В резултат на което само на 50 метра от източната могила са извадени една или две антични колесници – все още не знаем с точност, но това е факт“, казва Калоян Праматаров, археолог от БАН и заместник-ръководител на разкопките на обекта.
Според Веселин Игнатов този случай далеч не е единствения през последните години, при който останки на антични колесници са били унищожени от иманяри.
Така се унищожиха над 150 антични коли през последните години.
„Оказаха се изключително лесна плячка за иманярите, защото имаме знака – това е могилата. […] Струпан е на едно място много метал и лесно се локализира и естествено лесно се откриват и унищожават при стремежа да вземат всичко по-атрактивно, което има пазар у нас и в чужбина. Така се унищожиха над 150 коли през последните години“, разказва археологът, чиято изследователска работа е свързана именно с античните коли.
„И така изчезна информация, която можеше да отвори и да допълни нови страници от историята на античното автомобилостроене“.
По думите на Игнатов причината в днешните български земи да има толкова много запазени антични колесници е широкото разпространение на обреда за полагане на кола край гробовете на знатни хора.
„Този обред дава възможност да се запознаем с колите, видовете луксозни коли преди 2000 години. И то именно тук, в нашите земи, защото този обред не е бил познат в останалата част на света през този период“, казва той и добавя, че това му е дало идея за създаване на музей на античната кола.
„Само в България може да се осъществи това нещо.“
Много такива колесници обаче са унищожени при иманярски посегателства. Последните две – през март тази година край „Източната могила“ в Караново. Логичният въпрос е кой е допуснал това. И кой е допуснал този обект, в който има експонирана такава колесница, да тъне в разруха?
(Без)отговорните институции
Отговорът на този въпрос се корени в един продължил години спор между Министерството на културата и местната власт в Община Нова Загора, на чиято територия е „Източната могила“. Той е свързан с един на пръв поглед много прост въпрос – кой отговаря за тази могила. Когато тръгнахме да търсим отговора му обаче се оказа, че в отделни периоди тази могила е била изоставена от всички институции.
След откриването и експонирането на обекта, който е отворен за посетители от 2010 г., грижата за него се поема от Община Нова Загора, твърди Министерството на културата. В продължение на няколко години могилата е поддържана, но грижите спират около 2014 г., след което тя започва постепенно да се руши.
Проблемът е, че няма никакъв документ, който да урежда стопанисването на обекта през този период. Това стана ясно от писмена справка, изпратена от Министерството на културата в отговор на запитване на Свободна Европа.
В продължение на четири години наблюдавахме дисциплината прехвърляне на топка над рушащо се културно наследство.
„Когато музеят в Нова Загора спря поддръжката, стана ясно, че въпросният обект няма акт за собственост. Тоест той принадлежи на държавата, но на практика нито една институция не е отговорна за него“, казва археологът Калоян Праматаров.
„И в продължение на четири години наблюдавахме дисциплината прехвърляне на топка над рушащо се културно наследство.“
Според юриста и преподавател в Софийския университет Красимир Манов предаването на един археологически обект за стопанисване на конкретна община става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
„Не става въпрос кметът да го вземе и да започне да развива някакви дейности. Просто няма самоинициатива в тази област, законът не допуска такова нещо и всичко е отговорност на министъра на културата“, посочва юристът.
Според предоставената от Министерството на културата справка, ведомството има документ с права на управление върху обекта от 2017 г.
„Актът за държавна собственост е с права за управление на Министерството на културата от 2017 г. Междувременно обаче регионалният исторически музей в Нова Загора съответно е обгрижвал обекта“, каза в интервю арх. Елина Хаджиева от дирекция „Управление на собствеността“ на Министерството на културата.
Настоящият директора на музея в Нова Загора Генчо Димитров каза, че в момента музеят не участва в грижата за обекта. Той е на поста от тази година, а по-рано е бил уредник. На въпрос дали знае коя институция е стопанисвала могилата преди началото на 2021 г., той отговори, че не знае.
От Община Нова Загора отказаха да отговарят на въпроси за „Източната могила“. Аргументът за отказа беше, че обектът в момента не е „собственост и ангажимент на Общината“. Свободна Европа опита да се свърже по телефона с досегашния министър на културата (2017-2021) Боил Банов, но той не отговори на позвъняванията и съобщенията.
Според Красимир Манов съдбата на „Източната могила“ трябва да бъде грижа на Министерството на културата при всяко положение. Ако стопанисването на обекта не е прехвърлено на местната власт в Нова Загора по предвидения в закона ред, той е грижа на Министерството. Ако пък управлението на могилата е прехвърлено на общината, министерството трябва да контролира дали тя си спазва задълженията.
Последната проверка, по думите на Александър Трайков от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата, е от 2018 г. Тогава са установени проблеми с временното покритие.
„Тогава са последните препоръки и колегите са предприели действия. Знаете, че едно проектиране се извършва бавно – проучване, проектиране, всичко това е взаимосвързано и изисква някакъв период от време“, коментира Трайков.
Какво ще стане с „Източната могила“
Сега грижата за „Източната могила“ е поета от Министерството на културата и предстои подмяна на повреденото временно покритие, което на практика оставяше ценните археологически обекти незащитени. Това е резултат от усилията на археолозите и от работата на редица медии и журналисти през годините, сред които са „Господари на ефира“ и Българското национално радио.
Сред тези журналисти е Калоян Константинов, който работи по темата от години и публикува последния си материал през май. Той много пъти е търсил информация от институциите, които имат отношение към обекта, но не е получавал. Опитал е да потърси позицията на Община Нова Загора и в резултат на това в сградата на Общината е било забранено да влизат журналисти.
„Министерството проявяваше през тези години диалогичност и се оплакваше от кмета на Нова Загора, но същевременно мързелът им край няма“, каза той пред Свободна Европа.
Подмяната на покритието започва през юни. Министерството на културата казва, че работи по проекта от години.
„След определени срещи и разговори за това как да продължи опазването, Министерството е взело решение да се пристъпи към подмяна на това съоръжение. То пак е с временен характер. Като през 2018 г. е изготвено задание и е съгласувано, избран е изпълнител и през 2019 г. е възложено проектирането“, каза Елина Хаджиева от Министерството.
Обществената поръчка е възложена на държавната фирма „Реставрация“ и е на стойност 202 000 лева с ДДС. „Целта на проекта е да бъде запазено като визия съществуващото разпределение на това старо временно покритие. Но ще бъде изградено с по-съвременни материали – термо панели, които ще се монтират върху метална конструкция“, каза инж. Гинка Минчева от фирмата изпълнител.
В момента според Министерството на културата могилата се охранява със СОТ в моментите, когато никой не работи на мястото. Охрана има от 14 април, по-рано обектът е бил на практика неохраняем. Предвижда се тази форма на охрана да остане и занапред.
Но на въпроса каква ще е съдбата на „Източната могила“ след завършването на подмяната на временното покритие, институциите не дават отговор.
„Съответният обект би трябвало да се прехвърли за управление но Общината. Това става на база тяхно искане и разписан ред“, посочи Елина Хаджиева от Министерството на културата. Тя добави, че досега Община Нова Загора не е подала искане за такова нещо.
Според археолога Калоян Праматаров след подновяването на покритието, трябва да се консервират колесницата и гроба. „Също така да се укрепи могилният насип и да се вземе решение от страна на Министерството и най-вече на общинско ниво за повторната социализация на обекта – тоест за поддръжка и назначаване на човек, който да посреща посетителите, защото към обекта има голям интерес.“
Веселин Игнатов си представя още по-грандиозни неща в бъдеще – експониране на откритите в могилата обекти и продължаване на археологическите проучвания. Казва също, че не се е отказал от идеята си за музей на античната кола – идея, която според него може да се осъществи само в България.
Засега обаче изглежда, че максималното, на което могат да се надяват археолозите и туристите, е осигуряването на покрив над колесницата в „Източната могила“, за да не я вали дъжд. И осигуряването на охрана, за да не изчезне тя като други стотици ценни обекти.
