Париж,15 юни /Франс прес/
Владимир Путин, който в сряда ще разговаря за пръв път с Джо Байдън, имаше белязани с върхове и спадове отношения с петимата американски президенти, с които бе общувал след идването си на власт в края на 1999 г.
Откакто встъпи в длъжност в Белия дом през септември, Джо Байдън демонстрира голяма твърдост спрямо своя руски колега.
Бил Клинтън: бремето на Косово
===============================
Контактите между Борис Елцин и американския му колега Бил Клинтън бяха топли, макар и леко помрачени от плановете за разширяване на НАТО в източна посока; войната в Косово обаче развали медения месец от периода след студената война.
Когато Елцин подава оставка на 31 декември 1999 г., Вашингтон вече се отнася с подозрение към неговия приемник Владимир Путин. Той е „корав човек (. . .), много решителен, човек на действието“, заявява на 2 януари ръководителката на американската дипломация Мадлин Олбрайт. И добавя: „Ще трябва да следим действията му много внимателно“.
По време на първата среща на върха Клинтън – Путин през юни 2000 г. обаче американецът публично възхвалява в лицето на руснака един президент, способен да изгради „процъфтяваща и силна Русия, пазейки същевременно свободите и правовата държава“.
Джордж У. Буш: от другарски отношения към недоверие
===================================================
След първата им среща на 16 юни 2001 г. Джордж У. Буш казва, че е погледнал в очите руския президент: „Усетих душата му – душа на човек, дълбоко отдаден на страната си (. . .) Смятам, че е забележителен ръководител“.
Веднага след атентатите на 11 септември 2001 г. Владимир Путин, започнал втората война в Чечения, предлага на президента Буш своята солидарност във „войната с тероризма“.
Затишието е кратко: през декември 2001 г. Вашингтон се оттегля от сключения през 1972 г. договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, за да създаде в Източна Европа противоракетен щит, разкритикуван от Москва.
През 2003 г. Москва осъжда американското нахлуване в Ирак, а година по-късно заклеймява влиянието на Вашингтон върху „оранжевата революция“ в Украйна.
Барак Обама: неуспялото „рестартиране“
======================================
През 2009 г. президентът Обама лансира концепцията за „рестартиране“ на отношенията. Година преди това Владимир Путин е станал премиер на президента Дмитрий Медведев, негово протеже.
Малко преди първото си посещение в Русия през юли 2009 г. президентът Обама заявява, че Путин „с единия крак е в стария начин на управление, а с другия – в новия“.
„Това, което ме интересува, е да разговарям директно със своя колега, президента“, подхвърля американецът в Москва.
Въпреки първоначалните успехи – по-специално подписването на нов договор за ядрено разоръжаване през 2010 г., този опит бързо се проваля. През август 2013 г. Москва дава политическо убежище на беглеца от САЩ Едуард Сноудън. Няколко дни по-късно Обама отменя среща на върха с президента Путин, изразявайки съжаление по повод връщането на „манталитета от студената война“.
Украинската криза от 2014 г. – анексията на Крим от Русия и приетите икономически санкции срещу Москва, после нахлуването на Русия в Сирия през 2015 г., обременяват още повече двустранните отношения.
Доналд Тръмп: призракът на „руската афера“
==========================================
Като кандидат-президент Доналд Тръмп обещава да възстанови добрите отношения с Русия.
След избирането му неговият мандат е опетнен от обвинения, че във вота се е намесила Русия. На пресконференция с Владимир Путин през юли 2018 г. той създава впечатление, че придава повече тежест на опроверженията на своя руски колега, отколкото на заключенията на ФБР.
„Ето, президентът Путин току-що каза, че не е била Русия (. . .) И не виждам защо да е тя“, каза той.
Изправен пред острите реакции, разтърсили дори собствения му републикански лагер, той, той заявява, че не се бил изразил добре.
„Харесвам Путин и той ме харесва. Разбираме се добре“, каза Тръмп и през септември 2020 г. по време на предизборен митинг.
БТА
Източник: http://www.bta.bg/
