„В Русия поетът е повече от поет“, казваше един от съвременните класици. Добре, но с колко повече? Преди десетина дни стана ясно, че измежду всички хора, които руските държавни служби са се опитали да отровят в последните години, има и поет – Дмитрий Биков.
Той е също и писател, и журналист, и литературен критик, учител и университетски преподавател, но на въпроса като какъв се определя на първо място, казва, че най-уютно се чувства в поезията. Оттам и въпросът – за какво й е на една съвременна държава да трови поет?
Отравянето
На 16 април 2019 г. Дмитрий Биков пътува от Екатеринбург за Уфа, където трябва да изнесе лекция пред студенти. Полетът е сутрешен. Излитането е три часа след събуждането на основния пътник. Още при излитането му става лошо, започва да повръща, поти се, периодично е неконтактен.
Успял е да си свали тениската.
Качват го в линейка на „Бърза помощ“ веднага след кацането на самолета в Уфа. Тогава той вече не може да говори, нито да се движи. Успял е обаче да си свали тениската, понеже му е твърде горещо.
От болницата в Уфа го транспортират до Москва. Там той излиза от 5-дневна кома. Във вестниците пише, че той е имал диабетна криза.
Самият Биков тогава твърди, че става дума за отравяне, което е вероятно хранително и отхвърля вероятността това да е свързано „с нечии злодейски помисли“.
Нови факти за отравянето
В началото на юни тази година дойде поредното разследване на Белингкат и руския Инсайдър, които не спират да ровят в странните смъртни случаи и неизяснените здравни проблеми на руски политици и активисти.
Авторите твърдят, че поетът и писателят Дмитрий Биков е бил следен и вероятно отровен от същите хора, които през август 2020 г. са отровили опозиционера Алексей Навални с Новичок.
Следенето на Дмитрий Биков е продължило около година. В този период служители на два отдела във Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия са се намирали по едно и също време в градовете, в които е бил Биков. Те са пътували със същите самолети, с които и той, или със самолети, излитащи в неговата посока в същите дни.
Биков е следен повече от година.
Двата отдела на ФСБ, където работят преследвачите, са Институтът по криминалистика и Службата за защита на конституционния строй.
Имената на преследвачите са Владимир Паняев (с паспорт на името на Владимир Алексеев), Иван Осипов (с паспорт на името на Иван Спиридонов) и Валерий Сухарев (с паспорт на името на Николай Горохов).
Двама от тях са били в Екатеринбург в дните преди излитането на Дмитрий Биков за Уфа.
Авторите на разследването твърдят, че отравянето може да е станало по същия модел, по който и това на Навални – чрез поставяте на оотровата върху някоя дреха. В случая с Навални това беше бельото, а в случая на Биков най-вероятно е ставало дума за тениската.
Когато Биков излиза от кома, на гърба му, до едната лопатка, има петно с малинов цвят, голямо колкото юмрук. Кожата на това място се е белила и се е покривала с корички в продължение на месец. Авторите допускат, че ако това е било следа от отровата, животът на Биков най-вероятно е бил спасен от отова, че той е успял да си свали тениската относително бързо. Това е съкратило периода на допир с отровата.
Запитан днес какво мисли за разкритията, Биков твърди, че щом е чул разказите за отравянето на Навални, е разбрал, че и двамата са имали едни и същи симптоми.
Добре, но защо?
Биков твърди, че няма и най-малка представа за мотивите на евентуалните си отровители. Шегува се, че най-после, благодарение на това отравяне, е добил ореола на мъченик на властите. Но публиката май не е много съгласна да се смее на тези истории.
Дмитрий Биков е роден през 1967 година в семейството на лекар и учителка по руски език. Завършва журналистика точно в периода на най-голямата свобода в Русия – началото на 90-те години. Използва свободата, за да стане един от водещите сатирици в страната. Каквото и да пише, каквито и предавания да води по радиа и телевизии, всичко е сарказъм, тънка или груба ирония, шеги, игри на думи.
Целият му свят извън сатирата е посветен на литературни изследвания. Българските читатели го познават като биограф на поета Борис Пастернак – книгата беше издадена от издателство „Рива“ през 2009 г. в превод на Мария Петкова и Христо Попов.
Той е автор и на други биографични книги – за Булат Окуджава, Владимир Маяковски и Максим Горки. Чете лекции в няколко университета, преподава в две московски училища руска литература.
Никога не е искал да става политик, не се е кандидатирал за никаква изборна длъжност и дори веднъж е отказал да подпише призив за оставката на Путин.
Биков е подписвал протести срещу анексията на Крим.
Но затова пък е подписвал протести срещу анексията на Крим и е протестирал по площадите срещу фалшифицирането на изборите. Част от сатиричните му произведения в последната година осмиват Путин или управлението в страната.
Понякога става дума за епиграми, родени още в деня на политическото събитие, за което се отнасят. Така става например през 2011 година, когато Путин критикува все още съществуващата опозиция и обяснява каква й е работата – да помогне на управляващите да управляват. „Не клатете лодката“, казва тогава Путин на опозицията.
„Стига сте клатили лодката, на плъха му е лошо“, отговаря Биков. Социалните мрежи може би отдавна са забравили кой е авторът на този толкова популярен лозунг издиган по руските площади в последните десетина години.
Две хипотези
Независими анализатори на руските политически процеси предполагат, че Биков, както и други активисти, може да са били предвидени не за унищожение, а за мрачна тренировка на службите. Че това е съвременна форма на опити върху живи хора – дали действа отровата? дали практическото й нанасяне оставя следи? дали е най-добре в хотел в провинцията или в голямата Москва?
Втората хипотеза е по-семпла и произтича от прозорливото твърдение на Евгений Евтушенко – че „в Русия поетът е повече от поет“. Сталинска и брежневска Русия са дали стотици примери за унищожението на творци, дори и когато е ставало дума за хора, съвършено чужди на политиката. А какво да говорим за сатирици с непрекъснато извиращи подигравки от типа на онази за плъха.
