/Армен Ханбабян, „Независимая газета“,
24 юни 2021 г./
Минала през водовъртежа на крайно ожесточени предизборни битки, Армения избра ново Национално събрание (парламент). Огромното мнозинство депутатски мандати – 71 от 107, пак са в ръцете на партия „Граждански договор“ (ГД) на сегашния премиер Никол Пашинян. Така младата политическа сила успя да повтори успеха си отпреди три години – независимо от жестокото поражение на страната в Карабах миналата есен. Това показва, че обществото все още се стреми към промени, свързвайки надеждите за тях лично с Пашинян. Властта добре разбира това.
През цялата изборна кампания Пашинян обещаваше да смени революционната „нежност“ със „стомана“ в борбата срещу всички негативни прояви, обвързани с имена от предишната власт, но засега бързо е сменил само риториката. Той заяви, че смята да започне консултации с всички „здрави политически сили“, неуспели да влязат в парламента. Това бе заявка за диалог, заместващ поомръзналото разделение на обществото на привърженици и противници на революцията. Последните, водени от експрезидентите Роберт Кочарян и Серж Саркисян, са опозицията в новия парламент.
Основният въпрос, на който властите ще трябва скоро да отговорят – това са кадрите. До момента младите назначенци на ГД с високи длъжности (министри, шефове на ведомства, губернатори) често бяха критикувани за некомпетентност. Според информирани източници решаването на кадровия въпрос ще започне отгоре – на ключовия пост първи вицепремиер ще бъде назначен едрият предприемач Хачатур Сукиасян, един от спонсорите на предизборната кампания на Пашинян. Основал своя бизнес още в началото на 90-те, той съумя да го развива успешно при всички власти оттогава. Интересите на Сукиасян се простират далеч отвъд границите на страната, познават го и в Русия, и в държавите от Близкия изток. Явно тъкмо такъв човек е нужен днес на Пашинян с оглед свръхтрудните преговори за деблокиране на границите в региона и подновяване на железопътното движение по маршрутите от съветско време. В момента влаковете на Южнокавказките железници (дъщерна фирма на руските) се движат от Ереван само до Тбилиси и Батуми. Ясно е, че и арменската страна, и руската, активно участваща в преговорите на Ереван с Баку, биха желали да възстановят старите транспортни схеми.
Радикално кадрово преформатиране се очаква във външното ведомство – днес го ръководи само един зам.-министър, а всички други висши служители са подали оставки заради несъгласие с политиката на премиера. Но който и да бъде назначен за министър на външните работи, самият вектор на външната политика на Ереван ще си остане същият: по-нататъшно укрепване и развитие на взаимодействието с Москва. Пашинян постоянно сочи именно Русия за главен гарант на сигурността на страната и запазената още част от Нагорни Карабах, където са на стража руски миротворци. Това няма да предизвика никакъв протест в обществото – на последните избори антируските сили, взети заедно, не събраха и 1,5 на сто от гласовете.
На свой ред и Москва – чрез говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, военния министър Сергей Шойгу и гласа на външното министерство Мария Захарова, отправи ясен сигнал, че е доволна от изборния резултат в Армения. Захарова например подчерта, че руската страна разчита „изцяло да се реализират тристранните изявления на лидерите на Азербайджан, Армения и Русия от 9 ноември 2020 и от 11 януари 2021 година“. Ще припомним, че в тези документи доминира настойчив призив към деблокиране на границите и подновяване на дейността на транспортната инфраструктура в региона. Тъй че Москва изобщо не желае вътрешнополитическа дестабилизация в Ереван. Днес не може да става и дума Русия в една или друга форма да подкрепи реваншистките стремежи на изгубилия изборите „карабахски клан“.
Колкото до отношенията с „колективния Запад“, по-специално със САЩ и Франция – съпредседатели на Минската група на ОССЕ за Нагорни Карабах, – не бива да се чака що-годе съществен напредък. От една страна, Москва явно не цели да активизира дейността на съпредседателството, защото в един момент може да последва искане за смяна на руския миротворчески контингент с международен, което едва ли е в интерес на Кремъл. От друга, сред диаспорите и в Америка, и във Франция има силни позиции един партньор на Роберт Кочарян – партията Арменска революционна федерация „Дашнакцутюн“. Тя може би ще се опита да дискредитира пред тези държави официален Ереван.
Общо взето, новото арменско правителство неизбежно ще се изправи пред дълга поредица от социално-икономически проблеми, срещайки допълнителни трудности в решаването им заради крайно силния шок за икономиката на страната, свързан с 44-дневната война в Карабах и неприятностите с пандемичните ограничения върху движението на гастарбайтери и товари. Тук ще добавим нещо очевидно: независимо от сегашния малък дневен прираст на заразени в Армения (стойностите са десеторно под миналогодишните), заради многобройните предизборни митинги и други прояви ситуацията може да се усложни. Засега е съвсем неясно какво биха предприели властите срещу тази заплаха, още повече че основната маса граждани, меко казано, не са привърженици на ваксинацията и стриктното спазване на мерките за индивидуална защита. /БТА/
Източник: http://www.bta.bg/
