– 545 години от смъртта на Йоханес Мюлер (Региомонтан), немски математик и астроном /1436-1476/.
Един от основоположниците на тригонометрията.
– 80 години от рождението /1941/ на Невена Мандаджиева (Невяна Мандаджиева), българска актриса.
Играла е в Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград, Театър „Българска армия“, Театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, Театрална работилница „Сфумато“, Театър 199 и др. Участвала е във филмите „Русият и Гугутката“ (1964), „Когато гръм удари“ (1964), „Баща ми бояджията“ (1974), „Този истински мъж“ (1975), „Един наивник на средна възраст“ (1976), „Дом за нашите деца“ (1986), „Каре“ (2002), „Птицата“ (2003), „Самотни сърца“ (2007), „Вътрешен глас“ (2008), „Стъклената река“ (2010) и др. Носителка на наградата за женска роля от Международния фестивал на малките театрални форми (2006). Наградена е с плакет „Златен ритон“ от Министерството на културата за приноса си в театъра и киното (20 май 2009). Носителка на наградата „Аскеер“ на Театъра на Българската армия за водеща женска роля (23 май 2011).
– 75 години от рождението /1946/ на Силвестър Сталоун, американски актьор, режисьор и сценарист.
Участвал е във филмите “ Капоне“ (1975), “ Смъртоносна надпревара 2000″ (1975), „Роки“ (1976), „Роки II“ (1979), „Роки III“ (1982), „Рамбо: Първа кръв“ (1982), „Изкуствен диамант“ (1984), „Кобра“ (1986), „Зад решетките“ (1989), „Танго и Кеш“ (1989), „Оскар“ (1991), „Разрушителят“ (1993), „Копланд“ (1997), „Мравката Z“ (1998), „Гориво в кръвта“ (2001), „Роки Балбоа“ (2006), „Непобедимите“ (2010), „Куршум в главата“ (2012), „Бойни старчета“ (2013), „Обратно проследяване“ (2018), „Рамбо: Последна кръв“ (2019) и др. Режисьор и сценарист е на филмите „Роки II“ (1979), „Роки III“ (1982), „Да останеш жив“ (1983), „Роки IV“ (1985), „Непобедимите“ (2010) и др. Носител на награда „Златен глобус“ (2016).
– 75 години от рождението /1946/ на Джордж Уокър Буш, американски политик.
Губернатор на щата Тексас (1995-2000). 43-и президент на САЩ (20 януари 2001-20 януари 2009).
– 60 години от смъртта на Енрике Ларета, аржентински писател /1875-1961/.
Представител на модернизма в латиноамериканската литература. Автор е на историческия роман „Славата на дон Рамиро“ (1908) и на произведения в т.нар. литературен стил гаучо.
– 50 години от смъртта на Луис Армстронг (Луис Даниъл Армстронг), американски джазмузикант тромпетист и певец /1901-1971/.
Заради голямата си уста получава различни прякори, сред които са Гейтмаут (от англ.: уста порта), Дипърмаут (от англ.: уста черпак), а по-късно и Сачълмаут (от англ.: уста чанта), откъдето идва и прякорът, останал му за цял живот – Сачмо. Кариерата му започва през 1918 г. като корнетист в оркестъра на американския тромбонист Кид Ори. По-късно свири и в други джаз, блус и суинг формации, като най-често замества корнетистите им. Той популяризира скат-пеенето (пеене с безсмислени срички). През 1947 г. сформира групата „Ол Старс“, която става негова запазена марка. Луис Армстронг е първият джаз-музикант, появил се на корицата на списание „Тайм“ на 21 февруари 1949 г. Изпълнител е на песента „Какъв прекрасен свят“ (1967). Участвал е във филмите „Висше общество“ (1956), „Парижки блус“ (1961), „Хелоу, Доли!“ (1969) и др. На 8 февруари 1960 г. е почетен със звезда на холивудската Алея на славата. Носител на награда „Грами“ (1965, 1972).
– 30 години от смъртта на Антон Югов, български политик /1904-1991/.
Секретар на Централния комитет (ЦК) на Вътрешната македонска революционна организация /обединена/ (1933-1934). От 1937 г. е член на ЦК на Българската комунистическа парти, секретар на ЦК (1941-1944) и член на Политбюро на ЦК (1937-ноември 1962). Ръководител на Военната комисия при ЦК на Българската работническа партия (1941-1944) и член на Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (1943-1944). Министър на вътрешните работи (9 септември 1944-20 януари 1950), подпредседател на Министерския съвет (20 юли 1949-20 януари 1950), министър на индустрията и занаятите и временно управляващ Министерството на мините и подземните богатства (20 януари 1950-17 февруари 1950), подпредседател на Министерския съвет (20 август 1952-18 април 1956), министър на промишлеността (17 февруари 1950-20 септември 1951), министър на тежката промишленост (20 септември 1951-20 август 1952), министър на леката промишленост (20 август 1952-11 декември 1953), председател на Държавния комитет по строителство и архитектура при Министерския съвет (11 юли 1955-18 април 1956), председател на Министерския съвет (18 април 1956-20 ноември 1962). Избиран е за депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949) и от 1-ото до 4-ото Народно събрание (1950-1965). Удостоен е със званието „Герой на Народна република България“ (1 септември 1989).
Източник: http://www.bta.bg/
