Когато през пролетта на 2002 г. назначиха нов председател на Окръжен съд -Стара Загора той постепенно се опита да въведе ред за някои неща в старозагорската съдебна палата.
Едно от тях бе, че издаде заповед външни лица да не използват мобилни телефони по време на пребиваването им в палатата. За да бъде това по- добре доведено на знанието на влизащите, в началото на фоайето, на първия етаж, близо до входа, на две места бе поставен голям забранителен знак изобразяващ мобилен телефон зачеркнат със знака Х. Лесно разбираемо за всеки, дори и за такъв с най-ниско ниво на интелигентност.
Стефан Саранеделчев: РАЗМИСЛИ ЗА МОБИЛНИТЕ ТЕЛЕФОНИ
Да, но веднъж, няколко дни след Възкресение Христово, на път да излизам от палатата, виждам срещу мен, непосредствено под знака една адвокатка с висок, писклив глас да разговаря по своя телефон. Изчаках я да приключи и без да проронвам дума, многозначително с ръце изразих недоумението си защо говори по телефона.
Тя рязко ме попита какво искам да й кажа с жестовете.
– Ами не е редно да се нарушава забраната за говорене по мобилни телефони в съдебната палата и то толкова гръмко!- отговорих й , като продължих пътя си към входа.
– Така ли? За първи път чувам за такава забрана.
Обърнах се леко, посочих знака, точно над главата й, след което завъртях показалеца си опрян върху своето чело.
Този жест тя вече разбра, но явно не можеше да каже нищо в своя защита, та тръгна мълчаливо след мене.
Бях на около тридесетина метра извън сградата, когато чух сърдития й, висок, писклив глас:
– Как не Ви е срам, съдия Саранеделчев! Какво като говоря по мобилния телефон в съдебната палата? Знам, че сте вярващ християнин, а ми правите забележка по време на светлата седмица!
Не мина повече от година, същата адвокатка без конкурс стана съдия…
