– 220 години от рождението на Йоханес Петер Мюлер, немски физиолог и анатом /1801-1858/.
Един от основоположниците на съвременната физиология.
– 205 години от смъртта на Франсиско Миранда (Себастиян Франсиско де Миранда и Родригес), венецуелски политик, писател, дипломат и пълководец /1750-1816/.
Един от ръководителите на борбата за независимост в испанските колонии на Латинска Америка (1810-1826). Президент на Венецуела (3 април 1812-25 юли 1812). Удостоен с най-високото военно звание – генералисимус.
– 70 години от смъртта на акад. Стефан Иванов, български художник живописец /1875-1951/.
От 1907 г. е преподавател в Рисувалното училище (дн. Национална художествена академия), директор на академията (1929-1931). Дописен член (1929), редовен член (1941) на Българската академия на науките (БАН). През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Автор е предимно на портрети, но твори и в жанровете пейзаж, голо тяло, фигурална композиция, иконопис. Прави проекти за мозайки, рисува стенописите на софийските църкви „Света Петка“ и „Свети Седмочисленици“, на храм-паметник „Свети Александър Невски“ и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден „Свети Александър“ четвърта степен (1920), на орден „За граждански заслуги“ (1921), на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Удостоен със званието „Заслужил художник“ (1950) и званието „Народен художник“ (1951, посмъртно).
– 65 години от рождението /1956/ на Атанас Темелков, български военен деец и политик.
Заема командни длъжности в Българската армия (1978-1984). Началник на направление автоматизация ТИЛ на Българската армия (1992-1998). Заместник-началник на Главно управление „Комуникационни и информационни системи“ в Генералния щаб на Българската армия и заместник-директор на дирекция в Министерството на отбраната (2000-2011). Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (14 септември 2011-16 юни 2016). Главен секретар на Държавна агенция „Електронно управление“ (декември 2016-15 януари 2018). Председател на Държавна агенция „Електронно управление“ (15 януари 2018-23 юни 2021).
– 35 години от смъртта на акад. Владимир Георгиев, български езиковед /1908-1986/.
Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1947-1948), ръководител на катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание във факултета (1948-1974). Заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1948-1951) и ректор на университета (1951-1956). Директор на Института за български език при Българската академия на науките /БАН/ (1951-1957), заместник-председател на БАН (1959-1973). Директор на Единния център по език и литература към БАН (1972-1978). Главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“ (1962-1969), на енциклопедия „А-Я“ (1974), на енциклопедия „България“ (1-6 том, 1978-1988) – издания на БАН. Председател на Международния комитет на славистите (11 ноември 1960-1966). Изследва древните индоевропейски езици от Югоизточна Европа, Балканския полуостров и Мала Азия – тракийски, старобългарски, пеласгийски, етруски и др. Предлага нов начин за приложение на сравнително-историческия метод и доказва съществуването на отдавна изчезнал език – пеласкийски (предгръцки). Проучва праславянски език и отношенията му към балтийските, германските, тохарнките и други езици. Инициатор на правописната реформа в България през 1945 г. Удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Виенския университет (1934), на Хумболдовия университет в Берлин /Германия/ (ноември 1960), на Киевския държавен университет (април 1986).на орден „Кирил и Методий“ първа степен (23 май 1957), на орден „Народна република България“ първа степен (декември 1959), на орден „Георги Димитров“ (февруари 1968; 21 февруари 1978; декември 1978). Лауреат на Димитровска награда (май 1951, август 1969). Член-кореспондент на Френската академия на науките (1965), на Финландската академия на науките (1966), на Саксонската академия на науките в Лайпциг (1968), на Белгийската академия на науките в Брюксел (1972), на Атинската академия на науките (1977).
– 10 години от смъртта на Лео Кирх, немски медиен магнат, и 95 години от рождението му (21 октомври 1926) /1926-2011/.
Създател на медийната компания „Кирх медия“ (1980), фалирала на 8 април 2002 г.
Източник: http://www.bta.bg/ .
