Снимка: Архив Ройтерс |
На 20 юли Европейската комисия представи мащабен пакет за борбата с прането на пари, останал малко в страни покрай представянето на големия доклад за върховенството на закона в общността. Темата за „мръсните“ пари обаче е важна на фона на изчисленията на Европол, че годишно около 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС е замесен в нелегална финансова дейност.
В основата на предложението е създаването на нов орган, който ще контролира пряко най-рисковите финансови институции, ще координира националните надзорни органи и ще следи трансграничните финансови потоци.
Предвидено е създаването на общо европейско законодателство в областта на прането на пари и финансовите измами.
Операциите в брой също влизат в пакета – Брюксел въвежда общо ниво за ограничаване на плащанията до 10 хил. евро. От ЕК обясниха, че в много държави има въведен именно този таван, но в други не и ограниченията варират в много широки граници – от 500 евро в Гърция до над 10 хил. евро в Чехия. Затова и се предлага европейски таван, а страните в общността ще имат право да въведат други, по-ниски нива.
Ще бъдат следени и транзакциите на криптовалути в опит да бъдат обхванати всички възможни начини за нелагални парични преводи, с които често се финансират терористична дейност или други криминални операции.
Но всички усилия ще се провалят, прогнозира европейското издание Politico.
На първо място, защото новият орган не може да бъде създаден за дни. В агенцията ще работят 250 души с годишен бюджет от 45 млн. евро, които вероятно ще започнат ефективно да вършат своята работа едва през 2026 година. Или това са поне пет години, в които ЕС ще продължава да се бори неефективно с прането на мръсни пари.
Всъщност, дори всичко да върви по план, ЕК предвижда новата агенция да заработи през 2024 година и предложението тепърва ще бъде обсъдено и съгласувано с Европейския парламент и Съвета.
ЕС още има „слепи петна“ при надзора на банките и няколко скандала в последните години доказват това. Тези дупки се използват активно от хора с престъпни намерения, особено за държави, които не задължават всички икономически дейности да съобщават за своите парични трансфери (например при търговия с диаманти).
Politico отбелязва още една слабост – новата агенция ще следи финансовия сектор. Но другите индустрии остават извън обсега ѝ и това означава, че националните правителства ще трябва да следят за подозрителните дейности около хазарта, адвокатските услуги или одита.
„Нито един европейски орган не може да следи всички законодателни промени, свързани с прането на пари в ЕС, особено за нефинансовия сектор – търговия със стоки, недвижими имот, хазарт“, коментира адвокатът Свен Гииголд пред изданието.
Европа става все по-дигитална и в отговор ЕК включва и следенето на криптовалутите в пакета за прането на мръсни пари. Но да не забравяме и „тъмната мрежа“, която може да позволи на всеки да прехвърли криптовалути от Китай в Русия без следа.
И накрая – начина на взимане на решения в ЕС може да спъне усилията. Дори и държавите да се споразумеят бързо относно правилата на работа и състава на новата агенция, която ще бори финансовите измами, остава открит въпросът къде ще е седалището ѝ. Държавите са готови да се борят с цената на всичко, за да привлекат европейска агенция, особено в областта на финансите и доказателство за това е преместването на Европейския банков орган (EBA) в Париж.
В Германия вече има призиви Франкфурт да се опита да привлече новата служба, която да бори финансовите престъпления, посочва още Politico. В страната още помнят как са изпуснали EBA и заявяват, че това не трябва да бъде допуснато отново.
