Когато мислим за пенсия, трябва да избираме поне петгодишен период на инвестиция и да влагаме средствата, които не са ни нужни в ежедневието. Доброволните пенсионни фондове осигуряват една по-консервативна доходност, но има и други финансови продукти и инструменти, които могат да се ползват за осигуряване на доход, след като спрем да работим. Тези съвети даде в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Николай Устамитев, старши консултант в „Моите пари консулт“.
Той коментира различните варианти за бъдещ доход при пенсиониране, в ситуация, в която все повече банки се отказват от приемането на депозити, а лихвите са на практика несъществуващи.
„Като за начало всеки може много грубо да се ориентира каква държавна пенсия ще вземе, посочи Устамитев. – Евростат има статистика за всички държави в Европейския съюз, която показва какъв е процентът на заместване на предпенсионния доход с пенсионния. За България това число е 34%.“
Консултантът даде пример – на заплата от 1000 лева съответства 340 лв. пенсия.
„Разбира се, има много възможности, с които да увеличим този бъдещ доход, но те са свързани с определени лишения днес“, напомни експертът.
Той съветва, че трябва да спестим от днешното си потребление, за да си осигурим бъдещото, като инвестираме въпросните спестени средства в различни финансови продукти и инструменти.
„Трябва да има норма на спестяване, която да е съобразена с това, което човек иска да има в далечното бъдеще“, отбеляза Устамитев и добави, че „пенсионната цел не е цел само на държавната система, а трябва да бъде цел и на всяко физическо лице или семейство.“
Експертът изброи как да се инвестира в доброволните пенсионни фондове.
„Можем да избираме между анюитетни вноски и инцидентни плащания. Сметката ни там е по индивидуална партида, като тези пари се унаследяват и дяловете може да се разпродадат по всяко едно време изцяло или на части от тях“, обясни експертът.
Той посочи и друг начин за инвестиране – взаимните фондове. „В западните държави те са по-популярни, отколкото в България. Взаимните фондове могат да обхващат цялата икономика на една страна или да са върху регион, върху сектор на икономиката, или отделна област. Може да бъдат консервативно имплементирани върху държавни ценни книжа или корпоративни облигации. Те могат да бъдат и много по-динамични, тоест с висока печалба, но и с висок риск“, поясни консултантът.
Николай Устамитев напомни, че акциите са най-рисковите финансови инструменти и най-доходоносни. „Но понякога доходността може да бъде с обратен знак и това не бива да се забравя“, отбеляза експертът.
Във взаимен фонд, по думите му, вече може да се инвестира по-лесно, защото банките са започнали да предлагат такъв тип финансови инструменти.
„Банките създават свои фондове и са и в ролята на управляващо дружество. Заради спада в лихвите и високите цени на недвижимите имоти, те се стремят да привлекат повече клиенти към този тип инвестиции и са направили услугата по-достъпна“, информира Устамитев.
Без да се ангажира с претенция за изчерпателност, той разкри, че прагът на вноските е много нисък и минимумът, който той е чувал, е 20 долара/евро на месец.
Друго предимство за вложенията в този тип финансови инструменти е, че средствата, инвестирани във взаимните фондове, се унаследяват.
„Най-важното лице в този тип фондове е портфолио мениджърът, тъй като неговата задача е да се спазва еталонът на фонда – да прави така, че в дяловете да намира първокласни активи и фондът да достига обещаната доходност, вписана в проспекта му. Разбира се, трябва да се помни, че написаното в проспекта не е гарантирано по никакъв начин“, потвърди специалистът.
Той съветва инвеститорите винаги да стъпват на достоверна и аргументирана информация. „Фондовете си мерят доходностите, а портофолио мениджърът е важно лице и се доказва всеки ден“, смята консултантът.
Николай Устамитев посочи и третия вариант за инвестиции – борсово търгуваните фондове (ETF).
„ETF много приличат на взаимните фондове, но там управлението е пасивно, каза той. – Тaкъв тип фонд се конструира върху пазарен индекс, който съществува вече обективно на фондовата борса или пък върху определени индустрии. Например искаме да инвестираме във фонд, който следи движението на NASDAQ. Тогава портфолио мениджърът вече не мисли какво да се слага в този дял, а вкарва само тези акции и активи, които са вече в NASDAQ. По този начин доходността на нашето вложение следва движението на индекса, като изключим таксите“, обясни той.
При тях таксите са много по-ниски заради пасивното управление – докато при взаимните фондове са примерно 1-3%, на един голям ETF е 0,07%.
Консултантът съветва при инвестиция в ETF да се търси по-широк индекс, за да се диверсифицира рискът. Това трябва да е индекс, който покрива различни компании, от различни индустрии и от повече държави.
„Инвестициите винаги са свързани и с риск, който произлиза освен от действията на всички свързани играчи и от цикличността на световната икономика, анализира експертът. – Развитието на световните пазари е циклично и то не по синусоида. Периодът на възход е около 10-12 години, а този на спад – между 3-5.“
Консултантът съветва да се предприема поне петгодишна инвестиция, която да гарантира, че ще се прескочи евентуалният период на свиване.
„Разбира се, тези цикли се основават на минали периоди и никой не може да ни гарантира, че ще бъдат същите. Но историческите данни също така показват, че в дългосрочен период пазарите винаги се възстановяват“, потвърди Николай Устамитев.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Статията не е съвет за инвестиционно решение!
Още гости на „Светът е бизнес“ може да намерите тук.
