Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg |
Европейският съюз (ЕС) започна да спира средства за Полша и Унгария, ескалирайки битката за демократичните стандарти, която задълбочава разделението между Изтока и Запада в блока, пише Wall Street Journal.
ЕС и повечето правителства в Западна Европа са притеснени от правните промени в Полша и Унгария, които според тях подкопават правовата държава, отслабват независимостта на съдебната система и нарушават човешките права. Те са особено разтревожени от усилията на Варшава да наложи върховенството на полското право пред това на ЕС и съдебните решения.
Двете страни, които са сред най-големите нетни реципиенти на европейски средства, твърдят, че натискът от Брюксел представлява идеологическа атака срещу ценностите им и опит на ръководители, които не са избрани от народа, да ограничат правата на страните членки, за да оформят собствените им политически системи и закони.
ЕС има спорове от години с Полша и Унгария по проблеми като правата на хомосексуалните, които са гореща тема в много бивши комунистически страни. Консервативните избиратели и политици в региона твърдят, че след присъединяването към блока през 2004 г. Брюксел все повече използва правомощията си, за да налага западноевропейските социални ценности за сметка на местните норми.
Спорът на Европейската комисия с Полша за независимостта на съдебната система е отделен от тези конфликти. Представители в Брюксел твърдят, че усилията на Полша да не зачита съдебните решения в ЕС и да оспорва директиви може да създадат прецеденти, които да подкопаят правилата в блока като тези за управлението на единния пазар и да заобиколят наднационалните съдилища, които следят за спазването на директивите на съюза.
Полша твърди, че просто реформира корумпирана, посткомунистическа съдебна система.
Решенията на EK през последните десет дни за отлагане на изплащането на европейски средства на Полша и Унгария са най-агресивните ходове на изпълнителния орган на блока до момента.
Брюксел се тревожи, че конфронтационният подход може да задълбочи разделението между Изтока и Запада и дори да накара страна членка да последва примера на Великобритания и да излезе от блока. Но ЕС е изправен пред нарастващ натиск от най-големите платци в съюза Нидерландия, Франция и Германия да очертае някои червени линии.
„Мисля, че това е нещо, което се заражда от дълго време. Страните членки реагират много по-силно“, коментира Фабиан Зулег, главен изпълнителен директор на базирания в Брюксел институт „Европейски политически център“.
През юли EK удължи до края на септември крайния срок за преглед на плана на Унгария за 7 млрд. евро от възстановителния фонд след COVID-19. А миналия уикенд изтече крайният срок Комисията да одобри помощ от близо 40 млрд. евро за Полша, въпреки че разговорите по въпроса продължават.
Преди време Брюксел води битки за върховенството на закона с Полша и Унгария със съдебни действия и заплахи за финансови наказания и частична загуба на избирателни права в ЕС, но безуспешно. Приемането обаче миналата година на възстановителния план за 750 млрд. евро, финансиран за първи път със съвместно емитиране на дълг от ЕС, даде на Брюксел нов лост. Парите, чието изплащане започна през юли, са формално обвързани с разхлабени критерии, целящи да гарантират, че те няма да бъдат изгубени заради корупция, но Брюксел има широко фактическо право да прецени дали да ги изплати. Комисията трябва да даде препоръка на страните членки дали да одобрят програма с проекти на правителствата.
През последните месеци стремежът на Комисията да демонстрира финансовата си мощ расте.
Приемането на унгарския закон, забраняващ говоренето за хомосексуалността в училищата, предизвика най-тежкия до момента конфликт между премиера Виктор Орбан и западните му колеги. На срещата на върха през юни нидерландският премиер Марк Рюте заяви, че Унгария „вече няма работа в Европейския съюз“.
Комисията започна съдебна процедура срещу Унгария по обвинение, че нарушава основни гаранции за еднакво третиране в договорите на ЕС. Унгарското правителство твърди, че законите ѝ защитават правото на родителите да контролират сексуалното образование на децата им.
Орбан, който твърди, че ще започне да осъществява планираните проекти за възстановяване въпреки забавянето на средствата, намира някои съюзници в Западна Европа в битката по думите му срещу намесата на ЕС в националните работи.
„Мисля, че всяка страна трябва да бъде свободна да решава за програмите в училищата и университетите си и за съдебната си система. Така че наистина не разбирам тези намеси“, каза Матео Салвини, бивш вицепремиер на Италия и лидер на дясната опозиция пред репортери същия ден, когато Рюте разкритикува остро унгарския лидер.
Полша предприе в рамките на съдебната си реформа нова стъпка в битките си с Брюксел. През юли Полският върховен съд постанови, че Варшава не трябва да се съобрази с нареждане на Съда на ЕС да закрие дисциплинарен съд, който според критиците се използва за сплашване на независими съдии. Съдът на ЕС е най-високата съдебна инстанция в съюза, а решенията му имат приоритет пред тези на националните съдилища. Ако Полша не задейства решението до 16 август, Комисията може да предложи на Съда да наложи глоби.
В отделен случай полският премиер Матеуш Моравецки иска от местните съдии да решат дали трябва да прилагат директивите на ЕС, ако те противоречат на полските закони. Страната твърди, че просто упражнява суверенитета на съдебната си система, като отбелязва, че Германският конституционен съд не се е съобразил със Съда на ЕС в решението от 2020 г. за програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка. Комисията започва съдебна процедура и по този случай.
Присъединявайки се към ЕС, Полша се съгласи да задейства неговите директиви и е ратифицирала правнообвързващи договори на блока. Макар че представители на ЕС омаловажават връзката между плащанията от възстановителния фонд и решенията на дадено правителство в областта на върховенството на закона, някои ръководители дадоха ясно да се разбере, че възстановителната програма на Полша няма да бъде одобрена, ако тя не промени курса.
Предизвикателството представлява сериозна заплаха за авторитета на ЕС, защото може да е първа стъпка към подкопаването на правния ред в блока, казва Пьотр Бурас, ръководител на представителството във Варшава на Европейския съвет за външни отношения. Според него Комисията има вариант да поиска от Съда на ЕС да наложи огромна глоба на Полша, сходна по размер с компенсацията за милиарди евро, налагана по големи антитръстови дела.
В понеделник Моравецки заяви, че правителството му ще трябва да постигне „някакво съгласие“ с ЕС по спора за съдебната система.
