Агенцията по вписванията не работи ефективно и ефикасно, не защитава добре личните ни данни. България все още не е присъединена към платформата на BRIS за обмен на данни с търговските регистри на страните-членки на ЕС и съществува риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС. Това са основните изводи на Сметната палата след извършения одит „Ефективност на организацията и контрола на дейностите по водене и съхраняване на поддържаните от Агенцията по вписванията регистри“ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.
Основният извод от него е, че действията на Агенцията по вписванията не са ефективни и ефикасни при:
Осигуряването на защитата на личните данни. Агенцията е администратор на лични данни, а не гарантира спазването на принципите и изискванията на Общия регламент за защита на данните. Агенцията по вписванията предоставя незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги поиска, без заличаване на личните данни, съдържащи се в тях. Така личните данни на повече от едно лице в актовете – за имотно състояние, имена, ЕГН, съпружески и родствени взаимоотношения, подписи и др., могат да станат обект на злоупотреба и да се нарушат правата на субектите на тези данни.
Още не е създаден имотен регистър с кадастралните карти съгласно изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Въпреки че до края на 2020 г. над 96 на сто от територията на страната вече има одобрени кадастрални карти и регистри, към август 2020 г. министърът на правосъдието е издал заповеди за откриване на производство по създаване на имотен регистър само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113. Съществен проблем е, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Това ограничава възможността ефективно да се организира и контролира работата по създаването, воденето и архивирането на имотния регистър.
Осигуряването на връзка с платформата за автоматизиран обмен на данни между търговските регистри на страните-членки. В нарушение на Директива 2012/17/ЕС и на законовите изисквания, не е осигурена връзка на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел със системата BRIS. Това е системата, която осъществява свързване на търговските регистри на страните-членки на ЕС и им позволява да обменят трансгранични съобщения относно сливания и клонове на търговци, а на ползвателите на портала за електронно правосъдие – да получават многоезична информация относно дружествата от ЕС. Системата функционира от юни 2017 г., като е определен краен срок за свързване на националните бизнес регистри на държавите-членки на ЕС с BRIS – 8 юни 2017 г. Пет месеца след изтичането на срока Агенцията по вписванията сключва договор за надграждане на Търговския регистър в рамките на проект, финансиран със средства от ЕС. Изпълнението на договора е удължено с 6 месеца, след това с още два, а когато приключва, се оказва, че свързването на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с платформата на BRIS не може да бъде осъществено. Към 30 ноември 2020 г. България все още не е присъединена към платформата на BRIS и имариск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС.
Констатирано е значително забавяне на процеса по обявяване на годишните финансови отчети в периода 2017 – май 2020 г., въпреки ограничаването на административната тежест за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които не осъществяват дейност, и създадената вътрешна организация за обработване на заявленията.
Създаването на публичен регистър на особените залози и прехвърлянето на дейността от Министерството на правосъдието в Агенцията по вписванията. Срокът е 01.01.2022 г., забавя се издаването на предвидения в Закона за особените залози подзаконов акт, което възпрепятства процеса по прехвърляне дейността по воденето на Централния регистър на особените залози от Министерството на правосъдието към Агенцията по вписванията.
Други съществени проблеми са:
– Принципът за разходоориентираност и обоснованост на държавните такси по Закона за държавните такси не е прилаган последователно при определянетона размера на таксите, които Агенцията по вписванията събира. Размерът на събраните такси превишава 2 пъти размера на утвърдените по бюджета средства за разходи на Агенцията в периода 2017-2019 г. Въпреки това дейността й остава недофинансирана, защото утвърдените от Министерството на правосъдието разходи са близо3 пъти по-ниски от поисканите от Агенцията по вписванията. Необходимите средства за създаването на имотния регистър в размер на 36 млн. лв. не са осигурени нито за 2017 г., нито за 2018 г., нито за 2019 г.
– Недостатъчен сграден фонд, който да отговаря на изискванията за изпълнение на дейността и за стратегически обект от значение за националната сигурност. Помещенията, които се използват в Централното управление на Агенцията по вписванията за съхранение на документи и огромен архивен фонд, са недостатъчни. За целта се преустройват гаражни клетки, коридори и част от работните помещения, което не отговаря на нормативните изисквания. Електрическата инсталация се ползва общо от Агенцията по вписванията и собствениците на жилищни имоти в сградата. Липсват и необходимите помещения за преместване на служителите и архива на Централния регистър на особените залози.
– Проблеми с човешките ресурси. За периода 2017 г. – 2019 г. ръководството на дирекцията е сменяно 7 пъти, директорът на най-голямата регионална дирекция – в София, 5 пъти. Анализът на извършените промени в числеността на персонала показва, че те не са обвързани с добавянето на нови отговорности и задължения. Например, при възникване на задължението за деклариране и обявяване на действителните собственици в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел през 2019г., числеността на ГД „Регистри“ е намалена с 3 щатни бройки, а на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация“ не е променена. При създаването на Регистър на имуществените отношения на съпрузите през 2010 г. числеността и на двете дирекции е намалена съответно с 9 и с 6 щатни бройки. В резултат на липсата на адекватна оценка на необходимите човешки ресурси се наложило да се назначават специалисти по ПМС № 66.
Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на правосъдието и 6 препоръки на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, които трябва да бъдат изпълнени до една година.
