Поезия, проза, превод и всяко друго кътче на литературата. С това се занимава едно от най-утвърдените имена на съвременната българска литература – Яна Букова.
От 19 август в този списък влезе и либретото. Тогава се състоя премиерата на постановката „Каменният пир“, чийто текст е написан от Букова.
Тя е по идея на композиторката Албена Петрович-Врачанска, а жанрът съвременна опера е рядко срещан дори в световен мащаб. Постановката се състоя в рамките на 17-ия MozArt фестивал в Правец.
“Обичам усещането, че започвам начисто, че целият ми досегашен опит не помага, че трябва отново да откривам техники и равновесия“, казва Букова пред “Капитал“.
Тя често редува литературните жанрове, с които работи, за да не се “отпусне по инерцията на вече наученото“. Въпреки разнообразието обаче Букова се възприема на първо място като поет.
„Поезията е моят език, това е моят начин да говоря за света. Всичко, което мога да кажа, минава през езика на поезията“, казва тя в предаването „Библиотеката“ на БНТ.
“Разказите ми са един вид отдаване на почит към текстове и стилистики, които аз много съм обичала и до ден днешен обичам. Тези разкази са в пряк диалог с литературата, те са „литературни“, докато моята поетична книга е в пряк диалог със света, без посредник.“
Яна Букова е автор на книгите „Дворците на Диоклециан“, „Лодка в окото“, „К като всичко“ и “Записки на жената призрак“. Нейният роман „Пътуване по посока на сянката“ е считан за един от най-значимите съвременни български романи.
Букова е родена през 1968 г. в София, където завършва класическа филология в Софийския университет. Тя е дъщеря на художника Никола Буков, най-големият български витражист.
Днес живее в Гърция и е член на редакционните колегии на издания като гръцкото списание ФРМК или многоезичното списание за поезия Ariel-Art, Германия.
