Сигурността на афганистанските пътища е ключова за търговията. Снимка: Bloomberg |
Бързото сваляне от талибаните на режима в Афганистан, подкрепян от САЩ, беше изненада за мнозина на Запад, включително за американския президент Джо Байдън, който каза в началото на юли: „Дали вярвам на талибаните? Не. Но се доверявам на капацитета на афганистанската армия, която е по-добре обучена, по-добре оборудвана и все по-компетентна по отношение воденето на война.”
Как може една сбирщина от религиозни фундаменталисти да бъде толкова ефективна при завземането на територия, която е устояла на някои от най-страховитите световни сили, включително британците, руснаците и американците?
Отговор може да се намери в странна академична поддисциплина, известна като политическа икономия на религията. Тя е развита в края на 80-те години от социолозите Родни Старк и Роджър Финке и икономиста Лорънс Ианакон. Политолозите, включително Карълин Уорнър и аз, добавихме политическата страна на уравнението в началото на 90-те години, пише за Wall Street Journal Антъни Гил, професор по политически науки в Университета на щата Вашингтон (в Сиатъл) и автор на „Политическите корени на религиозната свобода”.
Прозрение от Ианакон касае директно успеха на талибаните: Групите със строги поведенчески ритуали са особено ефективни при организирането на колективни действия. Той беше заинтригуван от организационната активност на някои от най-строгите религии в САЩ, включително мормони, Свидетели на Йехова и православни евреи. Всички тези групи имат взискателни поведенчески кодове и силно отдадени последователи.
Ианакон твърди, че поведенческите кодове като забрана на алкохола и стигматизиране на поведение като носенето на отличителни дрехи подобряват сътрудничеството. Религиозните организации са „клубни блага“, където членовете споделят много колективни облаги, като осигуряване на социални грижи и другарски отношения. Тези ползи зависят от активния принос. Ако всички участват с желание, организацията е жизнена. Ако много членове действат индивидуално – получавайки предимствата, без да дават своята дан – качеството на благото избледнява и организацията става анемична.
За да ограничат индивидуалното поведение, строгите религиозни групи изискват от членовете да доказват своята лоялност чрез обременяващо и видимо поведение, което е насочено срещу мързеливите, като например ходене на двугодишни мисии или запаметяване на свещени текстове. Подобна „жертвена сигнализация“ може да се види и в други групи, като братства и улични банди със странни и неясни ритуали.
Стигматизиращото поведение също ограничава външните възможности за членовете на групата и ги обвързва по-тясно с организацията. За членовете е трудно да предадат групата, защото имат малко алтернативни социални опции.
Икономистът Ели Бърмън използва прозренията на Ианакон, за да изучава терористични и бунтовнически организации. В книгата си от 2009 г. „Радикално, религиозно и насилствено“, Бърмън обяснява, че управлението на бунтовническа група изисква висока степен на лоялно сътрудничество. Ако даден член бъде заловен или измени на групата, цялата организация може да бъде компрометирана.
Свързването на строга религиозна секта с радикална бунтовническа група е ефективен начин за засилване на лоялността и сътрудничеството. Хората, които поддържат строги хранителни навици, молят се публично няколко пъти на ден, пишат поезия и изучават религиозни текстове, за сметка на други дейности, са добри сътрудници.
