Снимка: OLIVER BUNIC/Bloomberg |
Историята на Черна гора със заместването на валутата, наричано още доларизация или евроизация – практиката едностранно да се приеме валутата на друга държава или – в случая на еврото, паричен съюз, датира от повече от две десетилетия.
Когато Черна гора въведе еврото като официална валута през 2002 г., направи това без съгласието на еврозоната и Европейската централна банка (ЕЦБ), пише онлайн изданието Emerging Europe.
Преди това – през 1999 г., Черна гора въведе германската марка като паралелна валута на югославския динар, за да предотврати нов пристъп на хиперинфлация, част от това, което Елена Джанкич, професор в Европейския университетски институт във Флоренция, нарича „пълзяща независимост“.
„Централната банка на Югославия печаташе динари за финансиране на военни операции в Косово“, коментира тя пред медията.
През ноември 2000 г. Черна гора направи пълен преход към германската марка, като се отказа изцяло от динара, и впоследствие към еврото през 2002 г.
„Нито една от валутите не е била законно платежно средство в Черна гора, но те се използват като фактическа валута“, казва още тя.
Извънредни обстоятелства
Косово тръгна по подобен път, като също прие еврото през 2002 г., за да замени въведената по-рано германска марка. Подобно на Черна гора, страната продължава да използва еврото и до днес.
„Икономистите Руди Вайсенбахер и Йоахим Бекер заявяват, че политическите елити в тези страни (Косово и Черна гора) са имали дискретна подкрепа “от големите международни и геополитически играчи“, което е довело до „системна изолация от Сърбия“, коментира Даниела Ячимович, професор в Икономическия факултет на Университета на Черна гора.
Тя добавя, че повечето органи на ЕС досега са проявили разбиране.
„Приемането на еврото без споразумение с ЕЦБ беше по-късно признато от Европейската комисия (ЕК), която признава, че то се дължи на „извънредните обстоятелства“, които съществуват в страната в момента на въвеждането на валутата“, допълва тя.
Джанкич обаче подчертава потенциалните проблеми, които това може да създаде по отношение на амбициите на Черна гора да се присъедини към ЕС. „Черна гора не е обвързана от критерии за конвергенция“, казва тя, а това е проблем, който ЕЦБ отдавна посочва.
Критериите за конвергенция са набор от икономически показатели, които държавите членки на ЕС трябва да изпълняват, за да влязат в еврозоната. След това те трябва да се съобразяват с тези показатели.
За ЕЦБ липсата на критерии за конвергенция е проблем.
„ЕЦБ все още подкрепя становището на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), прието през 2000 г., че едностранната евроизация не е съвместима с Договора от [Маастрихт] и не може да бъде начин за заобикаляне на процеса на сближаване, предвиден в Договора за приемане на еврото“, коментира говорител на централната банка на еврозоната пред Emerging Europe.
„Това със сигурност е нещо, което ще бъде поставено на масата за преговори, като предполагам, че проблемите, свързани с последиците за финансовата стабилност, ще трябва да бъдат разгледани по-подробно“, коментира Джанкич. Тя посочва това, което няколко други регионални учени са предполагат преди: Черна гора (и Косово, когато му дойде времето) може да се сблъскат със сериозни проблеми, свързани с използването на еврото по пътя им към членството в ЕС.
Въпреки твърдата позиция на ЕЦБ, други органи на ЕС не проявяват особен интерес по темата.
Други, включително Руди Вайсенбахер от Института за международна икономика и развитие към Университета по икономика и бизнес във Виена, са скептични относно това дали ще бъдат предприети някакви действия, които да принудят Черна гора да промени своята валута в скоро време.
„Не знам дали има планове да се принуди Черна гора да адаптира собствената си валута. Това би ми се сторило странно, особено когато процесът на евроизация в бившия югославски регион все пак се провежда от години“, коментира Вайсенбахер.
Еврото ли е истинският проблем?
Ячимович смята, че използването на еврото от Черна гора не е толкова различно от процеса на приемане на валутата от по-новите членове на ЕС в Централна и Източна Европа.
„Тези две групи държави са имали горе-долу същите проблеми, включително слаба вътрешна база, слаби институции, конкурентоспособност на ниско ниво и проблеми с баланса по текущата сметка“, казва тя.
„Докато в случая с Черна гора и Косово причината за въвеждането на еврото е отделянето [от Сърбия], причината в случая с новите държави членки от Централна и Източна Европа е интеграцията“, допълва тя.
Ячимович е почти сигурна, че Черна гора няма да въведе своя собствена валута в скоро време. Тя твърди, че „след близо 20 години използване на еврото и всички съпътстващи предизвикателства е трудно да се повярва, че ще бъдат предприети някакви действия, за да се спре Черна гора да използва валутата или това да спъне присъединяването на страната към ЕС“.
„Не съм сигурен дали точно този валутен въпрос е основната пречка за членството на Черна гора в ЕС“, казва Вайсенбахер, който посочва многото вътрешни, регионални, свързани с ЕС и геополитически фактори, изострящи умората от разширяването на блока.
Както заключава Даниела Ячимович, случаят с Черна гора (и Косово) е необичаен и ЕС ще се нуждае от „специален подход“, за да се справи правилно.
