Тоня КЛИСУРОВА
* * *
Не ми говорете за този свят.
За него не искам нищо да зная.
Тук живея единствено на инат.
С мисълта сама да си построя Рая.
Не ми говорете за този свят,
дето няма приятелства без изгода.
В който да бъдеш жена е сделка
и продаваш утробата си.
Не ми говорете за този свят,
в който любов не означава нищо.
Сред букети от лъскава суета,
празно чувство в безвкусна пищност.
Не ми говорете за този свят,
в който няма луна и звън на китара…
В който можеш да си тръгнеш ей така!
Изровил в гърдите на друг човек рана.
Не ми говорете за този свят.
За него не искам нищо да зная!
За него нощем просто се моля,
макар отдавна да не вярвам в Рая.
Из „Птици в нощта“: Свещеноиконом Илия ТЕНЕВ
СЛЕД ЧОВЕКА…
Какво остава след човека?
Надеждата, че ще е още жив?
Там някъде в делата на децата му,
В следа останала от опита горчив.
Какво остава след човека?
Тревата избуяла пред домът…
Леглото дрепнато, прозорец счупен,
Череша вързала за първи път…
Дали е нужна равносметка?
Как всичко бавно сляга се с пръстта…
Човеко, дишай! Всяка сметка
е подигравка смешна със реалността.
Какво остава след човека?
Една любов, която да гори,
неизвървяни, дълги разстояния
и шепа пръст на близките му да тежи.
* * *
До бурето със винени целувки,
сред стоплените бири и мухи,
те разговаряха съвсем забравили,
че ласка някога ги приюти.
И днес лицето му е почерняло,
обрулено от тъмни ветрове,
и дланите му стискат не ръцете й,
а вратовете на незнайни врагове.
А тя е някак кротко примирена,
Избърсва във престилката сълза…
Отдавна той не я целува вече,
Но сякаш тя е свикнала с това.
Дали е краят туй? Или е просто
една избелена на припека любов?
През дупката в чаршафа свети,
лъчът на избора му нов.
Тя кротко стана и си тръгна
от масата с бръмчащите мухи.
Преметна примката през зреещото грозде
и отлетя към своите мечти.
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
