Крум ГЕОРГИЕВ
Традиция и съвременност
„Защото литературата започва от мита и завършва с мит“
Хорхе Луис Борхес
Не само литературата, цялата духовна култура е повлияна от митолегендарната първичност. Това си мисля, когато за втори път разгледах 140-те творби, допуснати след журиране в петото Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ – Стара Загора ‘2020“.
Пред очите ми се нижат сюжети и герои от стария и новия завет, носят се из простора „самодиви в бяла премяна“, бродят в късна доба бродници (получовеци, полузверове). Оцелявам сред страховити сухоземни, крилати и водни твари, обстрелват ме примитивни бойни оръжия, удивлявам се на стародавни оръдия на труда. Зеленеят дървета и храсти, опияняват лудо биле и трева ( по народни приказки и Радичков). Вървя по калдъръмени пътища и сводести мостове, посещавам църкви, параклиси и тепета, изкачвам се по крепостни стени и кули, дори летя в безтегловност сред извънземни пространства и персонажи. И отново се спущам при тези хем материални, хем произведения на изкуството, на духа – неолитни пещерно-скални изображения, антични мозайки, стенописи и керамика, задавайки си въпроса – въображението по-силно ли е от предмета?
Из „Птици в нощта“: Свещеноиконом Илия ТЕНЕВ
Напущам Градската художествена галерия обсебен от видяното и преживяното. Битът (разбирай реално съществуващото – „око да види, ръка да пипне“) е винаги съпроводено от духовност. Обреди и обичаи, словотворства, игри, песни и инструментални мелодии, морално-социални, здравни и др. постулати, унаследени от предишни поколения, които наричаме фолклор = народоука, са вплетени в едно с материалното наследство и представляват богатата културна ТРАДИЦИЯ на народа ни.
Материалната традиционна култура е ясно изразена както при използваните и днес религиозни сгради (църквите „Света София“ в София и Истанбул), амфитеатри(Пловдив, Верона), мостове (Широка лъка), така при археологични разкрития (Казанлъшката гробница, Античния форум в Стара Загора и др.) Същевременно всички тези други обекти носят белезите на духовността, тъй като са осъществени чрез вложените в тях идеи, мисли и чувства на талантливи творци. Тази биполярност е характерна и за предметите намерени при разкопки или закътани в ракли: Златно-сребърни, бронзови и керамични съдове; битови и музикални инструменти; принадлежности за украса; облекло, черги, губери и т.н. са материя, в която анонимният автор е вложил душата си, сътворил е уникални произведения на изкуството.
Доколко и как традицията може да влияе върху съвременността, зависи от степента на обществената зрялост, както и от жизнеността на дадена традиция. Всички радикално опити за принудително въвеждане на ,,нов“ ред срещу „изостаналото“, „вредно“ ,минало се провалят, поради грешната оценка за значимостта на традицията. Да си спомним приказката за старецът и мравуняка: Син спасява баща си, като не изпълнява заповедта за избиване на старите хора. А бащата го поучава къде може да се намери зърно за посев. Тази притча доказва ползата от унаследените знания, умения и опит. Основата на съдебната система е римското право, то пък е черпило от опита на етруски, италики, елини и др. На нашия народ предците са оставили митологеми, с невъзможност за пренебрегване. Ще си позволя да дам пример с моето име. Когато е трябвало да бъда кръстен, дядовците ми стигнали до нож (единият – Георги е бил касапин! ). Но калмана (кумата) отсякла: „Крум, на хан Крум ще го кръстим , той ни е дал законите и уредбата на държавата! “ И дядовците склонили – срещу такива солидни доводи не се рита.. А историците добре знаят, че тези закони са мит, защото ги нямаме ,,черно на бяло“ написани на книга или на папирус (свитък), на камък или на дърво. Но този миг е така дълбоко закодиран в съзнанието на народа, че нищо и никой не е в състояние да оспори реалността на Крумовите закони. Съвременната здравна система все по-често се обръща към изпитаните бабини рецепти: билкови отвари, растително-животински ензими, оздравителни диети, лечебни въздушно-климатични и водни процедури. Спомням си, като студент заболях от хепатит. Бях много зле, оцветен не в жълт, а в махагоно – кафяв цвят. Съседка препоръчала на майка ми да изсуши и стрие на прах сирището на агне-сукалче. След неколкократен прием оздравях. От специалист по чернодробни болести научих, че сирището на агне-сукалче съдържа високо количество метионин, лекарство, което лекува хепатита.
Макар мъчително бавно, позабравените морални категории като дълг и чест, преклонение пред природата (земята и земеделския труд), уважение към възрастните, учителите, знаещите и можещите, си пробиват път сред младото поколение българи. А в областта на изкуството – еманация на съвременната ни култура, благотворното влияние на традицията е категорично. Най-добрите ни литератори – Димитър Талев, Емилиян Станев, Йордан Радичков и десетки други разработват теми, подсказани от миналото ни , създават творби, основаващи се на богатото диалектно разнообразие и на народо-психологията. Композиторите Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Филип Кутев, Красимир Кюркчийски и мнозина млади автори създадоха на народностна основа произведения, които останаха в златния фонд на музикалната ни съкровищница.
Осъвременяването на фолклора е дълъг и сложен процес, който изисква както талант и образование, така също и задълбочено познание на предмета за обработка, т.е. , „не е лъжица за всяка уста“. Настоятелен е натискът на така нареченият поп фолк да бъде припознат като съвременен приемник на традицията. Полуграмотни субекти се надпреварват да съчиняват фолк песни (текст и музика) и търсят авторски права. Ясен отговор на посегателствата върху фолклора дава проф. д-р академик Николай Кауфман. Когато от Агенцията за авторки права го попитали, дали на хикс певицата за хикс песен да се даде авторско право и дали тази песен е народна (т.е. анонимна, без автор), той отговорил: „Признайте авторството и, народът никога не би сътворил подобна глупост“.
Вярвам, че времето ще отнесе зърното от плявата и „бисерите“ на Пайнер поп фолка, подобно на „хитовете“ Шат, на патката главата, Радка Пиратка, Едно ферари, Бял мерцедес и др. ще заслужат забравата.
Отново се връщам към двата полюса, двата свята – материалният и духовият. На пръв поглед противоположни, а всъщност свързани, единият не може без другият. Материалната култура е земята, на която падаме, пълзим и вървим отново, духовната е небесната шир, из която летим ,,с обновителен плам“ сред митове, притчи и легенди. Защото традицията е бъдещата на човечеството.
Крум Георгиев
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, носещо същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
