Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители

СТЕФАНА ГАВАЗОВА

Познавах я от лятото на 1955 г., когато семейството ни се премести да живее в новопостроената ни къща в квартала южно от казанлъшкия колодрум. Тя със съпруга си Георги и трите им деца живееха в същия квартал.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – РАДКА ПЪНЧЕВА

Той бе авторитетен пиротехник, родом от Сливен, но от млад започнал работа в „Арсенал“, а тя, родена през 1914 г. в Казанлък, след завършване на Учителски институт със специалност физкултура, от 40-те години е учител в казанлъшките училища. Къщата им е една от първите построени през 1950/1951 г. в първия етап на своеобразната жилищна кооперация „Рабстройдом“. Семейство Гавазови под въздействието преди всичко на съпругата и майка Стефана още от първите месеци полага старание, грижи и умение къщата с двора да се превърнат в едни от най-подредените в квартала, а и в града. Едновременно с това Стефана Гавазова е активен участник в културния живот на Казанлък. Когато през януари 1948 г. се възстановява градския оперетен театър Гавазова поема работата с неговия балет. Балет-майстор е при постановките на „Чучулигата“ – оперета в три действия по музика на Ференц Лист, с премиера на 11.04.1948 г., на „Верният приятел“ – оперета в три действия по музика на Салавьов Седой, с премиера в началото на 1950г., на „Взаимна любов“ – оперета в седем картини по музика на С. Кап, с премиера на 25.12.1950г. и др.

През първите летни дни на 1957 г. не само нашият квартал, а и цял Казанлък бе потресен от злокобната вест за тежка катастрофа, при която автомобил блъска карания от Георги Гавазов мотоциклет с кош. Той загива, а съпругата и дъщеря му са тежко ранени.

След възстановяване от тежката контузия Стефана Гавазова, която преди това последователно е била учител по физкултура в съществувалата от 1945 г. Девическа гимназия, през 1953/1954 г. във Второ единно училище, а от учебната 1954/1955 г. във Второ средно училище „Кирил и Методий“ е назначена през есента на 1957 г. в новооснованото ОУ „Хр. Смирненски“. През следващите учебни 1958/1959 г. и 1959/1960 г., когато бях в пети и шести клас, бе и на мен учител по физкултура. Висока, слаба, със силен дрезгав глас и високи изисквания, тя респектираше, но и амбицираше всеки ученик да се представя добре в нейните часове. Дворът на училището бе малък и не предразполагаше в него да се провеждат игри по колективни спортове, но независимо от това успя да състави отличен отбор по волейбол за пионери от 5, 6 и 7-ми класове. На градските турнири, които бяха на емблематичната в онези години казанлъшка спортна площадка източно от „Розариума“ отборът по волейбол на ОУ „Хр.Смирненски“, подкрепян от ентусиазираните си съученици, бе неизменен градски първенец през 1958 г., 1959 г. и 1960 г. Постижения имаха и лекоатлети на училището, въпреки че занятията по бягане на различни дистанции Гавазова провеждаше на улицата източно от училищната сграда – ул. „Цв. Радойнов“ (сега ул. „Орешака“), която в онези години бе много тиха, без никакви автомобили. Но най-големи постижения имаха отборите по спортна гимнастика и акробатика. Може би, защото училището имаше база, където да се тренира – физкултурен салон, в какъвто бе приспособен салонът на бившата столова на Стопанското училище, което е било в сградата до началото на 50-те години. Отборът, в който бяха Донка Илиева, Стефка Койчева, Златка Драгнева, Нели Пошева, Кольо Петров и др. печелеше не само градски, но и окръжни състезания. Имаше изяви и на републикански турнири. Донка Илиева, в телефонен разговор с мен проведен на 4 март 2020 г. сподели: „Стефана Гавазова бе много строга и взискателна при тренировките ни, но и грижовна, и справедлива. Спомням си, че при първите ни явявания на състезания нямахме гимнастически трика. Времената бяха такива, че и да имахме възможност, нямаше от къде да бъдат купени. Тя прояви находчивост и със съдействието на родителите ни прекроиха някакви мъжки спортни облекла, които приспособиха за наши трика. По такъв начин ни тренираше, че ни даде основата, за да напреднем по-късно като девойки в отбора на града с треньор Милко Йончев, когато придобихме първи разряд по спортно майсторство. Успехите ни бяха основание окръжната секция по спортна гимнастика да бъде в Казанлък, а не в Стара Загора.“

Когато откриха ОУ „Г. Кирков“ през септември 1960 г., Стефана Гавазова бе назначена в него за учител по физкултура и работи там до пенсионирането си през 1969 г. За този период Иванка Делчева (ученичка в ОУ „Г. Кирков“ от 1961 г. до 1965 г.) си спомня: „Стефанка Гавазова и Ганка Лалева бяха учителките ни по физическо възпитание. Часовете бяха плътно запълнени със съответната програма и при двете. Те сякаш се състезаваха помежду си. Едната висока, слаба (Ст. Гавазова – б. а.), а другата леко закръглена. Тяхна заслуга бяха съставите по танци – фолклор и източни танци. Бяха много взискателни и строги, затова по време на празниците училището се представяше отлично.“

Когато при разговор с учителя по математика и физика Крум Бошнаков, неин колега в ОУ „Хр. Смирненски“, а след това и в ОУ „Г. Кирков“ го попитах какво е мнението му за Стефана Гавазова той възкликна: „Е,-е-е! Тя бе голяма работа! Голям учител! Правеше големи работи!“ Всички тези успехи на Гавазова биха могли да бъдат приети за нещо нормално, което би постигнал всеки усърден и отговорен към учителските си задължения, но трябва да се има предвид обстоятелството, че от 1957 г. грижата и издръжката за трите £ деца пада единствено върху нейните вдовишки плещи. Въпреки това, големият син Васил се дипломира като агроном, а по-малкият Марко (р. 1943 г. – поч. 2018 г.) и дъщерята Ваня, като лекари.

Стефана Гавазова почина през лятото на 1987 г. в Казанлък.