Теодора и Чавдар, участници във Фермата: Време за пробуждане, представиха отколешен български ритуал, свързан със свещенодействието да се приготви хляб.
С много любов те месиха и пекоха, видя ЗАРАТА. Вечерта край огъня хлебарят от Плевен разказа какво е значението на хляба за българина. А притчата как той три пъти умира и три пъти се ражда, докато стигне на трапезата, беше много интересна и историята – непозната.
Стар и непознат обичай показаха във Фермата: Време за пробуждане
„Първо е засаждането и раждането на житата. Те израстват, стават златни и свършва техния живот. Ние вземаме техните семена, техните рожби. Някои от тях, ако имат късмет, остават за посев, а другите смиламе на брашно. И те както са живи малки зрънца, вместо да видят бял свят и да израснат, те умират втори път, стават на брашно. Третото прераждане идва от тази жива мая, закваска, която слагаме, когато замесим хляба. Той отново е жив – започва да се движи, да расте, да бълбука, да става хубав, да става хранителен. Ние палим накрая печката и го убиваме за трети път. Ние се нахранваме и получаваме живота си от него. И това е най-хубавото. Хлябът затова е велик, истински, силен – защото винаги ни е давал живот.“
Един от хлябовете Чавдар беше направил със специално символично „чучурче“ в средата, в което капна малко вино, а най-възрастният (в случая Цоньо) отпи еликсира, изпълнявайки по този начин ритуал за берекет.
След пресъздаване на традицията, във фермата засвири кавалът на хлебаря, пъстрите носии трепнаха и участниците се пренесоха чрез хорото в дебрите на столетия назад.
