Байдън и Макрон. Снимка: Bloomberg |
От време на време ме обхваща еретична мисъл, пише Филип Стивънс за Financial Times. Ами ако французите са прави за американците?
Всеки, който се интересува от вековното съперничество между Франция и Обединеното кралство – най-добрите врагове, както те често са наричани – знае, че за британците граничи с предателство да се предпочете Париж пред Вашингтон. Ние, британците, обичаме да се преструваме, че сме в ролята на Гърция спрямо американския Рим. Истината е, че имаме нужда от американците. От една страна сме изцяло зависими от САЩ по отношение на нашата „независима“ способност за ядрено възпиране.
Сделката за подводниците между Австралия, САЩ и Великобритания и последвалите вълнения във Франция сочат две неща за американската мощ. Едното е, че способността за изграждане на съюзи дава на САЩ жизненоважно предимство в геополитическото съревнование с Китай. Пекин има малко истински приятели. Глобалният обхват на Вашингтон е скрепен с множество двустранни и регионални договори.
Конфликтът (Австралия се отказа от сделка за доставка на дизелови подводници от Франция, договорена през 2016 г., тъй като ще строи сама ядрени такива с технологии от партньорите си САЩ и Великобритания – бел. прев.) също ни напомня за това колко небрежни и безмилостни могат да бъдат САЩ в отношенията си със съюзниците. Следвоенното ръководство във Вашингтон понякога се разглежда, особено в САЩ, като продукт на визионерскo държавничество и алтруизъм, породен от глобалния морален статут на Америка. Има известни основания за това определение предвид изграждането на отворен международен ред след 1945 г. Но, трябва да е ясно, САЩ никога не са се отклонявали твърде далеч от преследването на собствените си интереси.
Институциите от Бретън Уудс и планът Маршал служеха на целите на Америка повече, отколкото на тези на нейните съюзници. Оттеглянето на Вашингтон от отворената икономическа система през последните години е лесно обяснимо: печалбите, които някога отиваха предимно в САЩ, сега се насочват и към Китай.
Президентите на САЩ никога не са се притеснявали да обиждат приятели. Начинът на оттегляне на Джо Байдън от Афганистан е само един малък пример. Съюзниците от НАТО бяха просто информирани, а не консултирани за изтеглянето на американските войски, като им беше отказана каквото и да било дума в графика за това. Президентът на САЩ не се извини, когато всичко завърши с хаотична бъркотия.
