96-годишна жена, която е работила като секретар на комендант на нацистки концентрационен лагер, е избягала от дома си за грижи преди началото на процес в Северна Германия.
Ирмард Фърчнър, която e на 18 години, когато започва работа в лагера Щутхоф на брега на Балтийско море в окупирана от нацистите Полша, трябваше да бъде изправена пред съда в четвъртък по обвинение в съдействие и съучастие в убийството на хиляди затворници.
Говорителят на съда, Фредерике Милхофер, първо заяви, че местонахождението на Фърчнър е неизвестно. „Тя е напуснала дома си рано сутринта с такси в посока към метростанция“, каза Милхофер и добави, че е издадена заповед за арест.
Обвиненията не можеха да бъдат прочетени, освен ако Фърчнър, която е изправена пред съда за непълнолетни поради младата си възраст по време на предполагаемите престъпления, не присъства лично в съда. Оцелелите от Холокоста, някои от които били затворени в лагера в близост до пристанищния град Гданск, трябва да се явят на процеса в окръжния съд Итзое, близо до Куикборн, северно от Хамбург, за да дадат показания.
По-късно 96-годишната жена бе заловена и арестувана.
Фърчнър е обвинена в подпомагане на убийството на 11 412 души, както и в съучастие в 18 случая на опит за убийство. Тя е първата жена, изправена пред съд от десетилетия за престъпления, свързани с Третия райх.
Делото на обвинението срещу нея е заведено в резултат на процеса срещу Джон Демянюк, бивш пазач на концлагера Собибор, който през 2011 г. беше осъден да съдейства за убийствата на 28 000 души, създавайки нов правен прецедент. Тогавашният съдия заяви, че независимо от това колко малка е била ролята на дадено лице, стига да може да се докаже, че те са били „зъбци“ в „машината за унищожаване“, те могат да бъдат държани отговорни за престъпленията, извършени там.
Решението отвори вратата за още съдебни преследвания.
През 2016 г. 94-годишният Оскар Грьонинг, който работи като счетоводител в Аушвиц, беше осъден на четири години затвор за участието си в систематичното масово убийство на хиляди в лагера. Същата година 94-годишният Рейнхолд Ханинг, охранител в Аушвиц, беше осъден на пет години затвор за участието си. Демянюк, Грьонинг и Ханинг починаха, преди да им се наложи да излежат присъдата си, докато чакаха резултата от обжалването си.
Друг бивш страж на Щутхоф, Бруно Дей, беше осъден на две години условно от съда за непълнолетни през юли 2020 г., но не обжалва. Той прие вината си и изрази угризения. Той все още е жив.
Прокурорите в процеса на Фърчнер ще трябва да докажат дали и до каква степен първият секретар на коменданта на лагера Пол Вернер Хопе, майор в SS – основната паравоенна организация при Адолф Хитлер, е допринесъла за масовите убийства, извършени там.
В обвинението си прокурорите заявяват, че между юни 1943 г. и април 1945 г. „помага на отговорните в лагера при системното убиване на еврейски затворници, полски партизани и съветски руски военнопленници, в нейната роля на стенограф и секретар на командирът на лагера“.
Защитата ще се стреми да твърди, че като човек, който е бил ограничен до бюро, натоварен да чете, сортира и пише писма и телеграми от името на Хопе, както и да изпраща радиопредавания, и не е известно, да е нанесла физически вреди на тези в лагера , Фърчнер не може да бъде държан отговорен за убийството на хиляди затворници.
Очаква се прокуратурата да използва като доказателство някои от документите, включително доклади за заповеди за депортиране на концентрационния лагер Аушвиц, които тя е съставила и подписана с „Di“, първите две букви от моминското й име.
Като командир на лагера, задачите на Хопе включвали изпълнение на заповеди за екзекуция, съставяне на списъци за депортиране за Аушвиц и издаване на заповеди за масово убийство с отровен газ в газовата камера в Щутхоф.
Щутхоф, на 37 мили източно от Гданск, е създаден от нацистите през 1939 г. като затворнически лагер за цивилни. По-късно е трансформиран в концентрационен лагер. Повече от 100 000 евреи и политически затворници от 28 държави са задържани там, 65 000 от които бяха убити.
Фърчнър е призована като свидетел в предишни процеси, свързани със Щутхоф, включително този на бившия й шеф Хопе и други лидери на SS в лагера, на три пъти от 1954 до 1982 г. Всеки път тя казва, че не е знаела нищо за убийствата, които са се е състояли там и не е имала контакт със затворници.
През 1954 г. тя се омъжва за Хайнц Фурцзам, старши сержант от SS, когото е срещала в лагера. Той е бил 19 години по-стар от нея. Той промени името си – от Furchsam, което означава „плах“ – на Furchner, след войната. Те живеят в Шлезвиг, Северна Германия, а тя прекара работния си живот в административна роля. Съпругът й умира през 1972 г.
Прокуратурата основава фактите по своето дело до голяма степен на работата на историците, включително тази на Стефан Хьордлер – експерт по структурите на Вермахта, въоръжените сили на нацистка Германия и SS – който специално се фокусира върху ролята на функционери от всякакъв ранг и ниво на концентрация лагери.
Волф Молкентин, защитаващ Фърчнер, каза пред Der Spiegel преди бягството й, че иска да гарантира, че процесът предлага „достойно отношение към жертвите и техните семейства“, особено към тези, за които процесът ще бъде възможност да се „опишат“ техните истории за преследване и да свидетелстват“.
Той каза, че не е ясно дали Фърчнър е знаела или разбирала какво се случва със затворниците и липсват „конкретни“ доказателства, че тя е съдействала и подбудила убийства.
Фърчнър е обявена за годна за съд, след като първоначалните медицински доклади твърдят, че сърдечно заболяване не й позволява да се изправи пред съдиите. Според Молкентин тя все още не е отговорила официално на обвинението.
Нейният е един от 10-те подобни случая, които се разглеждат от германските прокурори на хора, за които се твърди, че са участвали в администрацията или охраната на затворите, които сега са изправени пред съдебни процеси за подпомагане на убийствата. Институцията, отговорна за разследването на нацистки престъпления в Лудвигсбург, разследва още седем случая.
Седмица след началото на процеса на Фърчнер, който се очаква да се проведе в продължение на няколко месеца, 100-годишен бивш пазач на лагера от Щутхоф трябва да бъде съден в Нойрупин в Бранденбург.
Правни и исторически експерти, занимаващи се с нацистката епоха, описват съдебните дела като символични, съставящи десетилетия, в които съдебната система не успява да преследва много по-важни фигури, участващи в нацисткия режим. Поради напредналата възраст на съдещите, никой от тях няма да попадне в затвора.
