Снимка: EPA/FILIP SINGER |
В историята на интернет никога досега не бе имало такъв срив. Приложенията и уебсайтовете на Facebook не работеха правилно в продължение на цели шест часа в понеделник. Инцидентът повдига много въпроси пред компанията и нейните близо три милиарда ежедневни потребители. Ето най-важните въпроси и отговори:
Каква беше причината?
От 18:45 ч. българско време различните приложения на Facebook не бяха достъпни. Концернът обвинява за проблема неправилно мрежово конфигуриране. Зад всичко това стоят неправилно кодирани софтуерни програми, блокирали връзката с центровете за данни на Facebook.
ИТ експерти по целия свят можеха да наблюдават изчезването на т.нар. „Border Gateway Protocol“ (BGP) на Facebook. BGP е нещо като маяк в морето на интернет, който казва на други мрежи къде да намерят сървърите на компанията.
Така контактът с външния свят беше прекъснат, „Domain Name System“ (DNS) на Facebook вече не можеше да бъде намерен. Това създаде каскада от други проблеми. DNS сървърите вече не бяха контролируеми, което доведе до ефекта на самоусилване: потребителите са били толкова изненадани от техническата грешка, че според софтуерната компания Cloudflare те са се опитвали „понякога много агресивно“ да получат достъп до Facebook – отново и отново. Много са изтрили приложенията си, за да ги инсталират отново. Ефектът: запитванията са се увеличили 30 пъти, което от своя страна предизвика проблеми за сървърите на други интернет доставчици.
Не е известно кой е програмирал грешката във Facebook. Грешните конфигурации в интернет обикновено не са необичайни. Платформата за сигурност Trend Micro открива средно 230 милиона неправилни конфигурации на ден. Те не само натоварват безпроблемното функциониране на ИТ системите, но са и голям риск за сигурността. Според института за проучване на пазара ESG 27% от всички атаки върху киберсигурността могат да бъдат отдадени на неправилни конфигурации.
Кои услуги бяха засегнати?
Първите съобщения за грешки бяха за социалната мрежа Facebook, след което засегнати бяха и приложението за снимки Instagram и услугата за съобщения WhatsApp. Според американската IT компания Downdetector сривът е най-големият в историята на интернет. Общо 14 милиона потребители по света са се оплакали от проблеми.
Това, което е по-малко известно: Workplace, предложението на Facebook за вътрешни корпоративни комуникации, което се конкурира с например Slack, също беше засегнато. То стана известно преди няколко дни от разкритията на разобличителката Франсис Хаугън, която малко преди да напусне Facebook e изнезла различни чувствителни файлове от Workplace и ги публикува.
Сривът и на вътрешната комуникационна система на Facebook направи решението на проблема много по-трудно. Според съобщения в американските медии служителите са използвали Zoom, електронна поща или други комуникационни платформи. В 0:45 ч. българско време достъпът до Facebook беше възстановен; за WhatsApp бе нужно малко повече време.
Какви са последиците от инцидента за Facebook и акциите?
Цената на акциите на Facebook спадна рязко във вторник – групата загуби общо около 40 милиарда долара пазарна капитализация. Това обаче се дължи главно на слабата пазарна среда, като технологичните акции рязко поевтиняха като цяло.
Сривът на самия Facebook, от друга страна, беше слабо видим в ценовата диаграма. Акциите се обезцениха само с няколко долара след обявяването на смущенията. Книжата компенсираха този спад в края на търговията, поясняват от Bloomberg.
Сдържаната реакция на инвеститорите може да се обясни с ограничените икономически щети за Facebook. Мрежовият ефект на услугите му е много силен – едва ли някой ще излезе завинаги от Instagram например поради този срив.
Въпреки това услугите за съобщения Signal и Telegram отчетоха значително повече запитвания. В САЩ Signal се изкачи с 55 места до номер едно при изтеглянията за iPhone. Но ако приятели или познати не ги последват, много потребители вероятно няма да се сбогуват напълно с WhatsApp. Може би би било различно, ако имаше редовни сривове, но потребителите вероятно ще счетат инцидента като нещо еднократно.
Колко големи са щетите за потребителите?
Сривът има и икономически последици за безброй компании и самостоятелно заети лица, които използват Facebook, Instagram и WhatsApp, за да привличат клиенти, да продават продукти и да комуникират с клиентите си. Според Telefónica (O2) броят на изпратените SMS е бил три пъти по-висок от обичайното в понеделник вечерта.
Много геймъри също бяха засегнати от срива: видни компютърни геймъри редовно се снимат как играят своите игри, а тъй като Facebook пуска реклами на техните хиляди фенове, играчите могат частично да финансират прехраната си с това.
Бизнес моделът на много инфлуенсъри в Instagram работи по подобен начин. Някои от тях успяха временно да преминат към други платформи, но много се оплакаха онлайн, че не достигат до всички свои фенове и клиенти.
Важно е да се отбележи, че инфлуенсъри с 1000 до 5000 последователи правят средно 10 до 60 долара на публикация. Според организацията за киберсигурност Netblocks сривът е коствал на световната икономика общо 160 милиона долара на час.
В американските медии обаче много от самонаетите в интернет изказват по-скоро спокойни мнения. „Бих възприела това като природно бедствие в социалните медии“, казва Елизабет Гор, например пред Wall Street Journal. Тя е основател на Hello Alice, която консултира компании и самонаети лица.
Имало ли е подобни инциденти и преди?
През пролетта на 2019 г. Facebook вече претърпя голям срив. Всички услуги не можеха да се използват в продължение на час, а компанията и тогава обвини неправилна конфигурация на мрежата за проблема.
Най-голямото прекъсване на достъпа до Facebook досега се случи през 2008 г., когато вирус парализира системата за един ден. Само 80 милиона потребители по света бяха засегнати – тъй като Facebook беше само на четири години и големият растеж тепърва предстоеше.
Но не само Facebook се сблъсква с такива трудности. Най-големите интернет сайтове в света не работеха през юни 2021 г., когато американската услуга за облачни изчисления Fastly падна. Сайтовете на Amazon, Reddit или английското правителство не бяха достъпни с часове.
Сривът в интернет през 2016 г. беше нещо по-различно. Той не се дължеше на техническа грешка, а по-скоро на най-голямата известна кибератака в историята. Американският доставчик на DNS услуги Dyn беше залят с толкова много искания за достъп от хакери, че множество интернет сайтове и платформи като Twitter, Netflix или CNN бяха офлайн с часове.
