Борилово било съставна община със с. Балакларе /Пряпорец/. През 1896 г. се разделят и образува съставна община със с. Кутлуджа /Дъбрава/. Така е до 1932 г. От тогава до сега се числи към Старозагорска община.
Понеже е близо до Стара Загора и е разположено на много красиво място, село Борилово се оформило най-вече като вилна зона на големия град. Тук не се развива в момента никакъв бизнес, дори кооперацията е в ликвидация. В центъра на селото има два хранителни магазина, които задоволяват нуждите на местното население от необходимите хранителни продукти.
Борилово в очакване на своето бъдеще
Село Борилово има дългогодишна история. За съжаление точната дата на неговото основаване не може да бъде посочена. Говори се, че то се е създало много преди поробването на България от турците в местността „Пъндъка“, от която взема и името си. По време на турското нашествие в страната ни, селото е опожарено до основи, част от населението избито, а останалите, които са се спасили основават ново селище в местността „Юрта“ и го наричат Сайданлари. След време и Сайданлари е унищожено, разграбено, а останалата част от тези, които са оживели започнали строителството на ново село много по на изток в местност, намираща се сега някъде по средата между гара „Змейово“ и сегашното с. Борилово и го нарекли Иледжик.
След оформянето на османската спахийска система землището заедно със село Иледжик е било поверено на Хамза бей. След време Хамза бей решава да премести селището по-близо до извора, от който всички са черпили вода и така новото име на селото се казва Хамзалари – кръщават го на името на основателя му. 1907 год. с. Хамзалари е прекръстено на с. Борилово на името на цар Борил.
През 1908 г. е построено училището, което вече не съществува, 1938 год. е завършена църквата.
Село Борилово е разположено в полите на Средна гора. В недалечното минало (преди 30 години) селото се състояло от около 150 къщи, обитавани само от местни жители. Поминъкът на тези хора е бил дърводобив, отглеждане на лозя, захарна тръстика, гюл, лавандула, зърнени култури и всякакви овощни дървета. Друга част са пътували, за да работят в Стара Загора предимно в ж.п. транспорта. В момента селото наброява около 30 къщи.
Съборът на селото е на 24 май, но селото няма установени традиции за неговото празнуване. Този празник се отбелязва с празнична служба на свещника в местният храм и три часова народна музика на площада на селото.
