На 22 септември 2019 г., последният ден от лятото, душата на колоритният проф. Юлиан Вучков избра да напусне грешния свят, за да се пресели на едно далеч по-добро място. Интелектуалецът дълго време криеше от приятели, че има проблеми със сърцето. Ходеше редовно на прегледи и като истински хипохондрик вземаше стриктно лекарствата, които специалистите му изписваха.
Юлиан се държеше с достойнство, макар че бдителни граждани го бяха разпознали в столична клиника. На излизане от лекарския кабинет телевизионният водещ раздал усмивка на чакащите пред врата и отсякъл: „Е, щом моето сърце не ме иска, не го ща и аз”. Думите му се оказали пророчески. Седмици по-късно почива от масивен инфаркт на път за ВМА – любимата му болница. В последните дни от живота му за него си грижи млад мъж на име Виктор. Момчето е израсъл по сиропиталища – видял две и двеста от живота. Вучков го взема под крилото си, дава му ключ от жилището, моли го да му пазарува от хляб до лекарства. Двамата често се разхождат в столичните градинки, обядват и си споделят житейските истории.
Виктор става свидетел на последните му минути живот. В късните часове на 22 септември 2019 г. Юлиан се почувствал зле. Готов е със сценария на предаването си „Времена и нрави”, което върви в ефира на телевизия „Евроком”. Няма търпение да посрещне поредните си гости, защото единствено в работата намира утеха след смъртта на любимата му Диана Душкова. Нещо го подтиква да се обади на директора на телевизията и да каже, че въпреки голямото си желание, няма да ходи на работи. Вместо служебна кола, пред апартамента му в центъра на София забива спирачк линейка. Медиците качват Вучков. Питат го кой е с него, а той се изправя на крака й казва: „Аз съм сам, никой си нямам”. После пада като отсечен на кушетката.
Във ВМА напразно се опитвали да го реанимират. Сърцето му наистина вече не го искало, пък и „сделката” сключена между двамата била изпълнена. Внезапната кончина на професорът, който винаги е казвал, че е здрав като бик, а сърцето му е като на войниче хвърля в печал цяла България. Многобройните му фенове не могат да повярват, че смъртта му е настъпила по естествен път. Появява се „конспиративна теория”, според която някои умишлено му е навредил, защото в поредица от предавания усилено критикува управлението на ГЕРБ. Преди това той е предупредил аудиторията, че ако чуят за неговата смърт, да знаят, че има нещо. Той много обичал животът и не мислел точно сега да си отива…
Известна ясновидка също налива „масло в огъня”. Жената разказва, че професорът й споделил в личен разговор за „бръмбъри”, поставени в дома му. Твърдял, че му било омръзнало да бъде наблюдаван. Единствено работата и писането на книги го крепили. Бил убеден, че има какво да каже на хората и какво да им даде като ценни съвети. Само дни преди да си отиде предал за печат последната си книга – за Тодор Живков, която се превърна в най-успешната в цялата му кариера и излезе малко след кончината му.
Според слуховете в последните месеци покрай професора се завъртали и мистериозни дами. Вучков се срещал с тях, разговарял, упорито търсел душеприказчик, но така и не намирал. Пред приятели споделял, че се чувства прекалено самотен, гневял се на Бог, че твърде рано и несправедливо я е отнел от живота му. „Диана беше безкрайно добра, човечна и интелигентна душа. Не искаше да пускаме парното в стаята й. Казваше, че на студено й е по-приятно да спи. Все гледаше да пестим. Понякога влизах да видя как е, да я завия. Беше единственият човек, който ме обичаше и мислеше. Чакаше ме на балкона след всяко предаване. Викаше ми: „Юло, беше страхотен. Идвай да видиш какво вкусно нещо съм ти сготвила”. Можех ме да лежим с часове в леглото и да се смеем. Понякога съм й правил забележка да намали малко смешките, че ще умрем от смях и от Бърза помощ няма да могат да ни помогнат. Но животът е несправедлив. Отне ми я. После никоя друга не можа да запълни сърцето ми. С Диана изкарах най- щастливите дни от живота си”, разкривал е душевните си терзания Юлиан.
Ден преди „отлети”, проф. Вучков бил забелязан в градинката до Руската църква в центъра на столицата. Похапвал солети и пеел с пълно гърло „Санта Лучия”. Видимо изглеждал притеснен, макар че гледал да не споделя терзанията си. Две години след неговата смърт професорът продължава да живее чрез многобройните си записи в интернет пространството. Хората са във възторг от смелостта на изказа му в предаванията, от умението да критикува, без да наранява никого и куп други неща. Апартаментът му на улица „Христо Белчев” отдавна е продаден на бизнес фамилия, а че там е живял и творял напомня единствено надпис „Вучков” на звънеца на ап. 1. Говори се, че огромната му лична библиотека буквално е разпиляна – една част от книгите – предимно енциклопедии и ценни издания, отиват в Столичната библиотека, където той често оди приживе. Други са захвърлени в кофата за боклук, а след това на битака. Същата съдба имат и картините му – по-ценните „губят дири”, останалите висят по стените и събират прах. Освен спестяванията в банка, които по непотвърдена информация са близо половин милион лева, брат му – известният актьор Михаил Петров, с когото ученият не си говореше от 35 години, наследява и жилището му, но бързо го продава. Именно актьора организира погребението му.
„Само те си знаеха какво ги разделя. Враждата им беше още от детските години. Диана се опитваше да ги сдобри, казваше му, че трябва да общува с Михаил. Но дори и тя не е успяла. Вучков бил категорично против да отиде на среща със своя полубрат. Като чул за идеята, се разфучал в негов стил. Изцъклил очи и отворил уста, която никой не бил в състояние да запуши. Но животът, както той казваше, е пълен с изненади, и брат му се оказа неговия наследник”, коментират близки на Юлиан Вучков.
