Конституционният съд отказа да изслуша Кирил Петков по казуса с двойното му гражданство, както и да събира повече доказателства по делото. Това, според преподавателя в СУ доц. Христо Христев, означава, че съдът ще се ориентира към постановяване на решение по казуса дали указът на президента в частта му за назначаването на Петков за министър на икономиката съответства или противоречи на Конституцията, както и дали този елемент от постановлението е действителен, или недействителен.
„Гражданството не е субективно право от порядъка на класическите граждански права. То е особен институт на публичното право, в което има двустранна правна връзка. Той свързва едно физическо лице с една държава, като в тази връзка права и задължения имат както гражданинът, така и другата страна – държавата.
За да се прецени кога няма да бъде налице гражданство на една държава и кога то е отпаднало, е от значение не само волята на лицето, което се отказва, но и това как държавата е уредила последиците от този отказ.
В случая, доколкото в правото на Канада е предвиден специален ред и произнасяне на компетентен орган, министърът по имиграционните въпроси, очевидно резултатът от отказа на лицето ще настъпи след събирането на всички елементи от сложния състав, който води до крайния резултат и респективно произнасяне министъра по имиграционните въпроси“, каза доцент Христев в студиото на „България сутрин“.
Той смята, че искането на президента за прекратяване на делото в КС, защото, по думите му, е „безпредметно“, не е оправдано, тъй като министърът на икономиката е издал различни актове, докато е бил в първото служебно правителство.
„Въпросът дали тези актове могат, или не да запазят своите правни последици, в случай, че министър е бил лице, което не отговаря на предвидените в Конституцията условия за това, всъщност не е еднозначно решен в рамките на досегашната практика на КС.
Възможни са две тълкувания, едното от които се поддържа от много сериозни колеги. А то е, че актовете, които са приети от министъра на икономиката, през този период, всъщност могат да бъдат атакувани в съда и да произтекат съществени последици, свързани с анулирането им. От друга страна съществува интерес казус да бъде изяснен, с оглед възникването в бъдеще на подобни случаи“, завърши преподавателят в СУ пред Bulgaria ON AIR.
