Усещането, че инфлацията е по-висока от обявените нива от Националния статистически институт не е измамно. Трябва да се приготвим да живеем във времена на малко по-висока инфлация от тази, с която живеехме последните 10 години, основно заради политиката на централните банки. Това каза Владислав Панев, съпредседател на „Зелено движение“ и финансист, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
Първото предизвикателство пред новия парламент ще е „Бюджет 2022“. Според съпредседателя на „Зелено движение“ преговорите за следващо правителство могат да бъдат трудни, защото има партии, които настояват за много по-голямо харчене на пари от разумното за време на криза.
Другите две задачи, които ще спомогнат за задържането на инфлацията са свързани с промени в данъчното облагане и повишаването на изискванията към банките.
Трябва да се приеме и необлагаем минимум на доходите, които да е 500 лева. Това ще позволи минималното нетното заплащане да се повиши с 50 лева.Така данъчната тежест на хората с висок доход няма да се увеличи, докато на тези с ниски доходи ще бъде намалена. Българската народна банка пък трябва да изиска от частните банките да повишат задължителният си резерв, с което ще ограничи раздаването на кредити.
Панев посочи, че предстои следващо повишение на цените. Това ще се случи, след като правителството получи парите на предстоящия аукцион на държавни ценни книжа за 500 млн. лева, който е планиран за 25 октомври. Средствата са планирани в бюджета и ще бъдат използвани за текущи разплащания, което ще повиши инфлацията.
Най-важното в момента е да видим как можем по пазарен начин да намалим цената на електроенергията и себестойността й в България. Изпускаме изключителни възможности покрай азерския газ, защото той е три пъти по-евтин от този, който внасяме от Газпром. Има техническа възможност в България да достигат договорените количества за 1 млрд. куб метра и той е по връзката през Неа Месемврия, близо до Солун, каза Панев. Според него в момента това не се случва поради липса на инициативност, основно от българска страна.
Фондът за сигурност на енергийната система вече е натрупал над 2 млрд. лева. В този фонд влизат парите от въглеродни емисии и таксата „Задължение към обществото“. Тези пари могат да използват за облекчаването на натиска върху битовите абонати на електричество или да се компенсира повишението на парното.
Какво каза още Владислав Панев за енергийната криза в България и Европа, до какво води тя и какво е мнението му за влизането на България в Еврозоната, гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
