КОГА Е ВРЕМЕ ДА ЗАПОЧНЕШ ДА СЕ НАСЛАЖДАВАШ НА ЖИВОТА?
Препечатва ЗАРАТА от Гнездото
Бизнесмен стоял на кея в малко рибарско селище и наблюдавал един рибар, току-що завърнал се от вътрешността на морето, как вади едра риба от очуканата си лодка.
Бизнесменът поздравил човека за успешния улов и го попитал:
– Колко време ти отнема, за да хванеш такава риба?
– Няколко часа, не повече – отговорил рибарят.
– А защо не остана по-дълго в морето, за да уловиш още няколко такива риби? – поинтересувал се мъжът.
– Ами тази риба е напълно достатъчна за днес. С нея ще осигуря всичко, което е нужно на семейството ми, за да преживеем утрешния ден.
– Но сега е едва обяд. Какво правиш през остатъка от деня? – продължавал да разпитва бизнесменът.
– Аз спя до късно, после излизам с лодката за няколко часа. Като се прибера, обръщам внимание на децата си, после с жена ми си устройваме сиеста, после отивам на разходка в селото, вечер пием вино и свирим на китара с приятелите ми. Така минават дните ми. Просто се наслаждавам на живота… – усмихнато обяснил рибарят.
– Виж, човече, аз съм завършил Харвардския университет и разбирам от бизнес – казал бизнесменът. – Ако искаш, мога да ти помогна и да те науча как да правиш нещата по друг начин. Като начало, ако прекарваш в морето по цял ден, ще хващаш много повече риба и за кратко време ще можеш да си купиш много по-голяма и хубава лодка.
– И какво от това? – зачудил се рибарят.
– Как какво? Ще ловиш повече риба и вместо да я продаваш на посредници, ще можеш да я доставяш директно в рибната фабрика. Така постепенно ще увеличиш печалбата си и дори един ден ще откриеш собствено предприятие.
– И после?
– После ще можеш да зарежеш това забутано село, да се преместиш в града и да имаш собствен офис, от който да управляваш своя бизнес.
– А колко време ще отнеме всичко това? – попитал рибарят.
– Около 15-20 години – отговорил мъжът.
– И после какво?
– После идва най-приятното… – разсмял се бизнесменът. – Можеш да продадеш своя бизнес за няколко милиона и да станеш много богат.
– И какво като стана богат?
– Ами ще можеш да спреш да работиш, да се преместиш в малко крайбрежно село, да спиш до обяд, да ловиш риба по малко, за удоволствие, да се занимаваш с внуците си, да си устройваш сиеста, да се разхождаш в селото и вечер да пиеш вино и да свириш на китара с приятелите си. С една дума, спокойно да се наслаждаваш на живота.
– Не те разбирам – казал рибарят. – Нали и сега правя точно това…
Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…
Никос Казандзакис
Притчата е част от сборника „Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота“ на издателство Гнездото
