Периодонциум – това е съвкупността от тъкани, които заобикалят зъба или така нареченият зъбодържащ апарат. Периодонтитът представлява възпаление на тъканите, които са около зъба.
Периодонциумът е изграден от мека тъкан – съединителна, кръвоносни съдове, нервни окончания. Той заема пространството между зъбните корени и челюстните кости. Функцията, която изпълнява е да прикрепва стабилно зъба в костта, да осигурява известно „прожиниране“ на зъба при хранене (предпазва зъбите и челюстните кости от травма при функция), чрез кръвоносните съдове се хранят клетките на зъбния цимент, нервните окончания служат за осигуряване на сетивност.
Според симптоматиката си периодонтитите могат да се разделят на симптоматични и асимптоматични. Този вид възпаление винаги се разполага в областта на зъбния корен. Според местоположението на възпалителния процес може да има апикални (около върха на корена), по-рядко може да се наблюдава и по продължението на корена.
Какви са причините за поява не приодонтит?
Факторите за развитие на заболяване на околозъбните тъкани са много и различни. Могат да бъдат разделени според произхода си на инфекциозни и неинфекциозни. Най-често периодонтитът е усложнение след заболяване на зъбната пулпа, което не е навременно лекувано или лечението е било непълно или неправилно.
Инфекциозните периодонтити се причиняват от бактерии, както и техни фрагменти или продукти от обмяната им. При този вид възпаление може да се наблюдава периапикална лезия (рентгенологично просветляване около върха на корена) в челюстната кост. Пътищата за преминаване на инфекциозни агенти са няколко: през пулпата на зъба, през дълбоки костни джобове, от съседни инфектирани тъкани и структури (синузит, остеомиелит).
Неинфекциозните периодонтити могат да бъдат травматични, в резултат на падане, удар. При слаба травма се запазва от увреждане зъбната пулпа и зъбът остава витален, но при по-силен удар е възможно разкъсване на периодонциума, некроза на пулпата и апикален периодонтит. Травматичните периодонтити могат да бъдат предизвикани и по време на кореново лечение.
Химично предизвиканите периодонтити най-често са следствие от работата на лекарите по дентална медицина. Основен причинител на такива увреждания са използваните за умъртваване на зъбната пулпа арсеникови средства. Други медикаменти, които могат да предизвикат увреждане не периодонциума са промиващите разтвори използвани по време на кореново лечение, ако по невнимание те достигнат до колозъбните тъкани.
Периодонтитите могат да бъдат и с алергичен произход. Това се получава в случаите, когато има повишена чувствителност на пациента към някой от използваните медикаменти – средства за промивка на кореновите канали, за временна вложка или каналопълнежни медикаменти.
Какви са симтомите на периодонтита?
Острите периодонтити могат да се разделят на серозни и гнойни. При серозните обикновено пациентът има силна локализирана непровокирана болка в точно определен зъб. Често този зъб се усеща по-висок от останалите и болката се засилва при допир и натиск. Нощем болката е по-силна и повлияването от аналгетици е слабо.
При гнойния периодонтит обикновено болката е пулсираща, силна и постоянна. Може да се появи и подвижност на зъба в различна степен. Болката се усилва дори при допир с устни или език. В по-напреднал стадий може да има и подуване, както в устната кухина, така и извън нея.
При хроничните периодонтити често симптоми липсват. При определени форми на заболяването може да се появи фистула на венеца, от която може да изтича серозен или гноен секрет. Понякога пациентите съобщават за слаба болка, изтръпване на зъба, несигурност при дъвчене.
