. . .
Довиждане, любов, до другия живот,
до следващата смърт и парещата болка.
Прости, че проиграх вълшебния ти път
и сребърния звън, и златната пантофка.
Каретите отвън са приказен декор
отвеждащ ме за миг към светлата надежда,
към вечния копнеж и песни в „ла минор”,
към Космоса стаен оплетен в звездна прежда.
С развързана душа и с навик подпетен
сърцето ми без дъх все тичаше след тебе
през нощи от лъжи и слепия си ден…
Къде ли го отвежда душата му червена?!
Довиждане Любов!В житейския ти филм
принцесите са все измамни мизансцени
с усмивки от станиол и нежност с тежък грим,
в които сноп лъчи умират неродени!
До другия живот, до следващата смърт…
Да вярвам още в теб?!
Напразна изнемога…
И в нашето небе днес гарвани кръжат.
Довиждане, Любов…
И по- конкретно:
Сбогом!
02.11.2021
