ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“, отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора.
Ясен КАЛАЙДЖИЕВ
ПАРИТЕ УБИВАТ
–Има си културни различия и това е! – разпалено ни убеждаваше Васко. Току-що се бе върнал от Америка и правеше сравнение с живота тук. – Например баровците. Американският баровец кара кабриолет – кола без покрив – най-често кадилак, розов…
– Розов?! – учудихме се ние искрено.
– Да! – потвърди Васко. – Розовото на кадилака е фетиш, както червеното за ферарито… Да покаже, че животът на баровеца е розов, щастлив, все едно от телевизионна реклама… Кара си баровецът кабриолета по холивудския Булевард-на-залеза, демек Sunset Boulevard, кара си с възможно най-бавната скорост, за да подчертава безгрижието му, щото няма за къде да бърза, нали, а летният бриз си играе с дългите му русоляви коси, докато той оглежда мацките с къси поли на тротоара, даже разменя по някоя реплика с тях…
– Колко ви е часа например – присмехулно подхвърли Миро, който най-много се противеше на Васковата теза.
– Това не, както казах, времето не го интересува, защото няма да бърза за работа, я – опонира му Васко.
– Е, хубуу, де, имате ли огънче тогава – продължи Миро в същия дух.
Из „Птици в нощта“: Стефка ТОТЕВА
Васко и този път не се смути от закачката, а направо хвана репликата във въздуха.
– Именно. Бавната скорост му позволява да пали от поднесеното огънче в движение или да поднася от своето огънче, качва мацките в движение, оправя ги в движение и всички завистници могат да надничат в колата му и да преглъщат на сухо, виждайки доволния израз на лицето му…
– Бавната скорост им позволява това – завърши му мисълта Миро.
– Именно! Но да си дойдем на темата. Сега сравнявайте баровците по български: те са скрити в джипове, черни, бронирани – задължително порше кайени или квадратни мерцедеси. Заради карането с максимална скорост и тъмните им стъкла никой не може да зърне остриганите им глави. И докато си самовнушават, че мощта на машините им е още един начин да демонстрират превъзходство над останалите, неминуемо получават тежка форма на стрес да не се блъснат в бавните опелчета и другите препятствия по пътя. И не че бързат за някъде. И не че няма мацки, които да оправят, но стресът, кокаинът и анаболите за мускулна маса скоро им скапват топките…
– Искаш да кажеш, че нашите „гонят Михаля”, докато западняците си живеят „в очакване на Годо”– обобщих аз като някакъв интелектуалец със склонност към обобщения.
– Нещо такова – прие обобщението Васко. – И заради гоненето на Михаля нашите са готови да умрат млади.
– Съгласен съм, ако под „Михаля” имаш предвид парите.
– Точно. Западняците имат максима, че „парите са секси”, а ние казваме, че „парите убиват” – довърши тезата си Васко.
– Да бе, да! – не се съгласи отново Миро.
Вероятно той се засегна по темата за баровците, защото от известно време завъртя свой бизнес и започна да печели много пари. Първото нещо бе да си купи луксозен черен джип, къща и всичко останало, както си му е редът, но все още се правеше на един от нас.
– Ето, виж ме мене. Не съм се променил изобщо бе! – ни беше казвал и друг път, каза го и сега. – Старите приятели, старите дрехи, още съм с тях… – и за доказателство наистина продължаваше да ходи с протритите си дънки. Само дето тесните им джобове се издуваха от пачките, които пъхаше вътре.
Всъщност това се оказа последната му среща със старите приятели. Той си тръгна леко раздразнен, а аз приех да го изпратя и лично станах свидетел колко дебела пачка извади, за да се разплати с келнера. След това я сви на две, та да се побере в джоба, седна зад волана на луксозния си джип и потегли.
Разследващите ни информираха какво се бе случило оттам-нататък на следващия ден. Миро вероятно е карал с обичайните си 150 километра в час, когато се наложило да вдигне десния крак от педала на газта заради приближаващия лек завой и плавно да натисне спирачката. При това незначително движение обаче станало нещо неочаквано – свитата пачка в джоба била образувала остър и твърд ръб, който така го боднал през хастара по бедрото, че Миро вероятно изохкал и реакцията му закъсняла с част от секундата, което било достатъчно. Вместо да опише плавната парабола на завоя, колата красиво полетяла извън шосето като в каскада от холивудски филм. Миро умрял. Следствието установило какво точно се е случило по микроскопичната розова следа от одраскване на бедрото му в областта на десния джоб. И по дължината на спирачния път, разбира се.
Та ето как парите могат да убият човека. Дори и той да се прави, че не са го променили. Парите убиват. По български.
