И най-силните и уверени хора имат моменти на слабост. Тогава винаги се намира някой, който да се възползва и да ги манипулира с някаква цел. Особено често това става в служебна среда, когато борбата на интереси е многостранно мотивирана. Оцеляват тези, които манипулират най-добре, най-незабележимо и най-продуктивно колкото се може повече колеги.
Но дори в ежедневното общуване се случва често да бъдем манипулирани с една или друга цел от приятели, близки, дори и от семейството ни. Това невинаги е лошо – всеки иска да получи или постигне нещо в ущърб на другия, пряко неговата воля и даже против неговите интереси. И ние го правим, волно или не, пише hera.bg. Кога манипулацията е опасна? Когато тя стане системна и обичайна, приемлива. Когато тя се повтаря твърде често и когато различни хора успяват да я приложат върху нас. Манипулацията е опасна дългосрочно, защото има ефект на доминото – една води до друга и особено, ако е пред публика – определя начина, по който другите ни възприемат. Слаби, безволеви, малодушни.
– Да се поддаваш на манипулация не означава, че си слаб. Това всеки трябва да запомни, за да събуди вътрешната си сила, която няма общо с хората около него. Тя се крепи на опита, на битките, през които сме минали, през малките ни победи и мигове щастие и увреност, че сме на правилното място в живота си. Момент на слабост не означава слаб характер.
= Това ще омаловажи вината, която после изпитваме, когато осъзнаем, че ме били манипулирани. Виждаме го в очите на другите, коментират колегите: „Тя/той си прави, каквото си иска с нея” Това ни кара да се чувстваме наистина слабохрактерни и да се изпълваме с гамата от самосъжаление до гняв – всички емоции са обърнати срещу нас самите.
– Да осъзнаем, че определен човек ни манипулира системно и да си зададем въпроса защо успява, е най-важното условие, за да спрем още в зародиш следващата манипулация. Това е и първата крачка към ефективната съпротива. Голям човек със самочувствие и успехи, признание за качествата, а се огъва пред нечий каприз или своеволие. Защо става така? С какъв образ от миналото свързваме този човек? Били ли сме тормозени от съученик и правим асоциация, която ни поставя в същата подчинена позиция. Може би сестра, която е издевателствала над нас? Архетип на бащата, на който не можем да не се подчиним? Винаги има обяснение, ако поровим достатъчно дълго и не се щадим да погледнем в по тъмните ъгълчета.
– Като начало се обграждайте с хора, които ви ценят и чиято подкрепа усещате. Със сигурност има такива хора и те виждат на какво сте подложени. Ако ви тежи, споделете им. Понякога силата ни наистина се активира от външни източници. Хората, които ни карат да се виждаме като остроумни, интелигентни и уверени, са нашата естествена среда и трябва да я предпочитаме пред тези, които ни карат да се чувстваме зле.
– Наблюдавайте се. Как реагирате, когато манипулаторът поиска нещо от вас. Веднага скачате и се втурвате да изпълнявате, обикновено е така. Погледнете се отстрани без самосъжаление и без вина – вие ли сте това слабоволево същество? Виждате ли погледите на колегите си и тържеството на манипулатора?
– Изяснете схемата на манипулация. Може би започва с комплимент: „Ти го правиш толкова добре и всичко добре подреждаш. Ще размножиш ли доклада в 10 копия за утрешното събрание?” или предизвиква съжаление: „Толкова съм уморена, снощи стояхме до късно в бара. Ще ме покриеш ли на оперативката с твоя проект?” Понякога е обикновена колегиалност, понякога исканията са повече от върнатите услуги нали? Почеркът дава възможност за стратегия на ответна реакция.
– Забавете колкото се може искането. Може с въпроси: „Сега ли? Може ли да почака, и аз имам работа? Сигурна ли си, че искаш точно аз, последният път не беше доволна от мен? Защо не си го свършиш сама, така си сигурна, че ще е както го искаш?“ Може да е с извинение: „Шефът ми възложи нещо, което не може да почака.“, „Имам излизане, сигурна съм, че ще се справиш и без мен, щом не отнема време и е детска игра“. Не хуквайте веднага да угодите. Помотайте се в офиса, отидете до тоалетната или друго. Обезценете искането.
– Очертайте границите твърдо „Аз ще направя това за теб, но очаквам помощ по друг проект.“, „Ще отида вместо теб с клиентите, но искам през това време да ми помогнеш с таблицата.“ Тези услуги, едностранни и своеволни, понякога дори унизителни влизат ли в работните ви задължения изобщо или са установена негласна практика помежду ви? Трябва да заявите колкото се може по-уверено, че това трябва да спре. Ако сте в приятелска среда, направете го публично дори.
– Визуализирайте свободното си Аз. Представяйте си работен ден без услуги, обедна почивка без търчане по чужди задачи. Повече време за вашите си неща, за кафе с колега, с когото ви е приятно. Не сте абонирани за ксерокса, за куриера или за кафемашината в чакане на идеалния каймак. Вие сте служител, получавате заплата, защото сте ценен кадър и без да се докарвате в очите на някой лентяй. Харесайте това свободно Аз и нека то се случи още днес.
– Не се поддавайте на комплиментите и отговаряйте смело на критиките. Когато някой иска нещо от вас, има две възможности: да ви стимулира с комплимент като кученце в цирка или да изрази преувеличена критика, за да понижи самочувствието ви. Това е с цел да ви държи в зависимост. Ако получите комплимент – омаловажете го с „И ти можеше да се справиш, фасулска работа”, ако ви „заплатят” с ругаене, че не сте го направили, както трябва – възпротивете се с: „Направих го, както разбрах инструкциите ти. Като не ти харесва, повече не искай услуги от мен”.
– Заветното „не”. От тук започват повечето стратегии против манипулаторите. Но всъщност това е върхът на айсберга от много вътрешна борба и укрепване на самочувствието. Когато почувстваме силата да кажем: „Не, няма да направя това за теб. Това е твоя работа”, защото вътрешното ни чувство за справедливост ни го диктува, значи сме победили в една от най-трудните войни. Тази за нашата независимост от призраци, манипулатори и мързеливци, които все лежат на чуждите гърбове, но така показват всъщност колко са некадърни. Честито, току-що се отървахте от един такъв.
