Нови избори на пролет са по-голяма опасност от това да се състави правителство на ГЕРБ и ДПС. Това каза културният антрополог професор Ивайло Дичев в „Студио България“ на Свободна Европа. Той коментира доверието в изборния процес и липсата на политически дебат 5 дни преди изборите, които ще се проведат в неделя.
На 14 ноември България ще гласува за президент и парламент едновременно. В момента Румен Радев води в президентската надпревара, а ГЕРБ – в парламентарната.
Това са третите избори за Народно събрание, които страната ще проведе през тази година.
Проф. Дичев смята, че третата кампания е лишена от политически дебат, а вниманието е отместено към технически или експертни въпроси. Към техническите той отнесе евентуални нередности в гласуването, а към експертните – нуждата от зелени сертификати или мерките срещу пандемията.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето и пълния текст на интервюто:
-На предишните избори стана ясно, че цели секции са гласували по абсолютно идентичен начин – за ДПС. Това е разследване, което публикувахме в Свободна Европа. Тези секции не са само в райони с компактно население, което знаем, че гласува за партията. Става дума за [осигуряване на гласуване чрез] мобилни урни, което позволява на хората да гласуват в домовете си. Формалното основание за [такова гласуване] е, че съответните избиратели са трудно подвижни.
-Това едва ли ще повлияе на изборния резултат чак толкова много. Аз даже си представям, че тези хора са възприели това като някакво удобство – да имат възможност да гласуват от вкъщи. Може би са малко измамени и подведени. Друго е по-важно. Това, че досегашната власт функционираше на принципа на клиентелата. Много хора, 20 и няколко процента, продължават да поддържат партия ГЕРБ, защото нещо са получили от нея. Така управляваше и Тодор Живков навремето – даваше някакви неща на някакви хора и много дълго време, досега дори, тези хора казват – партията ми даде жилище, например.
-Тоест смятате, че партиите са приемани като благодетели?
-Да. За „моркова“ става въпрос, което е по-важният фактор за управлението на ГЕРБ.
-Добре, но все пак могат ли да повлияят на резултата подобни гласове от по-малките избирателни секции?
-Сигурно могат да повлияят и със сигурност трябва да се разследват тези неща. Това е [работа] на полицията, на ЦИК, на областен управител. Въпросът е, че в случая в центъра на политическия дебат, в седмицата преди изборите, се поставя такава тема, както и тази, свързана с машините, което отново отмества политическите разговори към нещо техническо.
-А политически разговори има ли изобщо?
-Не, изобщо нямаше политически разговори. ГЕРБ отмества вниманието към машините. [Твърди се някаква] глупост, че едни машини са докарани и складирани, никой не знае за какво и т.н. [„Демократична България“ пък говори за] урни за трудно подвижни хора. Може би това е важно. Разбира се, че трябва да се преследват нарушенията, но това подменя публичния разговор. Избирателите трябва да знаят какво им се предлага.
-А вие смятате ли, че в последните три кампании в България избирателят разбира твърде бегло какво му се предлага?
-Не, трета кампания те ни занимават с тези технически неща – как ще се избира, кой ще избира. Занимават ни с техните партийни неща, които, може би, са важни, но те трябва да се решават на друго ниво, на други места. Ето, казва се това: „полицията трябва да разследва“. Разбира се, че трябва. Но мен ме притеснява, че с подобни теми се заменя политическият дебат.
Аз не виждам ние между какво и какво избираме. По коя тема изобщо имаме някакви разминавания. Онзи ден имаше в „Дневник“ една статия за външната политика и как не се било говорело за външните политики. Трима представители на три от партиите говорят вътре, но аз не видях почти никакви разлики. Те говорят почти едно и също. Така е по всички теми.
-А Вие смятате ли, че дори и да имаше разлики, избирателят би се вълнувал особено, или по-скоро той избира като фен на футболен отбор? Защото като гледам дебатите в социалните мрежи, на мен така ми изглежда.
-Така е, да. За съжаление ги има тези две неща. От една страна избираме хора, които ще правят нещо вместо нас, ще ни представляват, ще действат от наше име, а от друга страна ще избират хора, които ще бъдат вместо нас, като изобразяват нашата идентичност. Двете неща винаги ги има, но първото, а все пак то е важно за демокрацията, съвсем го няма. Аз поне не го виждам. Друга тема, която заля предизборната кампания, беше COVID-19, а той трябваше да бъде изключен [от разговора], трябваше да бъде забранено изобщо да се питат кандидатите за това.
-А защо да бъде изключен, при положение, че това е тема, която определя доста от държавните политики – не само здравна, но и икономическа?
-Това е експертна тема. [Експертите са тези, които трябва да] се събират, да решат, че ще има извънредно положение или други мерки, да ги наложат, и точка. И се действа.
-Но както виждате мерките за COVID-19 пък се оказват в центъра на разговора за това дали ще има пари за дадени сектори, какво в държавата ще работи и какво не, ще ходят ли децата на училище. И в крайна сметка всички в кампанията се опитват да се харесат на избирателя.
-Да, но сега излизат едни хора и казват – не е вярно, че едни хора са умрели от COVID-19, всъщност те са умрели със COVID-19, в чужбина лъжат, Европейската агенция за лекарствата лъже. Това, на първо място, е вредно, ясно защо. Ние имаме една серия от кандидат-президенти, които започват с всичкото това – [твърдят, че мерките] нарушават правата. Това просто не е тема за политически дебат, тя не трябва да се политизира. Тя трябва да бъде експертно решавана.
-А дали са дозрели и експертите, и политиците за това да я решават експертно?
-Аз мисля, че те нямат какво друго да говорят, нямат други мисли в главите си, и заради това се хващат за тая работа. Министър Кацаров не е кандидат на тези избори. Какво значи да му искаш оставката и да го нападаш? Той ще си отиде след няколко дни. Какво политическо има в това? [Какво политическо има в това] да нападаш мерките, след като това са мерки на служебно правителство, което си отива. Разбирам да спорят за това как да изглежда оттук нататък здравеопазването. Примерно имаше идея на БСП болниците да не бъдат търговски дружества. [Би трябвало да ги попитаме] какво значи това, какво имат предвид. „Има такъв народ“ например също подкрепиха [тази идея].
-Президентските избори останаха в сянката на парламентарните. Дали това не е търсен ефект? Дали не е съзнателно потопяване на темата? Защото Радев избегна дебат до този момент.
-Аз мисля, че президентските избори играят ролята на футболния мач, в смисъл, че те са много персонализирани и хората си представят малко повече за кого гласуват. И това се върти в различни клипове – да кажем Лозан Панов гледа някакви домати или бачонки с ракия; Радев прави лицеви опори. Това са по-човешки и разбираеми избори, макар че нямат значение. Знаем, че президентът няма особена фунцкия, но тези избори със сигурност ще привлекат повече избиратели.
-Въпреки че кампанията за тях е по-тиха, Вие смятате, че те ще привлекат повече избиратели?
-Защо мислите, че е по-тиха? Аз непрекъснато слушам кандидат-президенти, които непрекъснато говорят, а някои правят и скандали.
-Но основните дават по няколко интервюта, и това е.
-Вижте цифрите, последните сондажи. Герджиков е малко над ГЕРБ – с няколко процента. Очевидно Радев е доста над партиите, които го подкрепят. По някакъв начин самата фигура е по-интересна за избирателя, отколкото партията. Макар че това е по-малко важното в случая. Тези избори са натоварени и с много символика.
Аз искам тук с нещо да не се съглася от това, което казва Първан Симеонов. Става въпрос за разсъждението му за прозападните кандидати и пронезападните. Мисля, че тази разлика е малко пресилена и че не е вярна, освен за крайни случаи като Волен Сидеров. ГЕРБ и ДПС са едни прозападни партии по всякакъв начин. С какво те не са прозападни? С какво те са про-източни и обратното?
Тук има нещо друго. Друга е [логическата] опозиция. Клиентелистките партии ГЕРБ и ДПС заедно „затвориха“ политическата система. Стана много трудно да влезеш [в ууправлението], ако не си член на техните партии, ако не си близък на някого, ако не си приятел. Затвори се тази социална стълба, която политиката все пак представлява. Тези, които искат да дойдат, сега искат да разбият този модел, да го отворят, за да може вътре да влязат нови хора. Да има шанс човек вътре да се издигне и да направи кариера.
Неслучайно ПП са млади хора от чужбина, досега неучаствали в политиката. Има такава вълна, която изглежда малко като популистка, но има и нещо по-важно. Това е усещането, че се затвори, че се капсулира политическата система, както беше в късния комунизъм. Беше много трудно да влезеш там ако не си близък на партийните другари. Сега вече 12-а година това [се възпроизвежда]. Хората вече не могат да го търпят.
-Е, не могат да го търпят, обаче виждате, че ГЕРБ излизат първи според социологическите проучвания.
Да, това е тяхната клиентела. Тези 20 и няколко процента – една четвърт от българите са хора, които са получили нещо, дълго време са били там, може би просто им имат някакво доверие, може би това са семействата на тия хора от ГЕРБ. Като кажем „клиентела“ това не е нещо непременно лошо. Това са хора, които се чувстват благодарни, които са участвали в тази работа дълго време. И те се чувстват лоялни, искат да подкрепят по-нататък да продължи това.
-Възможно ли е според Вас в тази мътилка на това, че няма ясни изразени тези, че няма политически разговори и спор, в един момент да се окажем в правителство на ГЕРБ и ДПС?
Това ми се вижда много трудно изпълнимо. Освен ако не се провалят двата мандата, третият да отиде при някого, който не може да се справи, например ИТН. Много трудно ми се вижда това нещо. Затова пък със съжаление си представям много добре как може да отидем още един път на избори.
Следейки отношенията между потенциалните партньори, най-вече на ИТН – с обидите, които те сипят към своите потенциални партньори, отново нещо да намерят, някакъв проблем. БСП изведнъж извади Истанбулската конвенция и всички лъжи около нея. „Демократична България“ се сети пак за лустрация. Това са теми, които разделят.
-Това са разделителни линии. Тоест това е авариен изход, ако не успеят да се разберат?
-Да, да си запазят честта така да се каже. Да кажат: ето, те не приеха нашите еди-какви си неща, затова ние… ИТН пък каза, че няма да подкрепи правителство с Кирил Петков, което прави доста труден по-нататъшния диалог.
-Тоест на Вас Ви се виждат реалистични още едни избори другата пролет?
-Боя се, че са възможни. Сега реалистични – надявам се, че няма да се случат, но все пак мисля, че това е по-голямата опасност, отколкото правителство на ГЕРБ-ДПС.
-Тоест четвърти избори са по-застрашаващи страната, отколкото това противопоставяне статукво-промяна, статуквото да си остане?
-Така ми се струва, така ми се струва. В момента виждам как се нагнетява напрежение, как се чертаят тия червени линии, как се обиждат взаимно, текат едни процеси. Ако сте забравили, там за клевети, имаше едните и другите.
-Да.
-Затова всъщност хората в момента залагат на „Продължаваме промяната“, защото те са най-сговорчиви, те не се скараха с никого. Възможни са като партньори за всички. Но другите ако ги вземете един по един, ще видите, че всеки има някакви омрази.
-Като говорите, че е лошо и така, бедствено, за страната да има още едни избори, още след провала на 45-ото Народни събрание април месец, когато стана ясно, че няма да излъчи нищо, се заговори, че след следващите избори, тоест юни-юли трябва да има правителство на националното съгласие. Тогава много от партиите казаха, че това е много опасно, че няма отговорност, а другите казваха – не, не, ние така точно ще спасим България. Вашата гледна точка по тая тема?
-Националното съгласие зависи как го мислим. Сега, трети мандат, провалят се първите два мандата, не дай Боже, нали, за втория, но трети мандат и експертно правителство, подкрепено от кой: от желаещи. Който реши.
-Но това не е ли кабинетът „Орешарски“ всъщност, който ние гледахме?
-Точно така, това е „Орешарски“. Това е лош вариант всъщност. Това е първо много кратък вариант, за кратко може да се закрепят нещата, но в никакъв случай не е това, което ни трябва.
-А какво ни трябва? Можем ли да формулираме какво ни е необходимо?
-Трябва да седнат тези партии на промяната, които очевидно ще бъдат в мнозинство така, както се задава структурата на бъдещия парламент, да сложат няколко големи приоритета, сериозни, да оставят настрани червените линии, караниците, идеологиите и да ги сложат на масата, да ни кажат какво ще бъдат те. Нека кажа някои от тия неща. Едното е екологията, Зелената сделка и всичко, което е свързано с нея. Как така цялата тая кампания я пропуснахме тази тема? В момента, преди няколко дни се състоя в Глазгоу тази голяма среща – аз не чух тука никой да говори за нея.
-В интерес на истината ДПС най-много говори за Зелената сделка в България. Това трябва да се отбележи.
-Така, много хубаво правят, прави са в това нещо. Но съществуват едни такива боязливи консенсуси в България, които на мен са ми безкрайно неприятни и които деполитизират всъщност. Ето един такъв боязлив консенсус е запазването на Мариците – какво ще направим само и само да останат там тия хора да копаят въглищата. Вместо да им се направи някаква по-добра работа, да се развие тая индустрия, която не е много печеливша. Аз още от училище си спомням, че сме учили, че тези въглища там не са особено калорични, че не са, така да се каже, на сметка. Но да оставим това. Няколко такива теми: темата Македония. Боязлив консенсус – никой не смее да каже: чакай бе, стига се занимаваме с глупости, дай да махнем тая граница, да се сближим с тия хора, които са потенциално най-близки до нас на Балканите. Дай да оставим Гоце Делчев на историците да се занимават с него. Никой не смее да го каже. И така като изредите: еднополови бракове, да не говорим за тия теми, които пък са изключително трудни.
-Тоест Вие смятате, че по тези теми, по които не се събира консенсус, а напротив – разделят обществото, би следвало да са обединителните за партиите на промяната, така ли?
-Аз не знам кого разделят тия теми? Темата за Македония се смята че е консенсусна, само че тоя консенсус е изключително вреден за България, защото ние рушим нашия национален интерес по моему. Ние би трябвало с всички сили да правим така, че тази страна да стане член на Европейския съюз.
-Под разделяне имам предвид, че това са все темите, които образуват най-горещи дебати, и затова партиите са най-боязливи изглежда към тези теми.
-Това трябва да стане – да излязат тия нови потенциални управници и да кажат ясно позицията си по тия въпроси. Позицията за прочутата съдебна реформа – аз не разбрах за нея, какво точно ще се прави? Освен че ще се закрие този съд, извънредният съд, какво точно смятат да направят? Едно, две, три – какви са мерките? Нали трябва да имат предварително някаква обща позиция. Висшия съдебен съвет ли ще разпуснат, какво точно ще направят? Аз не разбрах, а следя внимателно. Редица такива теми има, при които цари едно такова неговорене, едно такова снишаване.
-Най-добрият и най-лошият сценарий за Вас и приключваме?
-Най-добрият е ето това: на страна се оставят идеологическите клишета, Истанбулска конвенция, лустрация и сие, мажоритарна система на ИТН и се съсредоточават върху нещата, които са реалистични, могат да бъдат направени. Които може с няколко мерки, с няколко стъпки да се постигне – оползотворяването на тия пари от Европа, промяната на здравеопазването в България, няколко такива неща. А най-лошия сценарий аз го казах.
-Още едни избори?
-Скарват се още веднъж и се обиждат едните на другите и още едни избори.
