Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – КОСТАДИН ЦАНЕВ

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК –  КОСТАДИН ЦАНЕВ

За хилядите ученици, на които през периода 1947 г. – 1968 г. е преподавал предимно по „якост на материалите“ (съпромат), но на някои и по „машинни елементи“, „конструктивно чер­тане“ и други технически дисциплини, той бе ви­соко ерудираният инженер, белгийски възпита­ник, към който се обръщаха почтително с „инже­нер Цанев“. Добродушното му държание към тях, което бe в пълен унисон с добротата излъчвана от външния му вид – гъсти вежди, голямо чело, лице наподобяващо на художника Дечко Узунов, пък ги караха в разговори помежду си със сим­патия да го назовават „Бай Коста Цанев“.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ВАСИЛ ВАСИЛЕВ

Часовете при него преминаваха неусетно, без излишно напрежение и при преподаване на уроците, и при изпитване. Когато преподаваше нов урок предпочиташе в повечето време да бъде с гръб към учениците, като постоянно изписва с тебешир на черната дъска формули, да чертае чертежи, да решава задачи, а като се наложеше да изтрие нещо, за да не губи време това правеше не с напоената с вода гъба, а с ръкава на учителската манта, която неизменно носеше. А колко успешно чертаеше с ръка, така както други дори и с линия и пергел не успяваха да начертаят! Ако се случваше някои ученици да не внимават и да шумят, той без да се отклонява от писането, без укор, а по бащински казваше: „Шшт, шшт, тихо, тихо, глей тук да разбереш и запомниш. Всеки може да не разбере, но мурафетът е да разбереш.“ Друг израз, с който го е запомнил Т. Танев, випуск 1964 г., по-късно инженер и начал­ник на Инспекция по труда – Ст. Загора: „Не е мурафетът да препишеш, а да знаеш откъде да препишеш.“ Костадин Цанев говореше бавно, увлека­телно обясняваше точно и ясно всяко нещо, по такъв начин, че мнозина, които нямаха щастието да се снабдят с дефицитните през онези години учебници, можеха да си водят подробни записки. След години някои от тях завършили висши технически заведения не само в България, но и в СССР, и в Чехословакия са споделяли, че записките при инж. Цанев са им служили по-добре отколкото лекциите на професори.

За него дългогодишният директор на ТМТЕ инж. Христо Гъдев си спомня с голямо уважение, че е бил учител на най-високо ниво. „Веднъж доведох в техникума проф. Иван Кисьов – преподавател във ВМЕИ (сега Технически университет) – София, основател на катедри и в другите бъл­гарски технически институти, който бе автор на най-добрия в страната учебник по съпромат. Той влезе да изслуша урок на Костадин Цанев и после изрази възхищението си: „Той е на ниво на преподавател във висш технически институт и с такива преподаватели давате инженерна подго­товка на своите ученици.“ Костадин Цанев бе и добродушен човек, на който му липсваше каквато и да е надменност.“

Нито аз, нито друг от бившите му ученици, с които съм разговарял, не знаеха подробности за неговия изпълнен с драматизъм живот. Научих за тях през януари 2020 г. от разговор с единствената му дъщеря, дългого­дишната детска учителка Тонка Костадинова, с посредничеството на снахата на последната Катерина Бозева и родственика им Любомир Ста­менков.

Костадин Петров Цанев е роден на 9 януари 1906 г. в квартал „Ку­лата“ на Казанлък, в семейството на учители. Майка му умира, когато е на три години и баща му, който е главен учител на Куленското учи­лище (по сегашната терминология – директор ) се оженва повторно, също за учителка. Начално и прогимназиално образование завършва в родния си град. Завършва и първите два гимназиални класа (8-ми и 9-ти), но то­гава и баща му почива. Останал без каквато и да е било материална под­крепа младият Костадин прекъсва учението си и през 1923 г. решава да емигрира в Западна Европа, където да потърси препитание, но и с цел да продължи образованието си. След кратки странствания се установява в Лиеж, Белгия. В продължение на пет години работи, спестява сред­ства и след това завършва средното си образование, а после и Висше ин­женерно училище в същия град. Следването в белгийския университет му носи удоволствие с признание за неговите способности, както от състу­денти, така и от преподаватели. Дори неговият професор по деск­риптивна геометрия е така впечатлен от знанията му, че се обръща към него с израза „Констант (така белгийците са го назовавали), ти си кралят на дeскриптивната геометрия“. Пред Костадин Цанев се открива въз­можността да продължи пребиваването си там или като преподавател във висшето училище, или на престижна работа в белгийска фирма. Но нос­талгията към Родината и родния град надделява и той през 1937 г. се зав­ръща в Казанлък. Започва работа в Кооперация „Светлина“ – Казанлък. На следващата 1938 г. сключва брак с Донка Иванова, която е от стар енински род. През 1941 г. се ражда дъщеря им Тонка. По това време инж. Костадин Цанев се прехвърля на работа в италианската самолетна фаб­рика „Капрони“ – Казанлък, която от края на 1942 г. става Държавна са­молетна фабрика, а в първите години след 1944 г. е включена в българ­ския военно-промишлен комплекс с име „Завод 13“.

През 1947 г. директорът на Механо-електротехническата гимназия – Казанлък (малко по-късно преименувана на Техникум по механотехника и електротехника) инж. Димитрий Пидсон го поканва за учител в това училище. Вероятно да склони на това предложение му повлияват раз­лични фактори: желанието породено още от учението в Белгия да препо­дава, новия режим във военното предприятие, където започват „да не гледат с добро око“ на западноевропейски възпитаници, а възможно и неговият приятел и колега от Завод 13, също западноевропейски възпи­таник, прехвърлил се по същото време да работи като учител инж. Слави Митов. Но за разлика от Митов, на Костадин Цанев в учебното заведение не му признават инженерното образование, защото преди него не е за­вършил в България, а в „капиталистическа страна“ средното си образова­ние. Не му е признат и трудовият стаж в Белгия. Много години този умен, кротък, етичен човек носи в себе си мъката от това, въпреки че го топли обичта на ученици и колеги-учители. Разбрал, че ако му бъде признато висшето образование ще има възможност да получи по-висок размер пенсия, през 1967 г. решава да се яви на приравнителни изпити, като по този начин придобива и българско средно образование. Но ра­достта от признанието е кратка. В късната есен на 1967 г. се разболява от тежка пневмония, която лекарите не успяват да овладеят с антибиотици, защото се оказва, че е алергичен към тях.

Почива на 18 януари 1968 г., малко след навършване на 62-годишна възраст.

В мен е останал споменът от последния път, когато го видях. Голяма група абитуриенти няколко вечери преди 24 май обикаляхме домовете на учителите си и им правихме серенади. Инж. Костадин Цанев излезе на балкона на втория етаж на къщата, намираща се от източната страна на ул. „Искра“ (съборена след 1976 г.). Изслуша благодушно нашите скан­дирания, песните и музикалните изпълнения, след което произнесе ня­колко изречения на благодарност за тях и пожелания за успехи в живота, който ни предстои. Леко прегърбената му фигура, познатото лице със сресаната назад коса, кротките бащински думи, всичко това на фона на настъпващата нощ наподобяваха на нещо библейско, което караше очите ни да се изпълват със сълзи……