Снимка: БГНЕС |
Три дни преди парламентарните избори коалицията ГЕРБ-СДС запазва водещата си позиция с 24,1% от твърдо решилите да гласуват, като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Битката за второто място обаче е доста оспорвана – „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев се очаква да получи 16,5% от гласовете, а БСП – 16%. Това става ясно от проучване на „Алфа Рисърч“, проведено от 7 до 9 ноември сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните.
Според социолозите бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната.
В пряка конкуренция за второто място и с променлив успех в периода на кампанията са „Продължаваме промяната“ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри е във високо плато от 16,5% и надделява леко над тази за социалистите (16%). Според „Алфа рисърч“ изходът от тази битка ще се реши не само от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, но и от ситуативни фактори, като например пандемията и машинното гласуване, които крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на „Продължаваме промяната“.
В същото време обаче неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Кирил Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху „Продължаваме промяната“.
На четвърта позиция се нарежда „Демократична България“ с 10,2%, следвана от „Има такъв народ“, която взима 9,9%. Малко след партията на Трифонов с 9,8% е ДПС, което е и на последно място в класирането за бъдещия парламент.
Социолозите подчертават, че победителят от изборите през юли „Има такъв народ“ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци. ДПС въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си.
Две други формации са близо до 4-процентната бариера и запазват шанс за присъствие в парламента.
„Възраждане“ с 3,8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот.
„Изправи се БГ! Ние идваме!“ също търпи загуби от „Продължаваме промяната“, но пък увеличава леко подкрепата си и с 3,6% също остава близо до изборния праг.
„Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата. При наблюдаваната динамика се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство“, коментират от „Алфа рисърч“.
В анализа се посочва още, че 5 дни преди изборния ден готовност за участие във вота заявяват 47% – 48% от хората с право на глас в страната, други около една четвърт се колебаят дали да отидат до урните.
Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори, коментират социолозите.
Борещият се за втори мандат Румен Радев е с най-голяма преднина – 46,4%, но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50% за приключване на изборите в един тур.
От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство (особено по здравната криза, инфлацията и цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му.
„Най-силни поддръжници на Радев са привържениците на БСП и „Продължаваме промяната“. Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур, обаче е налице известно пропукване“, посочват от агенцията.
При втори тур балотажът ще е между Румен Радев и Анастас Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28,3%, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни професии и академични кръгове.
Мустафа Карадайъ се очаква да получи 8,8% от гласовете, а Лозан Панов – 6,9%. Според социолозите тези кандидатури страдат от ефекта на повишения интерес към парламентарната за сметка на президентската надпревара и към момента имат по-ниска подкрепа от застаналите зад тях формации.
