Може ли изборни резултати да се преобърнат за седмица? Само след два дни този въпрос ще получи отговор. Тогава българите ще гласуват за четвърти път тази година – заради втория тур в президентската надпревара.
Само преди пет дни първият тур беше спечелен от Румен Радев, за когото гласуваха почти половината от хората, които участваха в този вот. Преднината му пред втория – Анастас Герджиков е около 700 хил. гласа. Въпреки очевидното надмощие на Радев обаче, все още нищо не изглежда решено.
В четвъртък вечер двамата проведоха първия и единствен дебат помежду си, а в петък всеки от тях ще има по 10 минути, за да се обърне в националния ефир към гласоподавателите.
Ето основните неизвестни:
- Какво не достигна на Радев за победа от първи тур?
- Ще загуби ли Радев част от подкрепата на БСП след обвиненията към него от страна на Корнелия Нинова?
- Ще повлияят ли дебатът и избирателната активност на резултатите?
- Колко важна е ролята на ДПС в този вот?
За отговорите на тези въпроси Свободна Европа потърси социолога от „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова и политолозите Ружа Смилова и Страхил Делийски.
Според тримата избирателната активност, както и ролята на ДПС, действително могат да се окажат решаващи. Делийски и Смилова смятат, че ДПС е показало добро взаимодействие с ГЕРБ и позитивно отношение към Герджиков и че това със сигурност ще даде отражение.
Защо на първия тур гласуваха малко хора
В седмиците преди изборите няколко социологически проучвания допуснаха възможността настоящият държавен глава Румен Радев да спечели втори мандат още по време на първия тур. За това имаше две условия по закон – на изборите да са гласували над 50% от хората, а измежду гласувалите поне 50% да са подкрепили именно Радев. Нито едно от двете условия не беше изпълнено.
Според Страхил Делийски една от основните причини за ниската активност е недоверието в политическата система и в политическите партии като инструмент. По думите му Радев не е спечелил на първи тур основно по тази причина. В същото време опонентът му Герджиков изобщо не е успял да излезе от орбитата на ГЕРБ.
„Специално при Радев назначеният здравен министър в служебния кабинет успя да му изяде онези гласове, които можеха да му стигнат, за да спечели на първи тур. Не толкова със специфични политики, колкото с непоследователност в действията“, казва той.
За Ружа Смилова ниската избирателна активност, която е попречила на победа на Радев от първи тур, не е била изненада заради начина, по който се съставят избирателните списъци.
„Знаете, има повече хора в тях, отколкото в страната. Затова не е чудно, че не се изпълни това условие“, каза тя.
Може ли да има обрат за седмица и колко влияе активността
След като на 14 ноември разликата между двамата кандидати беше 26.59% или над 700 хил. гласа, остава въпросът дали вторият тур е предрешен или Герджиков все пак може да навакса изоставането.
Досега историята на президентските избори в България показва, че кандидатът, победил при първото гласуване дори с минимална разлика, както например става през 2001 г., винаги печели на втори тур.
Очакванията на Геновева Петрова са за това разликата между двамата кандидати в неделя да бъде по-малка, отколкото е била седмица по-рано, но обратът остава „трудна задача“. Според нея основна роля ще изиграе това колко души ще гласуват, а очакванията са ѝ те да са по-малко. Важен за нея ще бъде и отговорът на въпроса кои от избирателите ще отидат до урните.
Вторият тур е единствената възможност за ГЕРБ да покаже, че все още се ползва с доверие
„Фактът, че Румен Радев, образно казано, спечели парламентарните избори с победата на лансираната като близка до него партия „Продължаваме промяната“, може да се окаже в лоша услуга за него във втория тур. Избирателите на тази партия могат да решат, че целта им е постигната. От друга страна, все пак вторият тур остава единствената възможност за ГЕРБ да покаже, че все още се ползва със стабилно доверие“, казва Петрова и добавя, че не изключва мобилизиране на вот „анти-Радев“.
Според Ружа Смилова изненада от решаващо значение може да се окаже очакването на хората за лесна победа на Радев заради голямата разлика от преди седмица.
„Решаващо е дали тези, които подкрепиха Радев, няма да бъдат демотивирани да излязат отново, защото очакват лесна победа“, казва тя.
Страхил Делийски е на мнение, че обрати са трудно възможни, защото няма драстични разлики между позициите на двамата по основни точки като отношенията с НАТО, ЕС и ценностите. Той смята, че мобилизацията на електората може да е ключова, а това може да е в полза на Герджиков, тъй като ГЕРБ и ДПС имат „изявен политически блок“ и „партийно лоялни избиратели“, които могат да достигнат около 1 млн. души.
За кого ще играе ДПС
ДПС не посочи името на кандидата, когото подкрепя за втория тур на президентските избори. Председателят на движението Мустафа Карадайъ каза, че избирателите сами ще направят правилния избор на президент, който „да е обединител на нацията, […] да бъде стожер на конституцията, законността и върховенството на правото, да бъде лице на държавността, да бъде глас на национално обединяващите каузи“.
По-рано представители на ДПС са казвали, че биха подкрепили Анастас Герджиков на втория тур. Освен това партията често критикува Румен Радев като президент. В седмицата преди изборите структури на партията призоваха в социалните мрежи избирателите да гласуват за Герджиков, но след това изтриха публикациите си.
Според Делийски позицията на Карадайъ все пак е означавала индиректна подкрепа за Герджиков. Той е на мнение, че доброто взаимодействие между ДПС и ГЕРБ е показано от поредица от действия.
Ще видим колко ресурс ще мобилизира ДПС
„Ще видим колко ресурс ще мобилизира ДПС. Тази полуподкрепа, която даде Карадайъ, ми се струва, че казва, че няма да се напъва много да мобилизира докрай избирателите си“, казва той и добавя, че тази подкрепа може да изиграе положителна роля в мотивирането на избиратели на Радев, които не искат президент от ГЕРБ-ДПС.
Както той, така и Геновева Петрова припознават като важен и факта, че малкото избиратели (близо 30 хил. – б. р.), които са гласували за ДПС, но не и за Мустафа Карадайъ, са предпочели Радев пред Герджиков в съотношение две към едно.
Ружа Смилова твърди, че ДПС ясно е изказало предпочитания към Герджиков и също е на мнение, че е важно дали от движението ще успеят да мобилизират електората си. Според нея решението ще зависи и от това какъв ще е планът им за действия спрямо евентуалното ново правителство.
„Дали те ще обявят война още отсега на едно евентуално коалиционно правителство, водено от „Продължаваме промяната“, или ще поемат курс към негласно сътрудничество и по-мирен курс“, казва тя.
„Нож в гърба от БСП“
Във вторник лидерката на БСП Корнелия Нинова подаде оставка. По време на пресконференция тя атакува служебното правителство, назначено от Радев, както и инициативния комитет, който издигна кандидатурата му. Нинова каза, че в БСП е имало борба със „задкулисието“, което е било управлявано и финансирано от Бойко Борисов, и добави, че тази вътрешна опозиция, свързана с Борисов, се е пренесла и в служебното правителство.
Това е позиция, която забива нож в гърба на подкрепяния кандидат
„Това е позиция, която забива нож в гърба на кандидата, когото партията дотогава, макар и номинално, подкрепяше. Предполагам, че ще има и разколебани, и такива, които не одобряват поведението на Нинова и поради това биха излезли да гласуват отново за кандидата, когото БСП обяви, че подкрепя“, казва Ружа Смилова за действията на лидерката на социалистите.
За Страхил Делийски казаното от Нинова е имало за цел да демотивира избиратели за Радев. Той смята, че въпреки казаното е възможно да настъпи обратен ефект – да мотивира избиратели, които преди са гласували за БСП да го направят сега в полза на Радев.
„Ако Нинова беше фактор и авторитет, тогава анализът щеше да бъде друг“, казва той.
Има ли смисъл дебатът?
В четвъртък вечерта двамата кандидати проведоха помежду си дебат, който само за часове предизвика хиляди коментари в социалните мрежи.
Според Геновева Петрова в България ролята на дебатите са подценявани, тъй като в последно време те сякаш са без значение за избирателя. По думите й той може да окаже влияние за колебаещите се дали и за кого да гласуват в случай, че има сериозен сблъсък на идеи. Тя дава като пример за значим дебат този през 2001 г., когато се сблъскаха Петър Стоянов и Георги Първанов. Впоследствие Първанов печели.
„Много добре помним как един дебат през 2001 година обърна тенденцията за тогавашните президентски избори, така че не бива напълно предварително да изключваме възможността на дебатът да изиграе някаква роля“, казва Петрова.
